Други форми на късен вроден сифилис със симптоми МКБ A50.5

Сифилисът е бактериална полово предавана болест. Причинява се от бактерията Treponema pallidum ("бледа спирохета"). Заболяването започва с безболезнена възпалителна лезия (ulcus durum), най-често разположена по гениталиите, ректума или устата.

Инфекцията може да се предава и трансплацентарно или по време на раждане от заразената майка на плода - вроден сифилис. Нелекуваната инфекция на майката има лоши последици за плода - аномалии, деформации, спонтанни аборти, преждевременно раждане, раждане на мъртъв плод или смърт на новороденото.

Наблюдават се ранен и късен вроден сифилис.

Късният вроден сифилис е всяко вродено състояние на сифилис, уточнено като по-късно или проявяващо се след две и повече години след раждането. Обикновено инфекцията се открива при случайно серологично изследване.

Една от изявите на други форми на късен вроден сифилис със симптоми е деформацията на костите и ставите.

При вродения сифилис детето се ражда с проявени вече симптоми на заболяването. Деструктивният процес започнал още по време на вътреутробния живот в първите месеци след раждането довежда до вътреметафизни патологични счупвания.

Типично за това заболяване са лъжливите парализи на горните и долните крайници, известни като болест на Паро. Наблюдава се задебеляване на метафизата.

Получават се промени в костите под формата на:

• сифилитична остеохондропатия на епифизите на дългите тръбести кости (засягат се ставните хрущяли)
• сифилитичен периостит на диафизите на дългите тръбести кости и сифилитичен остеомиелит
• сифилитична артропатия

Тези промени се появяват по-късно и се причиняват от сифилитичните гуми. Получават се деформитети на костите - големият пищял добива форма на ятаган. Много характерно е хлътването на носа - сифилитичен седловиден нос, високо небце, лодковиден череп, квадратна глава, задебеляване на медиалния край на ключицата (симптом на Австидийски-Хигуменаксис).

Успоредно с тези промени са налице и обриви по кожата, пемфигус, деформация на черепа, цепка на мукозата на устата, промени в зъбите, в носа, подобни на промените, които се наблюдават при придобития сифилис през втория период.

Ставните нарушения включват:

Сифилитична хидартроза - събиране на течност в ставата, обикновено е симетрично и най-често са засегнати коленните стави при децата. Хидартрозата не се придружава с болка, не се влияе от компреси и се резорбира спонтанно.

Бяла сифилитична подутина - засегнатата става е подута, с изопната кожа, топла и лъскава. Това състояние се придружава с кризи със силна болка. Изпълнената с течност става, флуктуира и може да се пробие на много места, като се образуват фистули, от които изтича серозна течност и некротични тъкани. Регионалните лимфни възли се увеличават. Кризите бързо отминават при провеждане на специфично лечение.

Сифилитичен деформиращ остеоартрит - при тази форма се получава бавно подуване на ставата, деформацията и промените наподобяват табесните при придобития сифилис. Деструктивните промени засягат ставния хрущял, но въпреки това няма болезненост.

Подробна информация за сифилитична остеохондропатия можете да прочетете тук:

• мкб M90.2 - Остеопатия при други инфекциозни болести, класифицирани другаде

Стави на Clutton - характеризират се със симетрично подуване на ставите, най-често на коленете, с възпалителни прояви в синовията, където се наблюдават и изливи. Обикновено е безболезнена.

Подробна информация за стави на Clutton и сифилитична артропатия можете да прочетете тук:

• мкб M03.1 - Постинфекциозна артропатия при сифилис

Други форми на късен вроден сифилис със симптоми могат да обхващат и зъбите. Особено характерни са Хътчинсоновите зъби - горните резци са с бъчвовидна форма (стеснена горна и долна част на зъба и разширена средна), а свободният им край е с полулунна изрезка. Съчетанието на Хътчинсонови зъби с паренхиматозен кератит и глухота се означава като триада на Hutchinson.

Други аномалии са микро- и макродентизмът, липса на някои зъби, липса на туберкули по долните постоянни кътници, при което се оформя циркулаторна бразда, създаваща впечатление за вникнат по-малък зъб в по-голям (зъби на Mosser), наличие на допълнителен туберкул на моларите.

Голяма е честотата на засягане на сърдечно-съдовата система при други форми на късен вроден сифилис, поради подчертания тропизъм на причинителя към кръвоносните съдове. Възниква кардиоваскуларен сифилис.

Подробна информация за късен вроден кардиоваскуларен сифилис можете да прочетете тук:

• мкб I98* - Други болести на органите на кръвообращението при болести, класифицирани другаде

Сифилидите се локализират най-често в гръдната част на аортата, коронарните и мозъчните артерии. Според локализацията и степента на засягане се различават - сифилитичен аортит, аневризма на аортата, стеноза на коронарните артерии, аортна инсуфуциенция, сифилитичен миокардит.

Диагнозата други форми на късен вроден сифилис със симптоми се поставя на базата на характерната клинична изяви и серологичните изследвания.

Лечението е с пеницилинови препарати. Алтернативни антибиотици са еритромицин и тетрациклин.