Пасифлора, Пасифлора инкарната, Страстно цвете, Мъченица, Часовник

Пасифлора, Пасифлора инкарната (Passiflora incarnata) представлява пълзящо, топлолюбиво листопадно растение, с декоративни цветове. Класифицира се към семейство Passifloraceae. В България още се нарича: Страстно цвете, Мъченица, Часовник. По родните й места на разпространение е известна с имената: майпоп, лилава пасифлора, истинска пасифлора, дива кайсия и дива пасифлорова лоза (лиана).

Познати са над 500 вида пасифлори, които цъфтят в жълто, синьо, червено и много други багри. Размножават се чрез семена и резници. През зимата е необходимо да се прибира на топло, в случаите когато се отглежда като саксийно растение. Развиват се обикиновено между юни и септември месец, а някои сортове - април-октомври. Passiflora edulis - маракуята, е широко отглеждан представител на ядливите видове пасифлора.

Изсушеното растение се изнася от Америка за Европа за лекарствени цели. От него се прави хомеопатично лекарство. В монография на немска комисия - "Терапевтично ръководство за билкова медицина", Passiflora incarnata е одобрена за нервност и безсъние.

Устройство на пасифлора инкарната

Изображение: The original uploader was Pollinator at English Wikipedia., CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Стъблата на пасифлората обикновено са гладки, а много рядко леко грапави. Те са дълги и притежаващи множество възлести образования. Расте бързо и достига до 6 метра дължина. Листата й имат длановидна форма, състоящи се от три до пет дяла, като са последователно подредени по клоните. Имат дължина от 6 до 15 см. Разполагат с две характерни жлези в основата на дръжката. Има големи, сложни цветя с изявени израстъци и тичинки. Цветята имат синкаво-бели венчелистчета и са приятно ароматни. Те разтварят бяла или лилава корона, структура от фини нишки между венчелистчетата и тичинките. Голямото цвете обикновено е подредено в пръстен над венчелистчетата и чашелистчетата. Опрашват се от насекоми. Цъфетжът обикновено се осъществява през юни и юли месец.

Месестият плод, наричан още майпоп, е овално жълтеникав с големина на кокоше яйце. В началото е зелен, но с узряването става жълт. Зреенето започва от юли месец и завършва през есента (от септември до ноември). Както и при другите пасифлори, това е ларвната храна на редица видове пеперуди.

Разпространение на пасифлора инкарната

Расте на почва с добри дренажни свойства, при ярко слънце и максимална защита от студа. Произлиза от Южна Америка, Перу, Бразилия. Един от видовете пасифлора, са открити като диви цветя в южните части на Съединените щати. Те се отглеждат заради плодовете си и поразително синкаво-лилавите си цветове. Повечето видове от рода се срещат в Южна Америка, Източна Азия, Южна Азия и Нова Гвинея.

Майпопът се среща в гъсталаци, нарушени участъци, в близост до бреговете на реки и до непокътнати пасища, край пътища и железопътни линии. Вирее в райони с много слънчева светлина. Не се среща в сенчести райони под горски сенки - не може да расте на сянка. Предпочита влажна почва за своето развитие.

Чероки, в района на Тенеси, го наричат окое. Реката и долината Ocoee са кръстени на това растение, което е дивият цвят на щата Тенеси. В продължение на хиляди години майпопът е бил основна храна и лечебно растение за чероки и до ден днешен е почитана част от тяхното наследство. Тази и други пасифлори са растения гостоприемници за ларвите на определени видове пеперуди.

Използваема част на пасифлора инкарната

Употребяеми части на билката

• флорална декорация - цветове, цяло цъфтящо растение;
• във фармакологията, с лечебна цел - плодове и листа;

Химичен състав на пасифлора инкарната

Билката съдържа основно флавоноиди и алкалоиди, като в листата съдържанието на флавоноиди е в най-голяма концентрация. Присъстващите в P. incarnata флавоноиди са хризин, апигенин, лутеолин, кверцетин, каемпферол и изовитексин. В плодовете се установява високо съдържание на ниацин.

От билката са изолирани още: гликозиди, естествен серотонини, малтол; алфа-аланин, арибин, цитрусова киселина, кумарин, циклопасифлорни киселини А-D, циклопасифрозиди І-VІ, диетил малонат, едулан І, едулан ІІ, флавоноиди, глутамин, гинокардин, харман, хармалин, хармалол, хомоориентин, изоориентин, изоскафтозид, изовитексин, кемпферол, лотурин, луценин-2, лутенин-21 лутеолин, ориентин, пасикол, пасифлорин, пасифлорна киселина, пектин, фенолова киселина, фенилаланин, сапонарин, схафтозид, серотонин, ситостерол и стигмастерол.

Етеричните масла, извлечени от растението, имат много сложен характер и съдържат повече от 160 съединения, включително мастни киселини.

