Вирусна болест Marburg МКБ A98.3

› Въведение

› Какво представлява вирусна болест Marburg?

› Причини и рискови фактори

› Симптоми

› Усложнения

› Диагноза и изследвания

› Лечение

› Прогноза

Въведение

Вирусната болест Marburg представлява рядка, но изключително тежка хеморагична треска, причинена от вирус от семейство Filoviridae. Позната е още като марбургска вирусна болест (Marburg virus disease, MVD) и марбургска хеморагична треска. Заболяването започва остро с висока температура и бързо прогресира до системна възпалителна реакция, коагулопатия и мултиорганна недостатъчност. Предава се чрез контакт с телесни течности и има висок епидемичен потенциал при липса на строг контрол. Диагнозата се поставя чрез насочени специфични изследвания, а лечението е основно поддържащо. Ранното разпознаване и адекватната медицинска намеса са ключови за подобряване на прогнозата и редукция на усложненията.

Какво представлява вирусна болест Marburg?

Марбургската хеморагична треска представлява остро инфекциозно заболяване, протичащо с токсиинфекциозен, гастроентеритен и хеморагичен синдроми. 

По същество е тежка, често фатална хеморагична треска, причинена от вирус Marburg, представител на семейство Filoviridae, към което принадлежи и вирусът Ebola. Заболяването протича с остро начало, бърза клинична еволюция и изразен синдром на системна възпалителна реакция, мултиорганно засягане и нарушения в хемостазата.

За естествен резервоар на вируса се счита плодоядният прилеп Rousettus aegyptiacus. При предаване на инфекцията към човека се развива тежко вирусно заболяване, характеризиращо се с висока вирулентност и леталитет, който при отделни епидемии може да достигне над 80 процента.

След навлизане в организма вирусът инфектира предимно моноцити, макрофаги и дендритни клетки, което води до масивна продукция на провъзпалителни цитокини (състояние, известно в медицинската литература като цитокинова буря), ендотелна дисфункция и повишена съдова пропускливост. Резултатът е развитие на хеморагичен синдром, шок и органна недостатъчност.

Заболяването се среща спорадично или под формата на огнища, предимно в субсахарска Африка, но поради глобализацията и интензивните пътувания представлява потенциален риск и извън ендемичните региони.

Причини и рискови фактори

Вирусната болест Marburg се причинява от вирус Марбурк (Marburg virus, MARV), вид РНК вирус от семейство Filoviridae, род Marburgvirus. Той е генетично и морфологично сходен с вируса Ebola. Вирусът се отличава с висока вирулентност и способност за бързо разпространение в организма.

Смята се, че естественият резервоар на вируса са плодоядните прилепи (Rousettus aegyptiacus). При тях инфекцията протича безсимптомно, което позволява продължително циркулиране на вируса в природата.

Заразяването на хората обикновено става при пребиваване в пещери или мини, обитавани от прилепи, контакт с екскременти или телесни течности на заразени животни, лов и обработка на диви животни.

Основните пътища за предаване на инфекцията при човека включват директен контакт с кръв, секрети, повърнати материи, фекалии или други телесни течности на заразен човек, контакт с контаминирани предмети и повърхности, участие в погребални ритуали с директен допир до тялото, вътреболнично предаване при липса на адекватни предпазни средства.

Повишен риск от инфектиране съществува при здравни работници, грижещи се за пациенти без подходящи лични предпазни средства, лабораторен персонал, работещ с инфекциозен материал, лица, пребиваващи в ендемични райони на Централна и Източна Африка, миньори и хора, посещаващи пещери, членове на семейството, полагащи грижи за болен в домашни условия.

Симптоми

Инкубационният период на вирусната болест Marburg обикновено варира между 2 и 21 дни, най-често между 5 и 10 дни. Началото е внезапно и клиничната картина прогресира бързо, като характерно в протичането е следното:

• ранна (продромална) фаза: заболяването започва остро с неспецифични грипоподобни симптоми, като висока температура, силно главоболие, изразена отпадналост и миалгии, втрисане, възпалено гърло, конюнктивална инекция (зачервяване на очите). Често се наблюдават гастроинтестинални прояви още в първите дни, включително гадене и повръщане, водниста диария, коремна болка
• токсично-хеморагична фаза: тази фаза се развива обикновено след три до пет дни и протича със системна възпалителна реакция и съдова увреда. Клинично може да се наблюдават макулопапулозен обрив (често по туловището), изразена дехидратация, хипотония, нарушения в съзнанието. Хеморагичният синдром може да включва петехии и екхимози, кървене от венепункционни места, хематемеза (повръщане на кървави материи), мелена, кръвотечения от венци и носа, вътрешни кръвоизливи
• късна фаза: характерно за късната фаза е развитието на различна по тежест органна недостатъчност, включително чернодробна дисфункция, остра бъбречна недостатъчност, коагулопатия с дисеминирана интравазална коагулация, септичен или хеморагичен шок, мултиорганна недостатъчност

Възстановяването е продължително и може да бъде съпроводено от тежка астения, косопад, неврологични симптоми, увеит и други.

