Постинфекциозна артропатия при сифилис МКБ M03.1

Сифилисът представлява сексуално трансмисивна инфекция. Единствен причинител на заболяването е грам-негативна бактерията Treponema pallidum. Трепонемата е подвижна спирохетна бактерия. За пръв път тя е била микроскопично идентифицирана от Фриц Шаудин и Ерих Хофман в Шарит в Берлин през 1905 г.

Основен механизъм на предаване на инфекцията е при не предпазен сексуален контакт. Бактерията пенетрира (прониква) в организма през нарушения епител. Спиралната структура на трепонемата благоприятства придвижването на бактерията като тирбушон през лигавиците или да влезе в кожата. Лигавичният епител се явява като механична защита при бактериална инвазия. При жените първоначалната лезия обикновено е на срамни устни, по вагиналната стена или по шийката на матката. При мъжете тя е върху препуциума. Преминавайки лигавичната бариера, трепонемата достига до лимфната и кръвоносната система. Сифилисът се причинява единствено от Treponema pallidum, но при инфектирането с Treponema pallidum могат да се наблюдават и по-редки заболявания като:

• Фрамбезия
• Невенеричен сифилис (ендемичен сифилис, Bejel, Njovera)
• Пинта (карате)

Сифилисът може да се появи в четири различни етапа (първичен, вторичен, латентен, третичен, вродени). Всъщност болестта се нарича "великият имитатор". Названието е дадено от сър Уилям Ослер, тъй като сифилисът има разнообразна клинична картина спрямо ангажираните органи. В някои случаи се наблюдава като инфекциозна артропатия с последваща постинфекциозна артропатия при сифилис.

Аналогично постинфекциозна артропатия при сифилис се среща предимно по регионите с висока честота на сифилис. Спрямо епидемиологичните данни от 2012 година с най-висок епидемиологичен риск са страните от Африка и Южна Азия. Въпреки това през последните години се установява тенденция за покачване на заболеваемостта в САЩ.

Рискови фактори за възникване на болестта се явяват състояния, при които има нарушена локална защита на ставите. Автоимунни заболявания като серопозитивен ревматоиден артрит или дисеминиран lupus erythematodes ангажират постепенно или едновременно ставите. В следствие на възпалителния процес се нарушава нормалната анатомична и физиологична функция на синовията. При вътреставното възпаление се образуват микроабсцеси, които частично деструктурират хрущялната тъкан. Намалява синовиалната продукция, както и количеството на съдържащите се в нея имунологичните компоненти. Системни заболявания с имунен дефицит (например СПИН), хроничен алкохолизъм, продължителна терапия с кортикостероиди са фактори, които влияят върху нормалната локална защита на ставата.

Henry Hugh Clutton (1850–1909) описва симетрично, безболезнено, подуване на коленните стави при пациенти с вроден сифилис, което днес е известно повече като болестта на Clutton. 

Болестта на Clutton разгледана като постинфекциозна артропатия при сифилис е включена към рубриката на други форми на късен вроден сифилис със симптоми, които се презентират с:

• Олигоартикуларна форма, които ангажира предимно колянната става с клинична изява от болка, ограничена ставна подвижност и хидраартрозис (наличие на вода в ставната кухина).
• "Tихо" протичаща безболезнена форма, но при поява на травма или инфекция се появява болка.
• Симетрична полиартикуларна (ангажиране на повече от две стави). Особеност при тази форма, е, че полиставният синовит невинаги се проявява едновременно. Засяга се китките, лакътната става, колянната, глезенната и други.

Диагностицирането на болестта се уповава на наличните клинични и параклинични данни. От клиничните данни се установяват анамнестичните данни за сегашните оплаквания, придружаващите заболявания и миналите заболявания. От особено значение е изясняването на епидемиологичната анамнеза. От физикалния преглед се установяват предимно кожни лезии с различна морфологична характеристика ("великият имитатор") Изследва се менталният статус на пациента.

Параклиничните изследвания на постинфекциозна артропатия при сифилис са насочени към верифициране (установяване) на причинител. Специфични изследвания за доказване на Treponema pallidum са: 

• Venereal disease research laboratory test — представлява диагностичен тест, който се уповава на наличието на антитела.
• ЕЛАЙЗА методът — съвременен верифициращ тест, който позволява да бъдат установени чуждовидов генетичен материал в изследваната тъкан.
• Treponema pallidum particle agglutination assay — методът се базира на установяване на аглутинация.
• Microhemagglutination assay — също аглутинационен тест.
• Микроскопия на тъмно поле — на предварително изготвена посявка се наблюдават сифилитичните бактерии.

Терапията е консервативна. Прилага се антибиотично лечение. Не трябва да се забравя, че най-доброто лечение е здравната просвета и превенция на болестта. В България се прилага скрининг, който се провежда преди встъпване в брак и по време на бременност. Болестта, установена в ранен стадий има благоприятен ход без клинични последствия.