Изображение: John Flannery from Richmond County, North Carolina, USA, CC BY-SA 2.0, via Wikimedia Commons

Лечебни свойства и приложение на пасифлора инкарната

В исторически план растението се е използвало като билково лекарство с убеждението, че може да лекува безпокойство, безсъние или хипертония. Метаноловите екстракти от листата са докладвани като ефективни антитусивни средства при мишки. Пасифлората е включена в националните фармакопеи на Франция, Германия и Швейцария, а също така е монографирана в Британската билкова фармакопея и Британския билков комитет, монографиите на ESCOP, Обществените билкови монографии на ЕМА, немските стандартни лицензи, немската хомеопатична Фармакопея, Хомеопатичната фармакопея на Съединените щати и Фармакопеята на Египет. Ботаническите части, включени в настоящата Европейска и британска фармакопея, са изсушените въздушни части на растението. В Северна и Южна Америка чаят, приготвен от корените й, се използва като тоник. В Австралия обикновено се смята, че е успокоително и анксиолитично билково лекарство.

В традиционната медицина се смята, че пасифлора инкарната има успокоителни ефекти, както се и използвала в медицинската история на Европа.

Свойства на пасифлора инкарната

• антидепресантно; противотревожно;
• спазмолитично; аналгетично; антиконвулсантно;
• антидиабетно; антиастматично;
• афродизиак
• стягащо;
• диафоретично;
• хипнотично;
• наркотично;
• успокоително;
• вазодилататорно и др.

Пасифлората е ценна успокояваща билка с дълга история на употреба в Северна Америка. Често се употребява в лечението на безсъние, епилепсия, истерия и др. Листата и стъблата й са спазмолитични, стипчиви, потогонни, хипнотични, наркотични, седативни, съдоразширяващи агенти и често се употребяват за лекуване на различни състояния при жената като:

• безсъние, нервно напрежение, раздразнителност, невралгия, синдром на раздразненото черво, пред менструално напрежение и вагинални изпускания.

Екстракт от растението депресира двигателните нерви на гръбначния мозък, също е леко успокоително, леко понижава кръвното налягане и повишава дихателната честота. Съдържащите се в растението алкалоиди и флавоноиди са ефективно, непристрастяващо успокоително средство, което не предизвиква сънливост.

Състояния и заболявания, при които се прилага пасифлора инкарната

• безсъние, мускулни спазми, хистерия, невралгия, менструални болки, пременструален синдром, като болкоуспокояващо средство при различни състояния;
• намира приложение при изгаряния, колики, депресия, диария, епилепсия, главоболия, хемороиди, хиперактивност, високо кръвно, безсъние, възпаления, менопауза, нервни болки, нервност, неврози, припадъци, кожни проблеми, спазми, глисти, като афродизиак, диуретик и седативно средство.

Действие на страстното цвете при Синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност

Passiflora incarnata е билка, която се използва за облекчаване на леките симптоми на психичен стрес и за подпомагане на съня. Едно проучване изследва използването й при лечението на Синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност (СДВХ). В рандомизирано двойно-сляпо проучване при 34 деца с СДВХ (на възраст 6 и 13 години) ефикасността на таблетките от пасифлора е сравнена с метилфенидат. Седемнадесет деца са били лекувани с таблетки от пасифлора (доза - 0,04 мг / кг / ден) в продължение на осем седмици. Контролна група от 17 деца е получавала метилфенидат (1 мг / кг / ден). И двете групи се подобряват значително през осемседмичното изпитване в сравнение с изходното ниво. Няма статистически значима разлика в резултата от лечението между двете групи. Предвид малкия размер на изследването и липсата на плацебо група, тези резултати трябва да се разглеждат като предварителни.

Действие на страстното цвете при тревожни разстройства

Изображение: Realtube, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Само няколко вида пасифлори имат психотропни свойства, включително Passiflora incarnata и може би P. coerulea и P. edulis. Страстното цвете отдавна е използвано от индианците поради своите успокоителни и анксиолитични ефекти. То е признато и в други части на света за тези си свойства. Пасифлора инкарната е одобрено от германска комисия за лечение на нервност и безсъние, но хипнотичните й ефекти не са широко подкрепени.

Пасифлората съдържа много вещества флавоноиди, малтол и индолови алкалоиди. Активните съставки включват хризин, витексин, кумерин и умбелиферон. Хризинът е най-проучваният компонент. Заедно с други флавоноиди е показано, че хризинът има инхибиращ ефект върху мозъка, като демонстрира анксиолитичните свойства на пасифлората. В проучвания върху животни психоактивните ефекти на пасифлората са обърнати от антагонистите на бензодиазепина и общият ефект в мозъка е сравнен с този на диазепам.

Някои изследвания започват да потвърждават ефективността на пасифлората като анксиолитик при хората. Изследователи откриват, че билката е ефективна за намаляване на симптомите при пациенти с тревожност. Извършва се малко, двойно сляпо, рандомизирано проучване, в което ефектите на пасифлората се сравняват с анксиолитичните свойства на оксазепам (бензодиазепин). Резултатите разкриват подобна ефикасност и по-малко неблагоприятни ефекти при използването на пасифлора.

Действие на страстното цвете върху съня

В изследване е установено, че екстрактите, получени от Passiflora incarnata, могат да се считат за подходящи индуктори на съня (предизвикващи сън).

Пасифлора е билка, която е одобрена от германска комисия за лечение на нервност и безсъние, но нейните хипнотични ефекти не са широко подкрепени. Както беше разгледано, пасифлората може да предложи някои ограничени ползи като анксиолитик, но използването на билката като сънотворно се нуждае от допълнително проучване. Понастоящем употребата му като хипнотик попада в категорията „недоказани употреби“. В действителност, друг преглед на литературата стигна до заключението, че пасифлората не е ефективна като помощно средство за сън. Въпреки че не се свързват значителни опасности с употребата на пасифлора и билката обикновено се понася добре, употребата й като помощно средство за сън няма вероятност да доведе до полезни ефекти, като потребителите се насърчават да опитат по-ефективни алтернативи.

Начин на употреба

Псифлора инкарната обикновено се използва като билков чай и или под формата на таблетки, които се откриват в аптечните мрежи. Като добавка се предлага в течност и капсули. Лапа от корените й се прилага при циреи, порязвания, възпаления и др.

Малко се знае за фармакокинетиката на пасифлората, но полуразпадът й може да е кратък, тъй като добавката обикновено се приема два до три пъти на ден. Когато се вари като чай, около 1 чаена лъжичка от сушената билка се изсипва в около 150 мл (1 чаша) вряла вода и се вари за около 10 минути; пие се два до три пъти на ден. Когато се използва в капсули, децата и юношите трябва да започнат с ниска доза (200 мг капсули изглежда са най-ниските налични) и да се приемат два до три пъти на ден. Дозировката може бавно да се регулира нагоре, докато се наблюдава реакцията на организма и нежеланите ефекти.

Възможни взаимодействия с лекарства

P. incarnata може да увеличи основните ефекти или страничните ефекти на следните лекарствата:

• успокоителни;
• антикоагуланти;
• инхибитори на моноаминооксидазата.

Кулинарна употреба на пасифлора инкарната

Изображение: H3ini, Public domain, via Wikimedia Commons

Някой народи консумират листата на пасифлората сурови или варени. Казват, че са вкусни като варен зеленчук или в салати. Също така използват цветята като храна -  варени като зеленчук или превърнати на сироп.

Плодът е с диаметър до 5 см, като съдържа сравнително малко ядлива пулпа и много семена. Плодовете на пасифлората могат да се използват за направата на конфитюри, желета, десерти, а сокът им е любим в напитки. Може да се използва като свеж заместител на предлагания в търговската мрежа южноамерикански роднина на пасифлора инкарната - Passiflora edulis - маракуя - и двата вида пасифлора принадлежат към един и същ род и имат сходни по големина плодове. Има леко сладко-тръпчив вкус и приятен аромат, когато е напълно узрял. Може да се консумира пресен. Плодовете могат да се изсушат за по-късна употреба.

Интересно за пасифлора инкарната

През 1978 г. Американската администрация по храните и лекарствата (FDA) забранява използването й в препарати без рецепта, тъй като има недоказани безопасност и ефективност на употреба. Когато се използва в производството на храни като ароматизатор, пасифлората се включва сред вещества одобрени от FDA. Тя е класифицирана като безопасна за употреба като ароматизатор в храни в Съединените щати и евентуално „може да се използва за облекчаване на леките симптоми на психичен стрес и за подпомагане на съня.“ Няма доказателства, че P. incarnata има анти-болестна активност.

Лесно се отглежда на добре дренирани почви при пълно слънце до частична сянка. Толерантна е към сушата. Разпространява се чрез корени, за да покрие големи площи при оптимални условия на отглеждане. Издържа на застудяване. Използва се като декоративна растителност.

Внимание!

Пасифлора инкарната не трябва да се използва по време на бременност и кърмене. Оралната консумация на това растение може да наруши способността за шофиране и работа с машини.

Страстното цвете обикновено се понася добре и страничните ефекти са рядкост. Когато започнете, лечението с пасифлора тя може да окаже седативни ефекти върху Вас, така че е необходимо да наблюдавате реакцията на организма си към нея. Пасифлората може да допринесе за разреждането на кръвта, така че тези, които приемат антикоагулантни лекарства, трябва да избягват използването й. Това може да включва лекарства без рецепта, като аспирин и ибупрофен.

Заглавно изображение: PumpkinSky, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons