Огнено дърво

Огнено дърво (Delonix regia, Gulmohar) представлява голямо, цъфтящо в ярки цветове дърво. Принадлежи към семейство Бобови (Fabaceae, Leguminosae). Видът е известен с листата си, които наподобяват папратови и с ярките си цветове. В много тропически части на света той се отглежда като декоративно растение.

Листата му са подобни на папратови. Известно е също и като дърво на пламъка или кралска поинциана или пауново дърво на цветята. В Индия е предимно улично дърво, на чиято красота всеки може да се наслади. То се засажда предимно заради неговите сенчести свойства и като декоративно дърво.

Устройство на огнено дърво

Изображение: Averette, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Растението достига височина повече от 15 м и обиколка на ствола от 2 м при благоприятни условия на отглеждане. Дърветата са почти вечнозелени, с широко разпространени, отворени, с форма на чадър корони. Разстилаща се корона е с дълги, почти хоризонтални клони, образуващи диаметър, който е по-широк от височината на дървото. Кората му е сива или кафява, гладка или леко груба и лющеща се. Стъблата са вдървесени по цялата повърхност, изправени или възходящи, извити, разстилащи се или падащи. Листата са съставни, имат перест вид, влакнеста повърхност и са ярко зелени. Всяко листо е с дължина 30-60 см, и с от 20 до 40 двойки първични листовки. Всяко по-малко листче е с продълговата форма, целокрайни и с дължина до 1,5 см. В основата на дръжките се развиват два прилистника.

Цветовете на Delonix regia са големи, с четири разпростиращи се алени или оранжево-червени венчелистчета до 8 см дълги, и пето повдигнато венчелистче, което е малко по-голямо и има петно в жълто и бяло. Общият диаметър на цвета достига до 15 см. Те се появяват в тръбовидни съцветия по протежението и в края на клоните. Плодовете на огненото дърво представляват шушулки - зелени и висящи, когато са млади и тъмнокафяви и вдървесени при узряване. Те могат да бъдат приблизително 30-75 см дълги, 3,8 см дебели и 5-7,6 см широки. При узряване се разпукват. Съдържат семена, средно с тегло около 0,4 грама и дължина от 2 см. Те са жълтеникави до маслинено-кафяви или черни, продълговати, подредени под прав ъгъл спрямо дължината на шушулката и напречно наклонени. Те са твърди, с костна текстура. Семенните шушулки са видими на горните клони на дървото.

Разпространение на огнено дърво

Изображение: Ping an Chang, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Delonix regia е ендемична за сухите широколистни гори на Мадагаскар, но е въведена в тропически и субтропически региони по целия свят. В дивата природа е застрашена, но е широко култивирана другаде. Дървото е почти изчезнало в родния си ареал на разпространение Мадагаскар. Основните субпопулации се намират в райони, които са застрашени от производство на дървени въглища. Дървото е класифицирано като „уязвимо“ в Червения списък на застрашените видове в IUCN.

Макар и широко култивирано в тропиците от 19-ти век, родното местообитание на delonix regia е било непознато за науката до 1930 г. То е открито от ботаника Wensel Bojer в родния си Мадагаскар в началото на 19 век. Огненото дърво е въведено в Сингапур около 1840 г. Сега е широко разпространено в повечето субтропични и тропически райони на света. Екзотичен вид е в Бразилия, Буркина Фасо, Кипър, Етиопия, Индия, Ямайка, Нигерия, Пуерто Рико, Сингапур, Южна Африка, Уганда, САЩ, Египет, Еритрея, Кения, Мексико, Нигер, Шри Ланка, Судан, Танзания.

Огненото дърво е много популярно и красиво декоративно такова, което е широко разпространено в тропическите страни по света. Напоследък обаче се наблюдава натурализацията му в много страни и се е превърнал в инвазивен вид в Австралия, на остров Коледа и на някои тихоокеански острови. Той има тенденция да формира монокултури и да предотвратява възстановяването на местни видове. Възможно е този вид да прояви инвазивен потенциал и в други страни.

Използваема част на огнено дърво

Изображение: Renjusplace, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Употребяеми части на растението са цветя, листа, стъбла, кора.

Прибира се от дивата природа за широк кръг от местни употреби, включително за лекарства, храна, дървен материал, гориво и направата на мъниста. Отглежда се като сянка в насажденията и се използва за стабилизиране и обогатяване на почвата. Този вид е едно от най-широко култивираните декоративни растения в света, отглеждани като декоративни насаждения в градините и покрай пътищата в тропиците. Семената на растението са годни за консумация.

