Първичен сифилис с други локализации МКБ A51.2

Сифилисът е инфекциозна венерическа болест, която се причинява от бактерията „бледа спирохета“ (Treponema pallidum) - спираловиден микроорганизъм с характерни и плавни движения.

Заразяването става предимно по полов път, но инфекцията може да се предава и извънполово и конгенитално (от майката на плода).

Инфекцията може да бъде придобита или вродена.

При придобития сифилис заразата се предава при пряк или непряк контакт с болен, като най-често инфекцията се предава по полов път. Извънполовото и непряко предаване на инфекцията също е възможно, макар че се среща рядко.

Най-често първичният сифилис се разполага в гениталната област, по-рядко перианално и най-рядко екстрагенитално - устни, език, очи, лице, гърди, пръсти - първичен сифилис с други локализации.

Попаднали в организма, трепонемите първоначално се акумулират в мястото на инокулация, в последствие се разпространяват по съседство благодарение на активните си движения, а чрез кръвната циркулация, (в която се откриват скоро след инфекцията) достигат и се установяват в различни органи, включително ЦНС. В резултат на това клиничната симптоматика на болестта е многообразна. Повечето от тъканните промени се дължат на предимно на имунно увреждане и в по-малка степен директно на самите трепонеми.

Началото на първичния стадий настъпва след инкубационен период, който продължава средно 21 дни (3-90 дни). Отчита се тенденция за удължаване на инкубационния период.

След изтичане на инкубационния период на мястото, през което спирохетите са навлезли в организма се проявява първия признак на болестта – ulcus durum или твърд шанкър. Това е различна по големина окръглена неболезнена ерозивна лезия с плитко и чисто дъно, гладки, неподкопани ръбове и характерна хрущялна плътност на основата. Няколко дни след поява на първичната лезия се увеличават и регионалните лимфни възли.

Комбинацията от ulcus durum и увеличените регионални лимфни възли се означават като първичен комплекс, който има важно диагностично значение.

Лезията и увеличените лимфни възли са неболезнени, поради което пациентите често дълго време не търсят лекарска помощ и това позволява задълбочаване на инфекцията.

Твърдият шанкър се разполага най-често в областта на гениталиите, но при първичен сифилис с други локализации първичната лезия се локализира на други места, което в голяма степен е свързано със спецификата на сексуалните техники и начина на инфектиране. Сифилитичен шанкър може да се наблюдава по устните, ануса, оралната мукоза, езика, гърдите, пръстите и др. Ако не се приложи лечение, промените претърпяват обратно развитие, а заболяването преминава в следваща фаза на развитие.

Обикновено диагнозата на първичен сифилис с други локализации се поставя въз основа на анамнезата, клиничния преглед, микробиологичното изследване на секрети, взети от язвата и серологичните изследвания.

Лечението на сифилиса се провежда главно с пеницилин, прилаган по схема. Може да се използват и еритромицин, тетрациклин и цефалоспорини.