Ентеротоксигенна инфекция, предизвикана от Escherichia coli МКБ A04.1

Ентеротоксигенните щамове Escherichia coli са едни от основните причинители на холероподобна (туристическа) диария. Заболяването наподобява лек и самоограничаващ се вариант на холера, но при деца може да се представи като животозастрашаващо заболяване поради големите загуби на течности и електролити.

Причини

Бактерията Ешерихия коли принадлежи към семейство Enterobacteriaceae, род Escherichia и е нормален обитател на чревния тракт на човека и топлокръвните животни, но някой щамове от рода са патогенни и причиняват различни заболявания наречени ешерихиози. Коли бактериите са Грам-отрицателни подвижни пръчиц и притежават Н-, О-, F- и К антигени.

Н-антигенът е с белтъчна природа. О-антигенът, познат още като соматичен антиген представлява част от клетъчната стена и е идентичен с отделяните от бактериите ендотоксини. F-антигена е свързан с адхезивните пили на бактериите, а К-антигена представлява част от бактериалната капсула.

Ентеротоксигенните видове Ешерихия коли (ETEC) произвеждат специални токсини, които дразнят чревната лигавица и стимулират активната секреция на вода и електролити в чревния лумен. Бактериите произвеждат два вида токсини - термостабилен токсин и термолабилен токсин. В зависимост от О-антигена, ентеротоксигенните щамове Ешерихия коли, които причиняват холероподобна диария при деца и възрастни са O6, O8 и О15.

Разпространение

Ентеритът, причинен от ентеротоксигенни E.coli, може да причини заболяване във всички възрастови групи и представлява 80% от всички случаи на холероподобна диария, позната още като "диария на туристите". Заболяването се среща сравнително често в световен мащаб, но обикновено отшумява спонтанно и рядко е животозастрашаващо. Боледуват главно деца между 5 и 8 годишна възраст. Предразполагащ момент е винаги лошата хигиена, свързана с природни бедствия, войни, продължителни пътувания, ниска санитарно-хигиенна култура или бедност на населението.

Механизмът на предаване на инфекцията е фекално-орален. Заразяването възниква при консумация на контаминирана храна, напитки или вода по алиментарен или котактно-битов път, когато става въпрос за попадане на бактерии в устната кухина чрез замърсени ръце или предмети.

Патофизиология

Входна врата за инфекцията е устната кухина. Коли бактериите преодоляват стомашния ацидитет и се прикрепват с фимбриите си към ентероцитите, предимно в тънкото черво. Отделените ентеротоксини предизвикват загуба на течности и електролити. Патогенните ентеротоксини биват два вида - термолабилен и термостабилен ентеротоксини. Термолабилният ентеротоксин актвира ензим аденилатциклаза, а термостабилният ентеротоксин повишава активността на ензима гуанилатциклаза, намиращ се в ентероцитите. Резултатът от ентеротосигенното действие е е стимулация на активната секреция на електролити и течности в чревния лумен, което довежда до тежка дехидратация на организма. В някои случаи е възможно патогените да преминат бариерата на чревната мукоза и да достигнат мезентериалните лимфни възли и кръвта, чрез кръвообръщението бактериите достигат различни тъкани и органи където се развиват нови гнойни процеси.

Симптоми

Симптомите възникват 1-3 дни след заразяването и обикновено траят между 3 и 4 дни. Началото на заболяването е остро, изявява се с фебрилитет, гадене и повръщане.

Клиничната картина в разгара на заболяването протича с:

• Обилна водниста диария (подобна на холерната);
• Болки в корема;
• Повръщане;
• Отпадналост;
• Загуба на апетит;
• Главоболие;
• Подуване на корема.

Оплакванията рядко продължават повече от 3 седмици. Заболяването е със самоограничаващ се характер, но в ранна детска възраст може да протече със значителни усложнения.

Усложнения

• Тежка дехидратация;
• Хиповолемия;
• Нарушение в алкално-киселинното равновесие;
• Хипокалиемия;
• Срив на хемодинамиката.

Изследвания

При съмнение за пациент с холеподобна диария е необходимо провеждането на обстоен физикален преглед и снемането на точна анамнеза, особено относно скорошни пътувания и вида на консумираната храна. Провеждането на лабораторни и микробиологични изследвания е задължителен компонент за поставянето на точната диагноза. Възможно е провеждането на серологични изследвания, но обикновено микробиологичното изследване доказва причинителя.

Лабораторни изследвания

• ПКК;
• Левкоцити.

Микробиологични изследвания

Причинителя може да бъде изолиран след взимането на фекална проба и по-рядко от повърнати материи, урина и кръв. Необходимо е фекалната проба да бъде посята в селективна или диференцираща хранителна среда, каквито са средите Левин, Ендо и Мак Колин. Фекалната куртура и направата на фекален тест доказват причинителя.

Серологични изследвания

Серологичните методи при колиентерит имат малка практическа стойност, поради ефикаснотта на микробиологичните методики, но при неоходимост могат да се приложат реакция аглутинация и Елайза.

Диференциална диагноза

В случаи на съмнение за коли ентерит при кърмаче на първо място се прави диференциална диагноза с количествени и качествени грешки в диетата на детето. Също така, поради сходното клинично протичане на някои чревни инфекции, диференциална диагноза се прави с:

• Шигелоза;
• Салмонелозен ентерит;
• Стафилококово хранително отравяне;
• Вирусен гастроентерит;

Окончателната диагноза се основава на епидемиологичната обстановка, анамнезата и изолирането на причинителя чрез фекален тест.

Лечение

Повечето пациенти се възстановяват само с поддържащи мерки и не се нуждаят от хоспитализация или антибиотично лечение. При необходимост се използват широкоспектърни бета-лактамни антибиотици, аминогликозиди и трета генерация цефалоспорини, но задължително след проведена антибиограма, поради възможната полирезистентност на изолираните E.coli. От значение е и патогенетичното лечение - адекватна рехидратация и възстановяване на алкално-кисеинния метаболизъм.

За превенцията на ентеротоксигенна инфекция, предизвикана от Escherichia coli най-голямо значение има провеждането на санитарни мероприятия. Прогнозата е добра.