Цитомегалвирусна пневмония (J17.1*) МКБ B25.0
Cytomegalovirus представлява двойно верижен ДНК вирус, принадлежащ към семейство Herpesviridae, заедно с човешкия херпесен вирус, херпес симплекс вирус и варицела зостер вирус.
Причинява цитомегалвирусна инфекция, която може да порази различни органи и системи в организма.
Засягането на дихателната система протича под формата на цитомегалвирусна пневмония.
При голям процент от населението в световен мащаб (особено с висока имунологична резистентност) всъщност първоначалната инфекция протича безсимптомно или субклинично, като години след това е възможно повторно развитие на заболяването при наличие на благоприятни условия.
Клинично значимо заболяване се развива при реактивиране на латентна инфекция, както и при първично заразяване на имунокомпрометирани пациенти, като например болни от СПИН, след трансплантация на органи или тъкани (костен мозък), при наличие на тежки системни заболявания, както и след продължителна имуносупресивна терапия.
Рискови групи лица са и работещите в лаборатории, пациенти, при които често се налага кръвопреливане, както и при безразборна и честа смяна на половите партньори.
Хората са единственият източник и резервоар на инфекцията.
Заразяването се осъществява по следните възможни механизми:
- аерогенен: при близък контакт с болен човек и вдишване на заразните вирусни частици
- контактен: при допир на лигавиците с инфектирани тъкани, секрети и екскрети
- вертикален: предаване от бременната жена на плода
- полов път: заразяване може да се осъществи и след сексуален контакт
Честотата на болестта в световен мащаб е висока, като трудно човек може да се предпази от инфекция през целия си живот.
В зависимост от изследваната популация, инфекция се открива при от 40 до 100 % от хората. В развиващите се страни по-често се засяга младата възраст, докато в развитите страни инфекцията показва нарастване на честотата с напредване на възрастта.
Инкубационният период на заболяването е от 3 до 8 седмици, като при някои пациенти е възможно развитие на първите клинични симптоми още в началото на втората седмици (средно след около девет дни).
Цитомегалвирусът представлява литичен вирус, който причинява цитопатичен ефект ин витро и ин виво, като основният отличителен патологичен белег е увеличената по размери клетка с включвания от вирусни телца. При микроскопско изследване се описват най-често като "око на бухал".
Тези хистологични находки са много специфични за инфекцията, но може и да липсват или да са минимално проявени в засегнатите органи.
Клиничната картина започва с повишаване на температурата и оплаквания от страна на дихателната система:
- кашлица
- задух и затруднено дишане
- болка и дискомфорт в областта на гърдите
- фарингит
- периферна лимфонодулопатия
Симптоматиката е в пряка зависимост от имунния статус на пациента. Така например при лица с висока имунологична резистентност заболяването протича субклинично, с оскъдна симптоматика или като грипоподобно заболяване, като клиничните признаци отшумяват за няколко дни.
При лица с изразена имуносупресия заболяването може да протече под формата на тежка пневмония с или без усложнения, както и под формата на мононуклеоза, идентична на причинената от вируса на Epstein-Barr.
Особено тежко е протичането при пациенти след трансплантация на солидни органи, както и при вродената форма на болестта.
Подробна информация може да намерите на:
Диагнозата е трудна, поради клиничния полиморфизъм на инфекцията. Заболяването трябва да се подозира при всички болни с имунодефицитни състояния и висока температура.
Основните диагностични методи включват:
- анамнеза и физикален преглед: при разпита и прегледа на болния обикновено не се установява нищо специфично, находките са нехарактерни
- параклинични показатели: възможна е промяна в нивата на някои ензими, белите и червените кръвни клетки
- микробиологични изследвания: изследват се култури, извършват се серология, антигенен анализ, полимеразна верижна реакция, цитопатология
- образна диагностика: рентгеновото изследване на гръдния кош е информативно по отношение на степента и тежестта на засягане на белия дроб
Лечението при цитомегалвирусна пневмония е в зависимост от състоянието и имунния статус на пациентите.
При лека инфекция и запазена имунологична реактивност се прилага симптоматична терапия.
При имунокомпрометирани лица с тежка форма на болестта е уместно приложение на противовирусни средства, главно ганцикловир и валганцикловир, в комбинация със симптоматични средства и укрепващи имунната система препарати.
Ефективни са и препаратите, съдържащи фоскарнет, който представлява инхибитор на вирусните ензими, полимеризиращи ДНК и по този начин предотвратява вирусното размножаване.
Противоречиви са резултатите по отношение на ефективността от профилактичното приложение на ацикловир при пациенти, претърпели органна трансплантация.
Прогнозата е в пряка зависимост от състоянието на пациента и отговора спрямо приложената терапевтична схема.
Необходимо е продължително проследяване, поради риск от рецидив и за профилактика на усложнения.
Коментари към Цитомегалвирусна пневмония (J17.1*) МКБ B25.0