Риноцеребрална мукормикоза МКБ B46.1

Рядката опортюнистична инфекция риноцеребрална мукормикоза представлява гъбично заболяване, засягащо синусите, носните проходи, устната кухина и мозъка.

Най-често изолираните агенти, причинители на болестта, са сапрофитните гъбички от клас Phycomycetes:

• род Rhizopus
• род Absidia
• род Mucor

По-рядко заболяване предизвикват представители на родовете Cunninghamella, Saksenaea, Apophysomyces и Rhizomucor.

Етиологичните агенти са широко разпространени в природата, главно в почвата, разлагащи се материи и хранителни продукти, като например плесенясал хляб.

Показват бърз темп на растеж, в резултат от което се освобождават голямо количество спори, пренасяни с въздушните течения.

Главният механизъм на заразяване при хората е въздушно-капковият, в резултат от инхалиране на спорите на гъбичките. Възможно е заразяване и по алиментарен път, както и след директно проникване на причинителите през увредена кожна или лигавична повърхност.

Патогените се развиват добре в кисела среда, богата на глюкоза, което е една от основните причини за лесно инфектиране на пациенти, болни от захарен диабет, особено при налична кетоацидоза.

Други предразполагащи развитието на инфекция фактори са свързани предимно с намалените нива на неутрофилите, понижената им активност и нарушено производство:

• системни имунодефицитни заболявания, като например синдром на придобита имунна недостатъчност (СПИН), херпесни инфекции
• злокачествени заболявания на хемопоетичната и лимфопролиферативната тъкан
• след трансплантация на тъкани или органи
• при продължително лечение с антибиотици или кортикостероиди, както и при продължителна химиотерапия
• при интравенозно приложение на наркотични средства, предизвикващи емболия на мозъчните съдове
• тежки изгаряния

След заразяване трудно може да се определи времето до появата на първите клинични признаци.

Клиничната картина е нехарактерна, с развитие на обща симптоматика, което от своя страна затруднява своевременното поставяне на диагнозата.

Най-често срещаните оплаквания включват гадене и повръщане, тежко главоболие, неподдаващо се на стандартните аналгетици, сънливост, зрителни нарушения.

Телесната температура е значително повишена, налице е обща отпадналост и повишена уморяемост, цялостно неразположение.

Засягането на носната кухина протича с наличие на гнойна секреция, задух, ринорея, епистаксис и хипестезия.

Ангажирането на зрителния анализатор включва периорбитална или ретроорбитална болка, диплопия и замъглено зрение, като е възможна бърза прогресия на процеса до дефинитивна слепота.

Неврологичната симптоматика включва конвулсии и парестезии, виене на свят, промени в психични статус до летаргия, нарушена координация и походка. Възможен е оток на мозъка и компресия на съдовете, което резултира в мозъчно-съдови инциденти, инсулт, кома.

Заболяването показва бърз прогресивен ход и често се развиват някои от следните усложнения:

• тромбоза на кавернозния синус
• обструкция на каротидната артерия
• тромбоза на ЦНС
• абсцес на мозъка

В диференциално диагностичен план е необходимо разграничаване на болестта от аспергилоза, антракс, нокардиоза, синузит с различна етиологична генеза, емболия.

Диагностицирането на състоянието се основава на обстоен анализ на информацията, получена от следните методи на изследване:

• разпит на болния
• физикален преглед
• промяна на основни параклинични показатели
• микробиология и изолиране на причинителите
• хистологично изследване на материал от биопсия на засегнати тъкани
• образна диагностика: компютърна томография и ядрено-магнитен резонанс

Терапията при пациенти с риноцеребрална мукормикоза включва оперативно отстраняване на засегнатите участъци в комбинация с високи дози антимикотици.

Основният медикамент, доказал своята ефективност във времето, е амфотерицин В.

Необходимо е коригиране на електролитните нарушения, нивата на кръвната захар и стойностите на неутрофилите.

Прогнозата при тази форма на болестта е изключително неблагоприятна, често с развитие на многобройни последици в дългосрочен план.