Вирусна болест Marburg МКБ A98.3

Марбургската хеморагична треска представлява остро инфекциозно заболяване, протичащо с токсиинфекциозен, гастроентеритен и хеморагичен синдроми.

Причинител на заболяването е Marburg Fever virus, от семейство Flavivieidae, който е слабо устойчив на външни влияния. Този вирус е сред най-вирулентните патогени за човека. Заболяването се среща рядко, но имат способността да предизвиква драматични епидемични взривове с висока смъртност.

Резервоар и източник на вирусната болест Marburg са зелените африкански маймуни Cercopithecus ethyops. Болния човек е силно контагиозен (заразен), като вируса се намира в кръвта, урината, храчките, половите и други секрети.

Пътищата на заразяване са:

• чрез пряк контакт със секрети на болни хора и маймуни
• аерозолен (въздушно-прахов) път
• полов път
• чрез кръвни манипулации (вътреболнични инфекции)
• вертикален механизъм (от майката на плода)

Възприемчивостта е всеобща, контагиозният индекс е много висок.

Инкубационният период на заболяването варира от 2 до 21 дни.

Клиничната картина започва остро, внезапно с висока температура, силно главоболие и тежко физическо неразположение. Заболяването се характеризира с токсиинфекциозен и краниофарингеален синдроми. Гастроентеритният синдром се изявява със силни болки в корема, гадене, повръщане, многократни диарични изхождания с примеси на слуз и кръв в изпражненията. Болният развива тежка дехидратация, поради загуба на течности чрез изпражненията и повръщането.

По кожата, главни на трупа, се появява макуло-папулозен обрив. След 4-5 ден от началото на заболяването се проявява и хеморагичния синдром, който се характеризира с поява на кръвотечения от носа, от половите органи и кръвоизливи по кожата. Едновременно с това черният дроб се увеличава и възниква жълтеница.

Бъбреците също могат да бъдат засегнати с поява на остра бъбречна недостатъчност, което води до азотемия. Може да се стигне и до поява на белодробен и мозъчен оток.

В случаите с фатален изход, смъртта настъпва най-често между 8-9 ден след появата на симптомите, обикновено се предхожда от тежка кръвозагуба и шок.

Диференциалната диагноза обикновено включва малария, коремен тиф, дизентерия, холера, лептоспироза, чума, рикетсиоза, менингит, хепатит или други хеморагични трески.

Диагнозата Марбургска хеморагична треска се поставя въз основа на клинико-епидемиологичните данни. Правят се вирусологични изследвания с цел доказване на вирусния причинител, както и серодиагностика.

Болният задължително се хоспитализира и се поставя на постелен режим, интензивно наблюдение и грижи. Лечението е поддържащо - симптоматично и патогенетично. Тежките случаи изискват интравенозна или перорална рехидратация с електролитни разтвори. Няма специфично лечение и все още не е разработена ваксина за вирусна болест Marburg.

Прогнозата при повечето болни е лоша, леталитетът е висок - до 70%.