Синя метличина

Синя метличина (Centaurea cyanus) представлява едногодишно тревисто растение, което се отнася към семейство Сложноцветни (Compositae, Asteraceae). Нейни синоними са: дива метлица, модрика, соколче, полска метличина. Растението не е защитено от Закона за биологичното разнообразие у нас. В някои европейски страни популациите му намаляват, като там видът е защитен.

Ядливите цветя на метличката могат да се използват за кулинарна декорация, например за придаване на цвят на салатите. Били са използвани исторически заради синия си пигмент. Често се използват като съставка в някои чайни смеси и билкови чайове. Семената от метличина са една от любимите храни на европейския жълтокос.

Устройство на синя метличина

Изображение: Udo Schmidt from Deutschland, CC BY-SA 2.0, via Wikimedia Commons

Синята метличина е едногодишно растение, което расте до 40-90 см височина, със сиво-зелени разклонени стъбла. Листата са ланцетни, дълги 1-4 см. Цветовете най-често са с интензивен син цвят, произвеждат цвят с големина в диаметър от 1,5-3 см, с пръстен от няколко големи, разпростиращи се лъчеви цветчета, заобикалящи централна група от дискове. Цветовете й съответно са сини. Синият пигмент е протоцианин, който в розите е червен. Цъфти май-юни месец. Плодовете му представляват хвърчилки с големина от 3-4 мм. Приема се за плевелно растение.

Разпространение на синя метличина

Тя вирее най-добре по обширните поляни и ливади с житни посеви. Среща се из цялата страна, до надморска височина от 1800 метра. Растителност е предимно в Югоизточна Европа, но впоследствие е разпространена из целия континент.

Сега тя е застрашена в естествения си хабитат чрез интензификация на селското стопанство, особено прекомерно използване на хербициди, унищожавайки местообитанието й. В същото време обаче, чрез въвеждане й като декоративно растение в градини и разпространение на семената й чрез семена на други на култури, се е натурализирала в много други части на света, включително Северна Америка и части от Австралия.

Centaurea cyanus е роден в умерена Европа, но е широко натурализиран извън родния си ареал. Присъства в Британските острови като археофит от желязната епоха. В Обединеното кралство е намаляла от 264 обекта до само 3 през последните 50 години. В отговор на това, благотворителната организация за опазване на растенията „Plantlife“ я нарича един от 101 вида, за които активно ще работят, за да ги „върнат от ръба“. В Ирландия, Centaurea cyanus е регистрирана в обработваемите площи като много рядка и почти изчезнала, докато в североизточната част на страната тя е изобилствала преди 1930 г.

Използваема част на синя метличина

С лечебни цели се употребяват цветните кошнички. Трябва да се сушат на сянка, защото изложени на слънце по врене на процеса, губят лечебните си свойства. Растението е отровно!

Химичен състав на синя метличина

Растението съдържа

• гликозиди (центаурин); антоцианови гликозиди, производни на цианидина (цианин) и пеларгонидина;
• восък;
• скуз;
• соли на калия и мангана др.

Лечебни свойства и приложение на синя метличина

Изображение: Elena Andreeva, CC BY 3.0, via Wikimedia Commons

Във Франция билката все още се използва като средство за лечение на уморени очи, но мненията се различават по отношение на нейната ефикасност. Цветна вода, дестилирана от венчелистчетата, е била по-рано известна като успокояващ лосион за конюнктивит. Семената се използват като леко слабително средство за деца. Отварата от листата е с антиревматично и противогъбично действие.

Свойства на синя метличина

• пикочогонно и омекотяващо;
• жлъчегонно и диуретично;
• апетитовъзбуждащо, тонизиращо.

Състояния изаболявания, при които се прилага билката

• срещу упорита кашлица;
• облекчава някои състояния, свързани със следните симптоми: задух, асцит, жълтеница, сърцебиене;
• срещу косопад и пърхот;
• в комбинация с коприва, маточина и валериана - за лечение на кожни заболявания;
• използва се при възпалителни процеси на бъбреците (нефрити, нефрозонефрити, нефролитиаза, уретрити и цистити), на жлъчката и жлъчните пътища;
• при бронхит, при магарешка кашлица, при обструктивен бронхиален синдром като отхрачващо и противовъзпалително средство;
• предписва се за прием след дълго боледуване;
• при безапетитие;
• за усилване на жлъчната секреция при чернодробни заболявания;
• запек;
• като вода за уста;
• язви и кървене на венците;
• като горчив тоник и стимулант, подобрява храносмилането и евентуално поддържа черния дроб, както и подобрява резистентността към инфекции.

Начин на употреба

• вътрешно - отвара, настройка;
• външно - лапи, промивка на очите, при перде;
• в текстилната промишленост - за синьо багрило;

Лапите от билката се използват при обриви и екземи.

• отвара - 1 с.л. се заливат с 500 мл вряла вода. Кисне 1 час. Пие се по 100 мл преди хранене;
• течни екстракти с 40° алкохол.

Изображение: freepik.com

Интересно за синята метличина

Във фолклора млади влюбени мъже носели метличината. Ако цветето избледнеело твърде бързо, то е било взето като знак, че любовта на човека не е била върната.

Синята метличина е националното цвете на Естония от 1918 г. и символизира ежедневния хляб на естонците. Той е и символ на Естонската консервативна народна партия, на Финландската национална коалиционна партия и на Либералната народна партия на Швеция, където от зората на 20-ти век е символ на социалния либерализъм. Официално цвете е на шведската провинция и училищно цвете на Уинчестър Колидж, а също и на Dulwich College, където се казва, че е любимото цвете на основателя Едуард Алейн.

Един от националните символи на Германия е. Това отчасти се дължи на историята, че когато кралица Луиза от Прусия бяга от Берлин и преследвана от силите на Наполеон, тя скрива децата си в нива с метличина и ги държи тихи, като тъкат венци от цветята. Така цветето се идентифицира с Прусия, не на последно място, защото е със същия цвят като пруската военна униформа. След обединението на Германия през 1871 г. синята метличина се превръща в символ на страната като цяло. Поради тази причина в Австрия тя е политически символ на пан-германски и десни идеи. Носена е като таен символ, идентифициращ членовете на тогава незаконния НСДАП в Австрия през 1930 г. Членовете на Партията за свобода я носят на откриването на австрийския парламент от 2006 г. След последните общи избори 2017 те я заменят с еделвайса.

Любимото цвете е на сина на Луиза Кайзер Вилхелм I. Поради връзките си с автори като Теодор Фонтане са го използвали символично, често саркастично, за да коментират социалния и политически климат на времето.

Изображение: Dinkum, CC0, via Wikimedia Commons

Често се възприема и като вдъхновение за германския романтичен символ на Синьото цвете. Благодарение на традиционната си асоциация с Германия, метличката е официален символ на ежегодния германско-американски Steuben Parade.

Във Франция е символ на примирието от 11 ноември 1918 г. и като такъв е общ символ за ветераните, подобно на маковете на паметта, носени в Обединеното кралство и в Канада.

Синята метличина също е символ за заболяване на моторния неврон и амиотрофична латерална склероза.

Цветовете понякога се носят от старите харовци, бивши ученици от Британската школа на Хароу.

Синя метличина е използвана от Corning Glass Works за първоначалното пускане на Corning Ware Pyroceram съдове за готвене. Популярността му в САЩ, Канада, Великобритания и Австралия е толкова висока, че става символ на Corning Glass Works.

Други употреби на синя метличина

Сини мастила и багрило се получават от венчелистчетата на билката. Боята дава прекрасен цвят на бельото, но е преходна. Изсушените венчелистчета се използват в саксии за добавяне на цвят. Екстрактите от растението се добавят към шампоаните за коса. Отглежда се като декоративно растение в градините и се използва като рязан цвят във флорални декорации.

Внимание!

Синята метличина съдържа силно токсична цианогенна съставка, поради което трябва да се използва с повишено внимание и само по лекарско предписание!

Заглавно изображение: Björn S..., CC BY-SA 2.0, via Wikimedia Commons