Пинта [карате]

от 19 ное 2013г., обновено на 08 дек 2022г.

Пинта (карате) е тропическа трепонематоза, която се среща главно в Централна Америка и се характеризира с еритемо-папуло-сквамозни изменения по кожата, които по-късно се трансформират в дисхромични лезии.

От пинта боледуват предимно лица, живеещи при много лоши санитарно-хигиенни условия, ползващи общи прибори и съдове за хранене, кърпи, бельо и други. Повечето от половината болни се заразяват до пубертета.

Причинител на заболяването е Treponema carateum, която морфологично и антигенно не се различава от Treponema pallidum.

Основен път на заразяване е непосредственият контакт с болен човек. Трепонемата не може да премине през здрава кожа, а само когато целостта на кожата е нарушена в резултат на охлузване, нарязване, ухапване от насекоми и други, което обяснява защо първичните лезии се локализират по откритите части на тялото.

Болните развиват имунитет в късните стадии на заболяването и показват кръстосани реакции към сифилис и фрамбезия.

Инкубационният период на пинта (карате) варира от 1 до 4 седмици. На мястото на инокулиране на трепонемите (предимно по откритите части на тялото - лице и крайници) се образува една (по-рядко 2 до 4) умерено сърбяща еритемна папула с размери 0,5-1 cm, заобиколена от яркочервена ареола - първичен афект. Тя увеличава бавно размерите си, като постепенно се покрива с белезникави сквами.

В резултат на генерализиране на инфекцията, след 3-6 месеца възникват почти симетрични нови силно сърбящи еритемо-сквамозни лезии с големина на дребна монета, т.нар. пинтиди. Те до голяма степен наподобяват обривите при псориазис или дерматомикоза. По-късно тези изменения се хиперпигментират, като цветът им може да варира от сивкав или сиво-виолетов до виолетов и черно-виолетов. При някои болни се установяват увеличение на лимфните възли.

Този период на заболяването продължава 2 - 4 години, след което то навлиза в третия (т.нар. дисхромичен) период. Върху хиперпигментираните лезии започват да се появяват малки ахромични петна, които постепенно разрастват, сливат се помежду си и по този начин се оформят големи ахромични участъци. Понякога кожата върху тях атрофира и става гладка и блестяща. Обикновено в късните стадии на заболяването (най-често по крайниците) се констатира едновременно наличие на симетрично разположени хипер- и депигментирани участъци, които до голяма степен наподобяват географска карта.

Протичането на пинта (карате) е хронично и може да продължи десетилетия без тенденция за самоизлекуване. Общото състояние на болните е добро.

Патоанатомично в началните етапи на болестта в епидермиса се наблюдава хипер- и паракератоза, акантоза и микроабсцеси, а в по-късните стадии - атрофични промени. В базалния слой са налице дегенеративни промени с увеличение на меланина в едни участъци и силно намаление в други.

Диагнозата пинта се подкрепя от епидемиологичните данни (пребиваване в ендемичен район), типичната динамична дисхромия, намиране на трепонеми в кожни лезии и от серологичните реакции (флокулационни и за свързване на комплемента - Wassermann), които са позитивни в 70-100 % от случаите в третия период на заболяването.

Диференциалната диагноза се прави със сифилис, фрамбезия, лепра, витилиго, псориазис, лупус еритематодес, дерматомикози.

Лечението в ранните стадии на пинта се състои в прилагане на депо-пеницилинови препарати в доза 2 400 000 Е два пъти през 10 дни, а в по-късните стадии - двукратно по-големи дози. Депигментациите обикновено остават неповлияни от лечението.

Основни профилактични мерки са повишаване на санитарната култура и материалното благосъстояние на населението.

В рубриката пинта (карате) са разгледани:

ПЪРВИЧНИ ПОРАЖЕНИЯ ПРИ ПИНТА