В случаите с фатален изход, смъртта настъпва най-често в началото на втората или третата седмица от появата на симптомите, като обикновено се предхожда от тежка кръвозагуба и шок.

Усложнения

При вирусната болест Marburg усложненията са резултат от директното вирусно увреждане на клетките, масивната възпалителна реакция и тежката ендотелна дисфункция, като могат да включват:

• хеморагичен синдром: тежка коагулопатия с дисеминирана интравазална коагулация, масивни вътрешни и външни кръвоизливи, хеморагичен шок
• мултиорганна недостатъчност: остра бъбречна недостатъчност, чернодробна дисфункция, миокардна дисфункция, белодробен оток и респираторна недостатъчност
• неврологични усложнения: при част от пациентите се наблюдават обърканост, делириум, гърчове, енцефалопатия

Оцелелите пациенти често имат продължителни оплаквания, включително хронична умора, артралгии и миалгии, увеит и зрителни нарушения, психологични проблеми (посттравматичен стрес).

Диагноза и изследвания

Ранната диагноза при вирусна болест Марбург е критично важна както за лечението на пациента, така и за ограничаване на разпространението.

Заболяването трябва да се има предвид при пациент с остро начало на висока температура, тежко общо състояние, гастроинтестинални симптоми, хеморагични прояви в комбинация с епидемиологична анамнеза, включваща пребиваване в ендемичен район, посещение на пещери или мини, контакт с болен от хеморагична треска, участие в погребални ритуали, работа в здравно заведение по време на огнище.

Обичайните лабораторни промени включват левкопения, последвана от левкоцитоза тромбоцитопения, повишени чернодробни ензими, удължено протромбиново време, повишени D-димери, повишен креатинин при бъбречно увреждане, метаболитна ацидоза при тежко протичане.

Потвърждението на диагнозата се извършва чрез RT-PCR, метод на избор в острата фаза, който доказва вирусна РНК в кръв или други телесни течности в комбинация с ELISA за антиген и серологични тестове.

Необходимо е разграничаване от други заболявания с подобна клинична картина, включително Ebola вирусна болест, малария, денга, жълта треска, лептоспироза, сепсис с друга етиология, коремен тиф.

Лечение

Към момента не съществува утвърдена специфична антивирусна терапия с доказана ефективност за лечение на вируса Марбург. Лечението на марбургска хеморагична треска е предимно поддържащо и се провежда в условията на строга изолация и високо ниво на биологична безопасност:

• поддържаща терапия: основните терапевтични мерки включват рехидратация и корекция на електролитни нарушения, венозни инфузии, мониториране на водно-електролитния баланс, корекция на метаболитна ацидоза, хемодинамична стабилизация, мониториране на кръвно налягане и перфузия, кислородотерапия или механична вентилация при респираторна недостатъчност, бъбречнозаместваща терапия при остра бъбречна недостатъчност, трансфузия на кръвни продукти при тежки кръвоизливи и коагулопатия
• инфекциозен контрол: пациентите се лекуват в специализирани изолаторни отделения. Задължителни са лични предпазни средства (пълна бариерна защита), стриктни протоколи за дезинфекция, проследяване на контактни лица, като тези мерки са критични за предотвратяване на вътреболнично разпространение

През последните години се разработват моноклонални антитела, антивирусни препарати и ваксини, но към момента няма широко одобрена специфична терапия или лицензирана ваксина за рутинна употреба, въпреки напредъка в клиничните изследвания.

Прогноза

Вирусната болест Марбург протича тежко и се характеризира с висок леталитет, вариращ между 25 и над 80 процента в зависимост от щама и качеството на медицинските грижи. Неблагоприятни прогностични фактори са ранна коагулопатия, тежка хеморагична изява, мултиорганна недостатъчност и забавено лечение. Ранната изолация и интензивната поддържаща терапия подобряват преживяемостта.

Изображения: freepik.com

Заглавно изображние: Content Providers(s): CDC/ Dr. J. Lyle Conrad, Public domain, via Wikimedia Commons