Сладка папрат

Сладка папрат (Polypodium vulgare) представлява многогодишно, спорово растение с пълзящо коренище. Спорите му се образуват през месеците юли-август. Принадлежи към семейство Polypodiaceae.

Устройство на сладка папрат

Сладката папрат прораства от хоризонтално коренище. Листата й се състоят от триъгълни листенца, като целият лист има размер от 10 до 50 сантиметра. Листните сегменти са установени в от 10 до 18 двойки; стават по-къси към върха на листа, имат гладък или леко назъбен листен ръб; по-широка основа; леко се разминават в срещуположното им подреждане. Спороносите се намират по долната повърхност на листата. Те имат ярко жълт до оранжев цвят, като с узряването им стават тъмно сиви до кафеви. От юли до септември месец се разпръскват спорите чрез анемохория (чрез вятъра).

Изображение: freepik.com

Разпространение на сладка папрат

Изображение: Rosser1954 Roger Griffith, Public domain, via Wikimedia Commons

Сладката папрат води произходът си от Европа, Африка, Северна и Източна Азия и Северна Америка. Растението вирее из влажни и сенчести, планински, скалисти места. Много често срещана папрат е във Франция, където расте до надморска височина от 2000 метра. Често срещан вид е и в почти цяла Скандинавия, особено в южната част от атлантическото крайбрежие на Норвегия почти до Северния нос. Сладката папрат расте и в Карпатите. Това е интродуциран вид в Нова Зеландия, който е започнал да се разпространява в дивата природа като инвазивен.

Билката вирее по сенчени и полусенчести места. Тя е литофит (расте по скали) и се среща в мъха по стари стени, скали, пукнатини в скали и в скалист подраст, също върху мъхести дървета.

Използваема част на сладка папрат

Употребяват се коренищата на билката.

Химичен състав на сладка папрат

Растението съдържа

• тлъсто масло (до 8 %);
• сапонини;
• танини;
• захари (манит);
• екдистерон;
• глицеризинова киселина;
• смолисти и слузни вещества.

Коренището на билката съдържа още екдистероиди, производни на флороглуцин, летливи масла, глициризин, манитол, протеин, въглехидрати, калциев малеат. То дава етерично масло, съдържащо маслена, хексоена, лауринова и янтарна киселини, метил салицилат, маслени, изовалерични и алфа-метилмаслени естери.

Лечебни свойства и приложение на сладка папрат

Растението има традиционни приложения в готвенето заради аромата и сладкия си вкус, а в билколечението като прочистващо и оточно средство.

Билката още в древни времена е препоръчвана от Диоскорид за напукани и изкълчени ръце и от Culpeper като слабително. Традиционното приложение на коренище от сладка папрат е документирано в няколко ръководства и в научна литература. То се е използвало като лек за заболявания на въздушните пътища - кашлица, настинка, аденоиди. Диоскорид отбелязва, че растението намира приложение с цел изчистване на храчки и е съставка на лапа, нанасяща се върху изкълчени пръсти и рани. Употребата на P. vulgare е записана и сред американските индианци. Индийците са използвали чай от корен при плеврит, болки в гърлото, болки в стомаха; възпаления.

Коренището на папратта е прилагано като вкусово вещество в храната, а преди това е било аптечен асортимент като лек срещу респираторни оплаквания и ревматизъм. Индианците в Северна Америка дъвчат коренището и поглъщат сока, за да облекчат симптоми като болезнено гърло и кашлица, докато саамите са използвали коренището като сладкиш.

Изображение: Krzysztof Ziarnek, Kenraiz, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Свойства на сладка папрат

• противокашлично, отхрачващо;
• жлъчегонно и противоглистно;
• слабително;
• фунгицидно.

Изсушеното коренище се използва в билколечението като прочистващо средство и средство за обезпаразитяване. Тези свойства се дължат на фитоекстестероидите в него.

Състояния и заболявания, при които предимно се прилага сладка папрат

• чернодробни заболявания;
• болки в ставите.

Ефекти от експерименталното приложение на сладка папрат

• Намалена бдителност, лека пасивност и намаление двигателна активност при мишки и плъхове. Увеличена дихателна честота. Тези ефекти са били дозозависими.
• Предварителното приложение на екстракт от корена на билката потенцира барбитуратния сън.
• Антиконвулсивна активност - според авторите антиепилептичната активност на билката е поради депресия на ЦНС.
• Хипотермична и антипиретична активност.
• Аналгетична активност.
• Хипотензивен ефект - изследователи на растението твърдят, че хипотензивния ефект изглежда се дължи на вазодилатация, дължаща се на стимулиране на бета-адренергичните рецептори. Въпреки това, тъй като екстрактът във високи дози причинява повишаване на кръвното налягане при плъхове, пилоерекция и учестено дишане, авторите предполагат алфа-адренорецепторна стимулация също.

Начин на употреба

• вътрешно - отвара;
• външно - лапи;
• в медицината - манит (заместител на захарта при диабетно болни).

Изображение: Jeffdelonge, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Отвара - 30 грама корени се варят в 1 литър вода, докато течността остане на половина. Приема се по 1 чаша, няколко пъти на ден.

Други употреби на сладка папрат

Коренището има горчив вкус. Традиционно се използва в някои сладкарски изделия заради ароматните си свойства. През 1971 г. в корените е открит сапонин, за който се смята, че е съединението, отговорно за сладкия вкус на билката, тъй като предизвиква относителна сладост 500 пъти повече от захарта.

Екдистеронът стимулира линеенето при всички изследвани членестоноги в опитна постановка. Резултатът е пропорционален на дозата. Според авторите, той действат локално върху голямо разнообразие от членестоноги и може да причини необичайно линеене и смърт. Така се заключва, че освен самото вещество и аналозите на екдистеронът могат да бъдат полезни не само като инсектициди, но и като митициди.

Внимание!

Коренището на сладката папрат може да се счита за безопасно при нормални условия на употреба. Не е доказано, че има цитопатогенни и други вредни ефекти. Няма данни за генотоксичност, канцерогенност, репродуктивна токсичност. Коренът може да причини обрив, който е безвреден.

Заглавно изображение: Agnieszka Kwiecie?, Nova, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons