Полска печурка, Червенушка

ЯДЛИВА ГЪБА

Описание:
Гъбата има шапка/гугла, с ширина 3 до 12 см. В младо състояние тя е кълбовидна, по–късно става леко разтворена и заоблена, а при напълно развитие - плоска и съвсем  разтворена. Тя е слаба, често сиво-бяла, до жълтеникава. Покрита е с люспи, които леко покафеняват. Кожицата е гладка, суха. Отначало ръбът е подвит навътре и сраснал с ципа към пънчето. По-късно се отваря и така образува характерното за печурката пръстенче в горната част, леко завита с остатъци от разкъсана ципа.

Месото на полската печурка е плътно, бяло, здраво и при нараняване порозовява. По–късно става розово и има лек оранжево-жълт оттенък. Има отлични вкусови качества и  гъбен мирис.

Гъбата има ламели/пластини, които са широки, гъсти, свободни. В млада възраст са бледорозови, в зряла - шоколадовокафяви. Спорите са удължени, а споровият прашец е  пурпурно кафяв.

Гъбата има пънче, което е цилиндрично, в основата малко удебелено. Отначало е плътно, не по–високо от 4 до 7 см, равномерно дебело, в дъното се заостря. То е бяло, в  основата кафеникаво. В застаряващата гъба — по–тъмно.

Приложение:
Ядлива гъба с отлични качества, широко консумирана заради вкусното месо. Употребява се в прясно състояние, сушена и консервирана.

Разпространение:
Среща се на тревисти места – най-вече по ливади, поляни, пасища, градини, паркове, по торища, но много рядко в самата гора. Рядко расте единствена. Може да се намери  през втората половина на май, но масовата й поява е през юни и юли. Намира се и през есента до края на октомври.

Двойници:
Възможно е да бъде объркана с полската сърнела (Lepiota naucina), но не е фатално — тя е ядлива и вкусна гъба. Фатално е объркването й с бялата, жълтата и даже  зелената мухоморка