Пинта, неуточнена МКБ A67.9

Пинта, неуточнена е инфекциозно тропическо заболяване на кожата, което се причинява от спирохетата Treponema carateum. Заболяването е хронично и може да протича с години. Най-често се засягат откритите части на тялото - лице и крайници.

Други видове трепонеми са причинители на инфекции като сифилис и фрамбезия, но за разлика от тях, пинта поразява само кожата.

Пинта е заболяване с ендемично разпространение - среща се в Централна и Южна Америка. Описана е през XVI век за пръв път. През 1950 год. са регистрирани 1 млн. случая на заболяването, а днес се регистрират няколкостотин души годишно.

Механизмът на предаване на инфекцията е посредством близък контакт, а спирохетата прониква в организма през нарушената кожа.

Началните клинични прояви започват след инкубационен период от 2 до 3 седмици. На мястото на входната врата се образува една първична лезия - първичен шанкър под формата на папула. Регионалните лимфни възли са увеличени. Около първичната лезия могат да се появят по-малки по размер папули, които нарастват и са придружени от сърбеж, зачервяване, люспести плаки.

Втората фаза на заболяването може да се прояви с по-дифузен обрив, характеризиращ се с папули и плаки, наречени пинтиди и появата им е около 3-6 месеца след началната изява. Характерна за вторичните прояви е разнообразната пигментация на лезиите - червено, бяло, синьо-виолетово дори кафяво и черно.

Последната трета фаза в клиничното протичане на пинта може да се прояви години след първата изява. Характеризира се с ахромични лезии, хиперкератоза и депигментация на лезиите, като обривът наподобява на този при витилиго.

Диагнозата е комплексна и включва: характерна клинична картина, ендемично разпространение на заболяването, изолиране на причинителя, серологично изследване, хистологично изследване.

Пинта, неуточнена се лекува предимно с Penicillin G, към който трепонемите са силно чувствителни. Могат да се прилагат и антибиотици от групата на тетрациклините, еритромицин, хлорамфеникол.