Химичен състав на огнено дърво

Активните съединения, изолирани от огненото дърво, включват флавоноиди, алкалоиди, сапонини, стероли, бета-ситостерол, лупеол, стероиди, хидрокарбонати, танини, каротеноиди и фенолни киселини. Флавоноидите и тритерпените са показали, че имат аналгетични свойства, като флавоноидите са и също мощни антиоксиданти.

Проучени са седем флавоноидни гликозида, изолирани от огненото дърво: кемпферол 3-рамнозид, кверцетин 3-рамнозид, кемпферол 3-глюкозид, кемпферол 3-рутинозид, кемпферол 3-неохесперидозид, кверцетин 3-рутинозид и кверцетин 3-глюкозид.

Листата, цветята, семената и кората на това растение съдържат редица лекарствени активни съединения, въпреки че листата са най-богатият източник на повечето от тези вещества. От цветовете на огненото дърво са изолирани сапонини, фланоиди, каротеноиди, танини, стероиди, алкалоиди и ситостерол, а от кората ситостерол, каротин, фитотоксини на въглеводороди, сапонини, алкалоиди и флавоноиди. Стволовата кора предоставя четири тритерпена: Р-ситостерол, стигмастерол, лупеол, епилупеол и ароматно съединение р-метоксибензалдехид. Листата съдържат А-ситостерол и лупеол.

Зрелите семена се оказват потенциална питателна храна за хората. Те съдържат около 48% въглехидрати, 8,7% протеини и 17,2% мазнини, плюс добра гама от минерали, макар и с доста високи нива на натрий. Съединения като танини, сапонини и оксалати присъстват в билката, но в по-ниски концентрации, отколкото в много често консумирани храни. Съотношението натрий към калий е доста високо и може да доведе до сърдечни проблеми в по-късен етап от живота, ако семето стане основна част от диетата - макар че яденето на семена с храни, богати на калий и с ниско съдържание на натрий, ще възстанови баланса.

Семената съдържат около 17,2% сладко ароматно масло с кехлибарен цвят. Маслото е богато на линолова киселина (37,1%), палмитинова киселина (23,9%), стеаринова киселина 8,2%), линоленова киселина (7,6%), олеинова киселина (4,9%) и рицинова киселина (4,5%).

Водно-алкохолен екстракт от цветята дава захари, флавоноиди, танини, фенолни съединения, стероиди и сапонини.

Екстрактът от корена дава вторични метаболити като танини, феноли, алкалоиди, терпеноиди, стероли, сърдечни гликозиди.

Проучване на водните екстракти се характеризира с три основни антоцианини: цианидин 3-О-глюкозид, цианидин 3-О-рутинозид и пеларгонидин 3-О-рутинозид.

Фракциониране на 95% етанолен екстракт от листа - изолирани три стерола и неговия глюкозид, а именно стигмастен-диол-3-о-глюкозид, 12,15-дихидрокси-хол-8-ен-24-оик-киселина-3-окси-6 -ацетил-глюкозид и натрий, калиев адукт на 12,15-дихидрокси-5-хол-9-ен-24-оик-киселина-3-окси-рамнозил, кемпферол.

Хлороформният екстракт от листата дава терпеноиди, стероиди, флавоноиди и танини.

Общата концентрация на мастни киселини в дървесината и кората е съответно 0,17% и 0,386%.

Основните мастни киселини в стволовата дървесина са миристинова киселина (10,77%), ерукова киселина (8,532%), тридеканова киселина (6,48%), 14-пентадеценонова киселина (5,55%), тетрадеканова киселина (4,98%), пентадеканова киселина (4,26%) и палмитинова киселина (4,26%). Основните мастни киселини в кората са миристинова киселина (9,63%), палмитинова киселина (7,75%), тридеканова киселина (6,08%), ерукова киселина (5,93%), тетрадеканова киселина (4,91%), 14-пентадеценова киселина (3,66%) и пентадеканова киселина (3,58%).

Лечебни свойства и приложение на огнено дърво

Съобщава се, че растението има антибактериална, антидиабетна, антидиарийна, противогъбична, противовъзпалителна, газогоннa, противодиаричнa, антималарийна, антимикробна, антиоксидантна, кардио-защитна, гастро-защитна, хепатозащитна и заздравителна активност. Използва се в народната медицина за лечение на редица заболявания, включително запек, възпаление, ревматоиден артрит, диабет, пневмония и малария. Отвара от листа вероятно има антиревматични ефекти.

Други свойства на огненото дърво, които подлежат на още проучвания

• цитотоксично (противораково);
• ранозаздравяващо;
• противодиабетно;
• диуретично;
• ларвицидно;
• антихелминтно;
• противоязвено;
• противоповръщателно;
• антиспазматично.

Изображение: Tran Trong Nhan, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

При изследване на цитотоксичността, екстрактът от D. regia показа силен противораков ефект срещу клетъчната линия HepG2. Проучване за in vitro цитотоксични ефекти на хидроалкохолния екстракт от цветя D. regia показва противоракови ефекти срещу различни клетъчни линии MCF-7 на гърдата, карцином на шийката HeLa клетки, карцином на мозъка и карцином на дебелото черво. Проучването оцени инхибиторния ефект на екстрактите D. regia за намаляване на скоростта на корозия на алуминия в кисела среда.

Воден екстракт от билката показва еметични (повръщателни) свойства. Воден екстракт от цветята е активен срещу кръгли червеи. Екстракти извлечени от цветя и семена, показват противогъбична активност срещу Aspergillus niger, Aspergillus flavus, Rhizopus bataticola и Fusarium auxisporum.

Още състояния и заболявания, при които се прилага огненото дърво:

• диария;
• хемиплегия;
• левкорея;
• дисменорея;
• болка в ухото.

Цветовете са използвани като традиционни билкови лекарства за гинекологични заболявания и се използват също като свързващо вещество в таблетки. Семената на Delonix regia съдържат флавоноиди, които се използват като средство за лечение на рани.

В източна Нигерия листата се използват традиционно за лечение на болка. Те съдържат флавоноиди, фенолни съединения, тритерпени и стероли. Метанолов екстракт от тях показва значителен аналгетичен потенциал. Доказано е, че листна екстракция с етанол оказва кардио-защитен ефект, поне частично поради неговата съдоразширяваща и противовъзпалителна активност. Той също така е показал потенциал за подобряване на чернодробните и бъбречните функции, като не показва отрицателни странични ефекти. Етерично масло, получено от листата, демонстрира фунгицидни свойства.

Бангладешката народна медицина, използва билката за лечение на диабет. В изследване, при което са натоварени миши модели с глюкоза и е предизвикана хипергликемия у тях, се установява действието на метанолов листен екстракт от билката. Резултатите показват, че екстрактът оказва благоприятен ефект за намаляване на повишеното ниво на кръвната глюкоза при хипергликемични мишки. Получените резултати осигуряват фармакологично доказателство за претенциите на огненото дърво като антидиабетно средство.

Други употреби на огненото дърво

Дървото е засаждано в чаени насаждения с цел да им осигури сянка. Може да се засажда и като живи стълбове. Отглежда се на ерозирани места за контрол на ерозията, както и за рехабилитация и подобряване на почвата чрез фиксиране на атмосферния азот.

С дървото се получава гъста лепкава смола, произведена в жълтеникави или червеникаво-кафяви сълзи. Тя е разтворима във вода, образувайки гъста опалесцираща слуз. Съдържа голямо количество калциев оксалат.

Изображение: John Robert McPherson, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Съдържащата се в семената смола може да се използва в текстилната и хранителната промишленост. Също така те съдържат около 17,2% масло. Това масло съдържа нормални глицериди, нисконаситеност и е много добро за производството на сапуни и шампоани. Твърдите, продълговати семена от време на време се използват като мъниста и направата на огърлици.

Водните екстракти от растението съдържат алелопатични съединения, включително фенолни киселини, алкалоиди и флавоноиди. Те могат да се използват като естествени хербициди и пестициди за повишаване на производителността на земеделските култури. Етерично масло, получено от листата, е фунгицидно.

Дървесината на огненото дърво е мека, тежка, груба, слаба, крехка, с добро лаково покритие и доста устойчива на влага и насекоми, въпреки че е много податлива на атака от термити, наблюдавано особено при сухото дърво. Сърцевината й е жълтеникава до светлокафява, а беловината светложълта. Рядко се предлага много издръжлив строителен дървен материал, но дървен материал с големи размери.

Големите шушулки, както и дървесината се използват за гориво. Дървесината се прави на въглен. От нея се произвеждат още прибори за хранене, индустриални и домашни дървесни изделия, музикални инструменти, дръжки за инструменти, играчки.

Декоративната стойност на растението е голяма. Тя се дължи на красивите му цветове, папратовидните листа и шушулките, които се задържат по клоните дори през зимата.

Заглавно изображение: John Robert McPherson, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons