Отровна галерина

Отровна галерина (Galerina marginata, Funeral bell) представлява вид отровна базидиева гъба от семейство Hymenogastraceae. Гъбата е силно отровна. Съдържа алфа-аманитин и е сравнима със зелената мухоморка по токсичност. Преди 2001 г. видовете G. autumnalis, G. oregonensis, G. unicolor и G. venenata се смятаха за различни от G. marginata поради разликите в местообитанието и вискозитета на шапките им, но филогенетичният анализ показа, че всички те са от един и същи вид. Причинява нишковидно бяло гниене.

Подобни видове гъби на отровната галерина

Kuehneromyces mutabilis е един от няколкото ядливи вида, които приличат на нея.

Armillaria mellea и Kuehneromyces mutabilis - ядливи.

K. mutabilis (син. Pholiota mutabilis) произвежда плодни тела, приблизително сходни на външен вид, и също расте върху дървесина, но може да се отличи по стъблата си, носещи люспи до нивото на пръстена, и по това, че расте на големи струпвания.

K. vernalis е рядък вид и е още по-близка на външен вид до G. marginata. Обикновено се изисква изследване на микроскопските характеристики, за да се разграничат надеждно двата вида.

Друг потенциален ядлив приличащ вид е „кадифената дръжка“, Flammulina velutipes. Този вид има хриле, които са бели до бледожълти, бял отпечатък от спори и спори, които са елипсовидни, гладки и с размери 6,5–9 на 2,5–4 μm.

Приблизителна прилика е наблюдавана и с ядливата Hypholoma capnoides, „вълшебната“ гъба Psilocybe subaeruginosa, както и Conocybe filaris, друг отровен вид, съдържащ аматоксини.

Потенциалните прилики включват, в зависимост от вашите познания за гъбите, видове Armillaria (с бял отпечатък от спори), Pholiota (отпечатък от спори тъмнокафяв, а не ръждивокафяв, шапката често люспеста) и обитаващи дървесината видове Hypholoma (обикновено по-големи, отпечатък от спори тъмнокафяв до виолетовокафяв).

Устройство на отровна галерина

Плодните тела на гъбата имат медено- до ръждивокафяви, кафяви до жълто-кафяви или жълто-охрени шапки, които избледняват при изсъхване, с диаметър от 4 до 7 см. В началото шапката е изпъкнала, понякога широко конична и има ръбове (ръбове), извити навътре към хрилете. С нарастването и разширяването на шапката, тя става широко изпъкнала и след това сплескана, понякога развивайки централно издигане или умбо, което може да стърчи ясно от повърхността на шапката. Пънчето достига дължина 7 см и е тънко, цилиндрично, охрено-кафяво, като със стареенето преминава към тъмнокафяво. Пръстенчето е сраснато с пънчето. Месото е тънко, меко и има мирис и вкус на брашно. Хрилете са кафеникави и оставят ръждив отпечатък от спори. Добре дефиниран мембранен пръстен обикновено се наблюдава по стъблата на младите екземпляри, но често изчезва с възрастта. При по-старите плодни тела шапките са по-плоски, а хрилете и стъблата по-кафяви. Видът е класическа „малка кафява гъба“ – обща категория, която включва всички малки до средни по размер, неразличими кафеникави гъби – и по този начин лесно може да бъде погрешно идентифицирана. Има ръждивокафяв отпечатък на спорите.

Месото й е неплътно, жълтеникаво до воднисто-кафяво, непроменящо се при нарязване. Миризма й е неотличителна или леко брашнеста (смачкайте месото между пръстите си).

Малките кафяви лепкави шапки, белият пръстен, ръждивокафявите отпечатъци от спори и появата им върху изгнила дървесина са добри диагностични характеристики на тази гъба.

Разпространение на отровна галерина

Galerina marginata е широко разпространена в Северното полукълбо, среща се в Северна Америка, Европа, Япония, Иран, континентална Азия и Кавказ. В Северна Америка е събиран чак до бореалните гори на Канада и субарктическите и арктически местообитания в Лабрадор, и на юг до Халиско, Мексико. Среща се също в Австралия и в Антарктида. Среща се на групи или на кичури върху иглолистна, много рядко широколистна дървесина, както и върху дънери. Тази гъба расте предимно върху разлагаща се иглолистна дървесина. Galerina marginata може да се открие почти по всяко време на годината, макар че е по-често срещана в умерените райони през пролетта и есента.

Използваема част на отровна галерина

Гъбата не е ядлива, заради изявената си отровност. Не се използва и с медицинска цел.

Химичен състав на отровна галерина

Съдържа същите смъртоносни аматоксини, открити в мъртвата мухоморка (Amanita phalloides). Поглъщането в токсични количества причинява тежко увреждане на черния дроб с повръщане, диария, хипотермия и евентуална смърт, ако не се лекува бързо. Около десет отравяния са приписани на вида през 20-ти век.

Съдържа разнообразието от ензими, способни да разграждат дървесина и други лигноцелулозни материали

Приложение на отровна галерина

Токсините, открити в Galerina marginata, са известни като аматоксини. Аматоксините инхибират ензима РНК полимераза II, който копира генетичния код на ДНК в молекули на информационна РНК. Токсинът се натрупва естествено в чернодробните клетки и произтичащото от това нарушаване на метаболизма е причината за тежката чернодробна дисфункция, причинена от аматоксини. Аматоксините също водят до бъбречна недостатъчност, защото, докато бъбреците се опитват да филтрират отровата, тя уврежда извитите каналчета и отново навлиза в кръвта, за да циркулира отново и да причини още щети. Първоначалните симптоми след поглъщане включват силна коремна болка, повръщане и диария, които могат да продължат от шест до девет часа. Освен тези симптоми, токсините силно засягат черния дроб, което води до стомашно-чревно кървене, кома, бъбречна недостатъчност или дори смърт, обикновено в рамките на седем дни след консумация.

Аматоксините, повечето от които са хепатотоксични, могат да причинят фатална интоксикация. Макар гъбите от рода Galerina, съдържащи аматоксини, да са рядко срещани, те могат да отровят хора и животни по целия свят. Малко проучвания са профилирали токсичността на Galerina marginata. Освен това много проучвания показват, че макрогъбите могат да имат различни характеристики в различните региони.

Заглавно изображение: This image was created by user Dan Molter (shroomydan) at Mushroom Observer, a source for mycological images.You can contact this user here. English | español | français | italiano | македонски | ?????? | português | +/−, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons