Начало Медицинска енциклопедия Заболявания Инфекциозни и паразитни болести Бактериални болести Друга септицемия Септицемия, предизвикана от други уточнени стафилококи

Септицемия, предизвикана от други уточнени стафилококи МКБ A41.1

Септицемия, предизвикана от други уточнени стафилококи МКБ A41.1 - изображение

Стафилококовите инфекции са причина за над 80% от гнойните възпалителни процеси в човешкия организъм. Тази група обединява инфекции с обща етиология, които се различават по локализация и клинични признаци. Касае се за богат спектър от заболявания - от локализирани кожни инфекции и изолирано засягане на вътрешни органи като бял дроб, черва и менинги до тежка, животозастрашаваща септицемия, предизвикана от други уточнени стафилококи.

Много широко е разпространено носителството на стафилококи. Известно е, че още в първите часове след раждането те колонизират стомашно-чревния тракт на новороденото.

Стафилококите са неподвижни, Gram (+) коки с размери 0.5-1.0 ?m. Те са факултативни анаероби и на предметно стъкло под микроскоп изглеждат като групирани гроздове, откъдето идва и названието им. Не са спорообразуващи, но някои щамове образуват капсули.

Стафилококите отделят няколко вида токсини: екзотоксини – хемолизин, левкоцидин, ексфолиатин и ентеротоксини. Стафилококите отделят също и ензими – коагулаза, стафилокиназа, хиалуронидаза, стафилолизин, бета-лактамази, дезоксирибонуклеаза, слепващ фактор.

Клетъчната им стена е изградена от пептидогликан и тейхоеви киселини, които имат важна роля в патогенезата на стафилококовите инфекции. Капсулообразуването ги предпазва от фагоцитозата и от действието на антибактериалните агенти. Въз основа на коагулазната си активност те се делят на коагулазоположителни и коагулазоотрицателни.

Стафилококите са устойчиви в околната среда и дезинфектантите бавно ги обезвреждат. Те не са взискателни към хранителните среди, поради което лесно се култивират на месо-пептонен бульон и на кръвен агар.

Важна особеност на стафилококите е, че те имат хетерогенна популация, висока епидемичност, демонстративна лекарствена резистентност и трудно елиминиране. Предават се чрез ръцете на персонала, латексовите ръкавици, въпреки че най-често трансмисията е от пациент на пациент. Изолират се относително по-често при мъже, отколкото при жени.

Обикновено те се изолират от пациенти в по-напреднала възраст, при които има намалена имунна защита. Като рискови групи се определят лица, които често попадат в болнични заведения, интравенозни наркомани, болни от СПИН, участници в организирани групи – войници, спортисти и др.

Повечето от стафилококовите инфекциите ангажират кожата и меките тъкани, но 5% водят до инвазивни заболявания като бактериемия, некротизираща пневмония, септичен артрит и бурсит, септицемия.

След като причинителите по различни пътища попаднат на входната врата – кожа, конюнктиви, уста, горни дихателни пътища, пикочо-полова система, те се прикрепват към фибронектина на епитела чрез пептидогликана и тейхоевите киселини, които са съставни елементи от клетъчната стена. Следва проникване на стафилококите в клетките, което става чрез хемотаксис и опсонизация от С3 фракцията на комплемента и IgG. На мястото на входната врата се развива локален възпалителен процес с активното участие на левкоцитите.

Съществува тенденция към възникване на абсцеси, формиране на флебитни промени и тромби в съдовете, по-рядко хематогенна дисеминация.

В патогенезата участват 3 фактора:

  • септичен – благоприятства проникването на причинителите в кръвта, откъдето те попадат в различни тъкани и органи
  • токсичен – навлизане на токсини в кръвообращението
  • алергичен – продуцира алергични реакции, като резултат от разпадните продукти при размножаването на бактериите

Коагулазоотрицателни бактерии са: S. epidermidis, S. saprophyticus, S. haemolyticus, S. simulans, S. warneri, S. capitis, S. hominis и др.

Коагулазоотрицателните стафилококи (най-вече S. epidermidis, S. saprophyticus, S. haemolyticus) са причинители на вътреболнични инфекции, бактериемии, ендокардити (особено болни с изкуствени импланти - клапи и стави, черепно-мозъчни шънтове), уринарни инфекции и др.

Тяхното медицинско значение е голямо и поради факта, че повечето от клиничните изолати са резистентни към редица антимикробни средства, в това число и бета-лактамни антибиотици.

Обикновено се наблюдават абсцеси, пневмоторакс, емпием на плеврата, генерализиране на локалната инфекция до сепсис, тромбози на съдовете, лимфостаза и елефантиаза.

Staphylococcus haemolyticus е коагулазоотрицателен стафилокок и е част от нормалната кожна флора на човека и нейните най-големи популации се намират в аксили, перинеум и ингвинални области.

Септицемия, предизвикана от други уточнени стафилококи може да бъде резултат от попадане в кръвообращението на S. haemolyticus.

Някои щамове на бактерията образуват капсула. S. haemolyticus е втора след S. epidermidis по честота на изолиране от кръвни култури.

Септицемия, предизвикана от коагулазоотрицателен стафилокок като S. haemolyticus протича със същата клинична картина като септицемия, предизвикана от Staphylococcus aureus.

Клиничната картина може да насочи към диагнозата, поради наличието на гнойни възпалителни огнища на мястото на входната врата.

Лабораторните изследвания показват левкоцитоза с олевяване и неутрофилия, ускорена СУЕ, повишени фибриноген и други острофазови белтъци. В урината се откриват фебрилна протеинурия, цилиндри и др. Материал за изследване се взема от секрети и екскрети от кожни поражения, налепи, носен и гърлен секрет, храчка, кръв, ликвор, фекалии и урина.

На директна микроскопия на оцветен по Gram препарат причинителите се виждат със съответните специфични морфология и подреждане. На обикновени течни и твърди хранителни среди се култивират, като се виждат гладки, кръгли колонии, обградени от зона на пълна хемолиза.

Серологичните изследвания нямат практическо приложение.

Леките и средно тежки, неусложнени случаи се лекуват при домашно-амбулаторен режим. Болнично лечение изискват само тежко протичащите локализирани и усложнени, както и всички генерализирани стафилококови инфекции. Персоналът използва маски и изолационни престилки, подменят се ръкавиците след всяка манипулация, особено внимание се обръща на дезинфекцията на ръцете.

Лечението на септицемия, предизвикана от коагулазоотрицателен стафилокок се провежда по следния алгоритъм:

  • антибиотично лечение - стафилококите са нечувствителни към Penicillin G. По тези причини се провежда лечение с бета-лактамазоустойчиви антибиотици, каквито са Augmentin, Cefuroxim, Ceftriaxon, Ceftazidim, антибиотици от аминогликозидната група – Amikacin, макролиди като Azithromycin, Clarithromycin. При тежки случаи се използва Teycoplanin. Като стратегически антибиотик се прилага Vancomycin. Напоследък се наблюдава, макар не особено често, резистентност и към този антибиотик, което налага използване на алтернативи като Lynezolid – оксазолинов препарат, Quinupristin/Dalfopristin – антибиотик от стрептаграминовата група, Daptomycin
  • патогенетична терапия - глюкозо-солеви разтвори, кортикостероиди, витамини
  • симптоматична терапия - прилагат се аналгетици и антипиретици

Профилактиката на септицемия, предизвикана от други уточнени стафилококи се осъществява с поддържане на добра хигиена, поддържане ръцете чисти, като редовно се измиват добре със сапун и вода, или като се използва базиран на алкохол препарат. Раните и охлузванията на кожата се поддържат чисти и покрити с превръзка, докато не зараснат. Избягва се контакта с раните и превръзките на други хора. Пациентите, както и персоналът, ако са носители на стафилококи, трябва да бъдат изолирани. Пациентите трябва да бъдат изкъпани с дезинфектанти или третирани с локални антибиотици, за да се избегне разпространението на труднолечимите стафилококови инфекции.

3.0, 6 гласа

КОМЕНТАРИ КЪМ ЗАБОЛЯВАНЕТО

ЗАБОЛЯВАНЕТО Е СВЪРЗАН КЪМ

Заболявания (МКБ)СимптомиНовиниФармакологични групи (Активни съставки):МикробиологияХранене при...Медицински изследванияЛюбопитноАлтернативна медицинаЛечения