Тетраена гаетула, Зигофилум гаетулум

Тетраена гаетула, Зигофилум гаетулум (Tetraena gaetula, Zygophyllum gaetulum) представлява многогодишно, ендемично растение от южно Мароко, принадлежащо към семейство Чифтолистникови (Zygophyllaceae). Откроява се с изключителната си способност да вирее в полупустинна и средиземноморска среда, където суровите климатични условия формират неговата уникална устойчивост. Z. gaetulum, дълбоко вкоренен в предците на сахарското население, с течение на времето се е превърнал в безценен ресурс в арсенала на традиционната медицина. В продължение на векове жителите на Сахара са използвали свойствата на растението за лечение на различни заболявания, което прави билката съществен компонент на местната фармакопея. Тя демонстрира биологични свойства като антиоксидантни, антидиабетни и противовъзпалителни.

Устройство на зигофилум гаетулум

Z. gaetulum е ендемично лечебно растение, широко разпространено в мароканска Сахара, особено в региона Драа-Тафилалт. Това е сукулентен многогодишен храст, растящ до около 50 см височина, с дървесна основа и гъсто разклонение. Младите издънки са тънки и покрити с бели власинки. Листата са с две месести листчета (прилистници) в основата. Цветовете, разположени на малки овласени стъбла, са около 5 мм големи, яйцевидни, с пет бели венчелистчета. Плодът има тръбна основа, с пет дяла и достига дължина около 2 см. Растението обикновено цъфти през пролетта, но наблюденията показват, че това може да се случи и през есента.

Разпространение на зигофилум гаетулум

Билката произхожда от Мароканска Сахара. Проявява ендемични характеристики и е особено разпространено в региона Драа-Тафилалет - ендемично за сухите и полусухите райони на Мароко.

Използваема част на зигофилум гаетулум

Употребява се цялото растение с лечебни цели.

Химичен състав на зигофилум гаетулум

Билката съдържа сапонини, флавоноиди, терпени, стероли, гликозиди. Фитохимичният скрининг на различните части на Z. gaetulum показва, че листата са богати на сапонини (бисдесмозидови тритерпенови сапонини), терпени и стероли. Общо 33 съединения са идентифицирани от плодовете, листата, корените и стъблата на билката. Те обикновено са съставени от терпеноиди, като кариофилен Е, деканон и борнилацетат.

Изображение: Krzysztof Ziarnek, Kenraiz, CC0, via Wikimedia Commons

Етерични масла, извлечени от листата на растението, показват наличието на 1,8-цинеол, камфор, изоборнеол, транс-пинокамфон, вербенон, изоборнил ацетат, борнил ацетат, α-копаен, кариофилен, α-хумулен, α-транс-бергамотен, фарнезен, дрима-7,9 (11)-диен, β-морфин, γ-(Z) бизаболен, α-(Z) санталол, α-транс (Z) бергамотол, ейкозан и n-хенеикозан.

Що се отнася до етеричното масло от плодове, следните съединения са идентифицирани в него: деканон, хептадекан, n-пентадеканол, n-нонадекан, 1-ейкозен и етил хексадеканоат.

Седем съединения са установени в стъблото на зигофилум гаетулум: борнил ацетат, линалоол, α-терпинеол, геранил ацетат, нерил ацетат, d-ноналактон и терпинил ацетат.

Надземната част на Z. gaetulum съдържа (E)-3-сулфооксимегастигм-7-ен-9-он, 3-O-α-L-арабинопиранозид (1→2) β-D-хиновопиранозид хиновична киселина 28-O- β-D-глюкопиранозиден естер (Зигофилозид H), хиновична киселина-3-O-β-D-2-O-сулфонилхиновопиранозид (Зигофилозид D), 3-O-[ β -D-хиновопиранозил]-хиновична киселина, цинхолова киселина 3-O-β-D-хиновопиранозид, цинхолова киселина 3-O-β-D-хиновопиранозид, цинхолова киселина 3-O-β-D глюкопиранозид, цинхолова киселина киселина-3-O-β-D-хиновопиранозил-(28→1)-β-D-глюкопиранозилов естер, 3-O-β-D-хиновопиранозилцинхолова киселина 28-O-β-D-глюкопиранозилов естер, хинова киселина-3-O-β-D-глюкопиранозил-(28→ 1)-β-D-глюкопиранозилов естер, 3-O-β-D-глюкопиранозилцинхолова киселина 28-O-β-D-глюкопиранозилов естер,зигофилозид E, зигофилозид G, хинова киселина 28-O-β-D-глюкопиранозилов естер, цинхолова киселина 28-O β-D-глюкопиранозилов естер.

Нов урсaнолид, 3β-O-α-l-рамнопиранозил-(1->2)-O-α-l-арабинопиранозил-(1->2)-β-d-глюкопиранозил)окси]-урсан-20β,28-олид, зигофилозид N (1) и три известни гликозида на хинова киселина са изолирани от метанолов екстракт от корените на Zygophyllum gaetulum.

Лечебни свойства и приложение на зигофилум гаетулум

В мароканската народна медицина тетраена гаетула е широко използвана за лечение на диабет, дерматологични състояния, чернодробни, бъбречни и стомашни заболявания. То е признато за традиционното си приложение за облекчаване на стомашни болки, за справяне с екзема и дерматит и се откроява като едно от често използваните растения за лечение на диабет. Намира приложение и във ветеринарната медицина. Уникалните свойства на Tetraena gaetula биха могли да подобрят изследванията върху многостранните подходи на китайската медицина, включително билкови методологии и локални приложения, допринасяйки за разработването на иновативни лекарства и терапии.

Свойства на зигофилум гаетулум

• спазмолитично;
• антидиабетно;
• антипролиферативно;
• имуномодулиращо;
• аналгетично;
• антидепресантно;
• антиоксидантно;
• противовъзпалително;
• антидиарийно.

Проучвания са фокусирани върху разбирането на противовъзпалителните свойства на Z. gaetulum, което предполага, че неговите съединения биха могли да модулират възпалителните реакции, предлагайки обещаващи перспективи за разработване на противовъзпалителни лекарства.

Антиоксидантните свойства на Z. gaetulum също привличат вниманието на изследователите. Развивайки се в среди, изложени на високи нива на оксидативен стрес, растението е снабдено с биохимични механизми за неутрализиране на свободните радикали, което подчертава потенциалната му роля като клетъчно-защитен
агент срещу оксидативно увреждане.

Растението най-вече се използва за облекчаване на стомашни болки, често срещано състояние в суровите екологични условия на пустинята. Екстрактите от Z. gaetulum също традиционно се ползват за лечение на кожни заболявания като екзема и дерматит.

В Мароко листната маса на Z. gaetulum се употребява в народната медицина за лечение на диабет, екзема, чернодробни и стомашни болки. Листата и цветовете на Z. gaetulum се събират през пролетта и есента и след това се приготвят в различни форми като запарка, отвара, прах и се смесват с други растения. Изсушените цъфтящи върхове се използват за приготвяне на освежаваща напитка или се добавят към чай. Z. gaetulum е интегриран и в традиционните етноветеринарни системи. Често се използва от номади за лечение на болести по камилите. В някои практики тетраена гаетула се комбинира с други растения като Ammodaucus leucotrichus и Artemisia herba-alba в уникални рецепти за лечение на специфични заболявания като мастит при животни. Зигофилум гаетулум е едно от няколкото традиционни средства, използвани за лечение на диабет и в Алжир.

Проучването разкрива, че растението се използва в терапията от 57,14% от практикуващите, главно при лечение на храносмилателни разстройства (53,19%), следвани от дерматологични разстройства (29,79%) и ендокринни и метаболитни разстройства (8,51%). Листата и стъблата са най-препоръчваните части под формата на прах. Тези препарати обикновено се прилагат перорално или директно върху кожата.

Внимание!

Екстракт от T. gaetula показва ниска остра токсичност. Многократната експозиция при умерени до високи дози обаче предизвиква значителна субакутна токсичност, включително увреждане на органи и смъртност, което показва ограничен марж на безопасност. При отравяне с билката се наблюдават предимно увреждание на бъбреците и черния дроб.

Заглавно изображение: Krzysztof Ziarnek, Kenraiz, CC0, via Wikimedia Commons; Krzysztof Ziarnek, Kenraiz, CC0, via Wikimedia Commons