Храстовиден очиболец

Храстовиден очиболец (Potentilla fruticosa) представлява храст от семейство Розови. Глациален реликт.

Устройство на храстовиден очиболец

На височина достига до 2 м при благоприятни условия, а в Сибир и по високите планини рядко доближава 1 м. Кората е червеникава и понякога леко сивее. Цветовете са със застъпващи се венчелистчета в най-различни нюанси на жълтото и размери - от множество дребни цветчета до единични цветове по 2,5 - 3 см, при някои културни сортове до 5 см. При културните сортове се наблюдават други цветове - оранжеви, червени, розови, дори бели. Листата му са перести, целокрайни. Цъфти от май до октомври месец.

Разпространение на храстовиден очиболец

Поради много широкия си ареал и голямата приспособяемост, има големи разлики във външния си вид. Има няколко подвида, много култивирани сортове и хибриди с други видове очиболец.

Разпространен е из целия умерен пояс на Северното полукълбо - Европа, Азия, Северна Америка. В България расте единствено на съвсем ограничена площ в местностите Раково дере и Беглика, община Батак, Западни Родопи, на надморска височина до 1600 метра. Видът е защитен от Закона за биологичното разнообразие.

Заема най-различни биотопи - гори, лесостепи, планини. Не е взискателен към вида на почвите - може да вирее на песъчливи, хумусни или глинести. Също така не е придирчив към киселинноста и може да се развива на кисели, неутрални или алкални почви. Единственото изискване е почвата да е отцедлива. Понася силни ветрове, но не и морски въздух. Въпреки това в Швеция е разпространен на островите Йоланд и Готланд в Балтийско море. Едно от имената му на шведски съдържа определението йоландски - „йоландсток“ (Ölandstok). Карл Линей го намира през 1741 г. точно на Йоланд и го класифицира през 1753 г.

Лесно се отглежда в средно влажни, добре дренирани почви на пълно слънце. Предпочита равномерно влажни почви. Най-добрият цъфтеж се наблюдава на пълно слънце, но растенията понасят и полусянка. Утвърдените растения растат добре в широк диапазон от условия и имат добра устойчивост на суша. Растенията имат отлична зимоустойчивост и се представят най-добре в хладен северен летен климат.

Използваема част на храстовиден очиболец

Билката се включва във флоралната декорация.

В Далечния изток (Сибир, Манджурия) се използва като чай и така се казва - курилски чай. 

Химичен състав на храстовиден очиболец

Лечебни свойства и приложение на храстовиден очиболец

Растението се използва широко като народна билка в традиционната тибетска медицина в Китай за лечение на възпаления, рани, някои форми на рак, диария, диабет и други заболявания. Изследвания установяват, че екстракт от листа на P. fruticosa, комбиниран с екстракти от гинко билоба, показва очевидни синергични ефекти в различни окислителни системи.

Билката действа стягащо. Листата са стипчиви. Сокът от корена се използва за лечение на лошо храносмилане.

От изсушените листа се приготвя чай. Използва се като заместител на китайския чай, особено от хора, живеещи на висока надморска височина в Хималаите.

Други употреби на храстовиден очиболец

Може да се отглежда като средно голям неформален жив плет. Имат гъсто разпростиращ се растеж и е добро почвопокривно растение. Полезно растение за контрол на ерозията на почвата. Сухата, люспеста кора се използва като прахан за огньове чрез триене. Прахообразното растение се използва като тамян. Листата се използват като опаковъчен материал за възглавници. Универсален, дългоцъфтящ храст за слънчеви части на пейзажа.

Заглавно изображение: Muséum de Toulouse , CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons