Рижика, Обикновена млечница, Истинска млечница, Червена млечница, Риженка, Рижка, Рижейка и Рижийка

ЯДЛИВА ГЪБА

Описание:
Гъбата има гугла/шапка, която в младо състояние е плоска, а развита е широко фуниевидна до разперена, с диаметър около 6 - 15 см, керемидена на цвят до оранжево-червена с тъмни концентрични окръжности (старите екземпляри са със зелено обагрени кръгове). При нараняване или измръзване се получават зелени петна или цялата се обагря в синьо-зелен цвят. При млади екземпляри ръбът е слабо мъхест и подвид навътре, а по-късно се изправя, понякога е слабо вълновиден. Повърхността е гола, гладка, влажна и лепкава.

Месото на гъбата е с шуплест строеж, крехко, лесно чупливо. Белезникаво на цвят до различни нюанси на оранжево, а при стари екземпляри със зеленикав оттенък, с приятен аромат и вкус.

Гъбата има ламели/пластини, които са свързани с пънчето и се спускат по него, гъсти, широки, редуват се къси в по-дълги, крехки, твърди, жълто-оранжеви на цвят. Споровият прах е бледожълт с червеникав оттенък.

Пънчето на гъбата е цилиндрично, в основата стеснено, плътно, а по-късно кухо, крехко, по-светло на цвят от гуглата, при нараняване позеленява.

Разпространение:
Гъбата расте на поляни в иглолистни и по-рядко в смесени гори, от май до ноември.

Приложение:
Гъбата притежава високи вкусови качества и приятен аромат на плодове. Консумира се прясна за супи, ястия, пържена или задушена. Може да бъде стерилизирана в буркани, замразена в найлонови торбички във фризер след бланширане. Тя е една от най-подходящите гъби за туршия без топлинна обработка. Не е подходяща за сушене - губи специфичния си аромат и вкус.