Чилийски лешник

Чилийски лешник (Gavuina avellana) е вечнозелено дърво достигащо до 20 метра височина. Отнася се към семейство Proteaceae. Това е единственият вид, който в момента е класифициран в рода Gevuina. Предстaвлява красиво декоративно растение, което осигурява изобилие от нектар и цветен прашец за насекоми, както и ценна и трайна дървесина. Основната му употреба е свързана с висококачествените му ядливи ядки.

Устройство на чилийски лешник

Изображение: Cristian Ordenes, CC BY 2.0, via Wikimedia Commons

Листата на чилийският лешник са яркозелени на цвят и назъбени. Той може да израства прав или разклонен от почвата, образувайки или дърво, или храст. Цветовете му са малки, с от бежово до белезникаво оцветяване. Събрани са по две в дълги съцветия. Този вид лешник цъфти от юли до ноември месец. Плодът му представлява тъмночервен орех, когато е млад, като става черен при зреене. То има тънка, лесна за обелване, гладка черупка. Ядката е кремаво-бяла с хрупкава текстура. Продукцията на семена може да варира значително от дърво до дърво.

Разпространение на чилийския лешник

Среща се в южната част на Чили, както и съседните долини в Аржентина. Вирее добре от морското равнище до 700 метра надморска височина. Вирее много добре в Калифорния и Нова Зеландия. Дървото има приемлива устойчивост на замръзване (най-малко -12 ° C (10 ° F)), когато е зряло.

Концентрацията на Gevuina avellana в гората е изразено непостоянна и трудно предвидима. Може да вирее на равнинен или хълмист терен, в глинести или каменисти почви. Обикновено се развива в компанията на други широколистни дървета като Nothofagus obliqua, Nothofagus dombeyi, Nothofagus alpina, Nothofagus glauca или Laureliopsis. Расте и в асоциации, доминирани от иглолистни дървета гори - Austrocedrus, Fitzroya и Pilgerodendron. Gevuina avellana не образува чисти популации.

Въведен е във Великобритания през 1826 г. Расте добре там, в Ирландия и в Нова Зеландия и Калифорния. Няколко екземпляра се култивират в Испания и в Тихоокеанския северозапад на САЩ. Расте добре в умерен океански климат с прохладни температури, където студовете се срещат често. Нужни са 5 години на дървото, за да даде първата си реколта и 7 или 8 години, за да развие пълния си капацитет на производство на ядки. Повечето ядки, които се продават, се събират от дивата природа, но се разработват нови сортове с по-голям добив както в Чили, така и в Нова Зеландия. От 1982 г. само малка част от ядките на дивите насаждения е събрана за преработка.

Използваема част на чилийския лешник

Изображение: Franz Xaver, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

При чилийския лешник се използва стеблото, ядките и техните черупки. Доказано е, че цветовете му привличат пчели и биват медоносни.

Химичен състав на чилийския лешник

Ядките съдържат около 12 процента протеин, 49 процента масло и 24 процента въглехидрати. Семето има много висока концентрация на мононенаситени масла. То е богатo на антиоксиданти като витамин Е (-токотриенол) и ?-каротин.

Лечебни свойства и приложение на чилийския лешник

Ядките, богати на антиоксиданти, биха могли да се консумират във всякаква форма - сурови, печени, варени. Имат приятен вкус, подобен на кокосовите ядки. Популярна храна са в Чили, където често се продават на местните пазари и са много търсени за включване в диетични хранителни режими. Печеното семе се използва като заместител на кафето. Ядките са силно хранителни поради съдържанието на протеини, витамин Е и мононенаситени мастни киселини.

Изображение: Lin linao, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

От ядките се извлича масло, което се използва за производството на слънцезащитни и овлажняващи кремове.

Дървесината на чилийския лешник е лека, здрава, лесна за обработване, еластична, не много издръжлива. Тя е кремаво оцветена с тъмнокафяви ивици. Използва се за направата на мебели, музикални инструменти, гребла, керемиди и др.

Черупките на ядките, богати на танини, се включват в производство на кремове за тен и дъбене на кожа.

Дървото е добро медоносно растение за пчелите и също се отглежда като декоративно растение. От чилийския лешник се получава мед богат на витамин А, полезен за очите и кожата.

Световните пазари за експорт на градинарство бързо растат. Заможните общества на развитите страни проявяват все по-голям интерес към новите храни, особено ако те имат допълнителна здравна стойност. Износът на ядки като цяло расте бързо като удобна закуска, питателна здравословна храна и трябва да се добавя към сладкарски изделия или да се преработва в различни подпродукти. Чилийският лешник е малко известен протеинов орех. По качество е сходен с ядката с най-бърз ръст на износа: макадамия. За разлика от субтропичната макадамия, той просперира в по-хладния океански климат. В момента се правят опити за развитие на вида в търговската мрежа в Чили и Нова Зеландия.

Заглавно изображение: Franz Xaver, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons