Марбург вирус (Marburgvirus)

Вирусът Marburg е член на семейство Filoviridae, род Marburgvirus и причинява хеморагична треска. Вирусите на Марбург и Ебола са членове на семейство Filoviridae (филовирус). Въпреки че са причинени от различни вируси, двете заболявания са клинично сходни. Двете заболявания са редки и имат способността да причиняват епидемични огнища с висока смъртност. Вирусът Марбург (MARV) причинява заболяване при хората и приматите. Световната здравна организация (СЗО) го оценява като патоген от рискова група 4 (ниво на биологична безопасност 4). В Съединените щати Националният институт по алергии и инфекциозни болести го класира като приоритетен патоген от категория А, а центровете за контрол и превенция на заболяванията го посочват като агент на биотероризъм от категория А. Вирусът може да се предава чрез контакт с определен вид плодови прилепи, както и от човек на човек чрез телесни течности, рани по кожата или обслужване на болните. Погребалните ритуали са особен риск.

Вирусът Марбург е открит през 1967 г., когато огнища на хеморагична треска настъпват едновременно в лаборатории в Марбург, Франкфурт и в Белград. Тридесет и един души се разболяват, първоначално работници от лабораториите, последвани от медицински персонал и членове на на техните семейства, които се грижат за тях.

Структура

Марбург вирусът е нишковиден, обвит от капсула РНК вирус. Филовирусите кодират само седем гена - кодиращи NP (нуклеопротеин), VP35 (нуклеокапсид), VP40 (матрица), GP (гликопротеин), VP24 (нуклеокапсид), VP30 (транскрипционен фактор) и L (РНК-зависима РНК полимераза). В еболавирусите, свързаните с нуклеокапсида протеини VP24 и VP35 са имуносупресивни. При вируса Марбург VP35 и VP40 са имуносупресивни, докато VP24 не е. Въпреки че VP24 не е имуносупресивен, той все пак е от съществено значение за жизнения цикъл на вируса. VP24 се свързва с рибонуклеопротеиновия комплекс във вириона и влияе върху образуването на инфекциозни вирусни частици.

Епидемиология

Марбург вирус се идентифицира в спорадични огнища в цяла Африка, лабораторно потвърдени случаи са докладвани в Уганда, Зимбабве, Демократична република Конго, Кения, Ангола и Южна Африка. Много от огнищата започват от минните работници, които биват нападнати от прилепи. След това вирусът се предава в рамките на техните общности чрез културни практики и недостатъчно добре защитен медицински персонал.
След това първоначално предаване на вируса от животното-гостоприемник до човека, предаването се осъществява чрез контакт от човек на човек. Това може да стане по няколко начина:

• пряк контакт с телесни течности от заразени лица;
• контакт с оборудване и други предмети;
• заразени с инфекциозна кръв или тъкани.

Делът на смъртността при Маргбургската хеморагичната треска е между 23-90%. Плодовите прилепи, заразени с вируса Марбург, не показват очевидни признаци на заболяване, но някои видове маймуни и хората могат да се заразят с вируса и да развият сериозно заболяване с висока смъртност. Необходими са по-нататъшни проучвания, за да се определи дали други видове също могат да приемат вируса.

Патогенеза и клинична картина

След инкубационен период от 5-10 дни, появата на симптоми е внезапна и се характеризира с висока температура, студени тръпки, главоболие и миалгия. Около петия ден след появата на симптомите може да се появи макулопапулозен обрив, най-изявен в гръдната област, гърба и крайниците. Тогава могат да се появят гадене, повръщане, болка в гърдите, възпалено гърло, коремна болка и диария. С напредване на заболяването симптомите стават все по-тежки и могат да включват:

• жълтеница;
• панкреатит;
• тежка загуба на тегло;
• делир;
• шок;
• чернодробна недостатъчност;
• масивна хеморагия;
• органна дисфункция.

Тъй като много от признаците и симптомите на марбургската хеморагична треска са сходни с тези на други инфекциозни заболявания като малария или коремен тиф, клиничната диагноза на заболяването може да бъде трудна, особено ако е налице само един случай.

Микробиологична диагностика

За целите на диагностиката е необходимо събирането на кръвни проби, не само от пациента, но и от лицата имали контакт с него.
Използват се:

• Ензимно-свързан имуносорбентен анализ (ELISA) за улавяне на фракциите на IgM;
• Полимеразна верижна реакция (PCR);

ELISA за улавяне на IgG е подходящ за изследване на лица по-късно в хода на заболяването или след възстановяване. При починали пациенти може да се използва имунохистохимия, изолиране на вируса или PCR от кръвни проби или тъканни проби за ретроспективно диагностициране на Marburg virus.

Лечение

Няма специфично лечение за хеморагична треска Марбург, но ранното и професионално лечение на симптомите значително повишава шансовете за оцеляване. Трябва да се използва поддържаща болнична терапия, която включва балансиране на течностите и електролитите на пациента, поддържане на кислородния статус и кръвното налягане, замяна на загубените кръвни и съсирващи фактори и лечение на всякакви усложняващи инфекции.

Експерименталните лечения са валидирани в животински модели, но никога не са били изпробвани при хора.