Калагуала

Калагуала (Polypodium leucotomos) представлява тропическа папрат, която се отнася към семейство Полиподиеви (Polypodiaceae). Има историческа роля в традиционната медицина на Централна и Южна Америка. В продължение на много години екстракти от тази папрат са били използвани за лечение на различни кожни заболявания, включително псориазис, атопичен дерматит, витилиго, полиморфна светлинна ерупция, мелазма. Приемът на добавки и локалното приложение на кремове, в чийто състав влиза растението, помагат в лечението на възпалителни кожни заболявания и предпазват кожата от слънчево изгаряне. Все повече доказателства сочат, че пероралното приложение на екстракт от него, може да осигури ефективна защита срещу слънчевата UV радиация. Концентриран хидрофилен екстракт от листата на билката, притежаващ фотозащитни свойства, се предлага свободно на пазара.

Устройство на калагуала

Изображение: Anatoly Mikhaltsov, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Растението е коренищно с пълзящо коренище в диаметър 8-15 мм (рядко 30 мм), гъсто покрито със златисто-кафяви люспи, които дават името на вида. Листата са големи и перести (с дълбоки дялове), от 30 до 130 см дълги и от 10 до 50 см широки, с до 35 листни единици. Те варират по цвят от ярко зелено до синьо-зелено и имат вълнообразни ръбове. По долната им повърхност се образуват спори, които се разпръскват от вятъра. Листата са вечнозелени в райони с целогодишни валежи, полувечнозелени или за кратко широколистни в райони с изразен сух сезон.

Разпространение на калагуала

Папратът е роден в Съединени щати, Карибските територии и Мексико. Среща се на Бахамските острови, Океания, в Пуерто Рико, Испаньола и Малките Антили, както и в Атлантическа Южна Америка, включително Венецуела, Бразилия, Суринам, Френска Гвинея, Гвиана и Парагвай. Това е единственият вид Phlebodium, открит в Северна Америка и на Карибските острови; всички други видове са ендемични за Южна Америка.

Калагуала рядко е сухоземна като местообитание, обикновено колонизира тропическите дъждовни и субтропичните гори. Толерира широк диапазон от микроклимат. Ограничението й до тропиците и субтропиците лесно се обяснява с непоносимостта на калагуала към всичко друго освен много кратки, леки студове. Високите нива на светлина също са от решаващо значение за растежа на този вид, а неговият широколистен навик му позволява да нахлува в относително сухи райони.

Phlebodium aureum е добре пригоден за култивиране и се цени като декоративно растение. Може да се отглежда в оранжерии в нетропически климат, ако нощните температури не падат под 5°C. Няколко сорта са избрани за градинско засаждане с различен цвят на листата от сиво-зелено до сребристо-зелено и синьо-зелено или с кристати и силно вълнообразни листни ръбове.

Използваема част на калагуала

Както неговите тънки, зелени листа, така и подземни стъбла (коренища) се използват с медицински цели от векове. Те съдържат антиоксиданти и други съединения, които могат да предпазят кожата от увреждане, причинено от възпаление и нестабилни молекули, наречени свободни радикали.

Химичен състав на калагуала

Изображение: Krzysztof Ziarnek, Kenraiz, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

От билката са изолирани фенолни съединения (бензоати и цинамати) и биологични киселинни молекули (хининова, шикимова, глюкуронова и ябълчена киселина). Фенолните съединения са растителни метаболити, открити в плодовете, зеленчуците, кафеените зърна и чаените листа. Сред киселинните молекули най-представени са 4-хидроксиканелената киселина (р-кумарова), 3-метокси-4-хидроксиканелената киселина (ферулова), 3-дихидроксиканелената киселина (кафеена), 3-метокси-4-хидроксибензоена киселина (ванилова), и 3-кафеолихинова киселина (хлорогенна) - всички от които имат мощни антиоксидантни свойства, като инхибират индуцираното от ултравиолетовата радиация производство на реактивни кислородни видове и липидната пероксидация.

Лечебни свойства и приложение на калагуала

Голяма част от изследванията, направени върху Polypodium leucotomos през последните 40 години, са свързани с участието му в лечението на кожни заболявания и фотозащитните му свойства след перорален прием. Много от тези клинични проучвания показват, че екстрактите от билката са изненадващо ефективни при защитата на кожата срещу увреждане от слънцето (ултравиолетова радиация), поради което някои автори дори го наричат „вътрешен слънцезащитен крем“.

Съвременната медицина продължава да изследва билката, като целта е тя да бъде активно включена в лечението на кожни заболявания. Съдържа съединения, които могат да се борят с възпалението на кожата и да предотвратят увреждането й от слънчевата радиация. Антиоксидантите в Polypodium leucotomos специално защитават клетките на кожата от увреждане от свободните радикали, свързано с излагане на ултравиолетови лъчи.

Изображение: Marija Gaji?, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Оралната консумация на екстракт от Polypodium leucotomos също е изследвана за лечение на дерматологични заболявания, включително мелазма, витилиго, псориазис, полиморфна светлинна ерупция, атопичен дерматит, постинфламаторна хиперпигментация, фотостареене и рак на кожата.

Доказано е, че пероралната консумация на екстракт от Polypodium leucotomos предпазва кожата от увреждане на ултравиолетовата светлина. Клиничните проучвания показват, че екстрактът осигурява фотозащита срещу ефектите на UVB и UVA светлината. Изследванията показват, че калагуала се понася добре с благоприятен профил на странични ефекти. Следователно, добавките с нея се поставят като допълнителна стратегия за фотозащита в комбинация с традиционните UV филтри, като слънцезащитни продукти.

В миналото отварите от калагуала са били използвани като панацея в народната медицина на Централна Америка. Тези тоници се предписват за множество заболявания, вариращи от астма до сърдечни такива.

Свойства на калагуала

• антиоксидантно - стимулира производството на нови кожни протеини чрез своята антиоксидантна активност;
• имуномодулиращо - Polypodium leucotomos е доказано полезен за превенция на инфекциозни заболявания, както и за намаляване на повтарящи се инфекции особено при спортисти;
• противовъзпалително;
• фотозащитно.

Състояния и заболявания, при които се прилага калагуала

• слънчево изгаряне - клетъчни увреждания, свързани с излагане на ултравиолетови лъчи;
• пациенти с екзема - възпалително състояние, характеризиращо се със сърбяща и зачервена кожа - могат да се възползват от използването на Polypodium leucotomos в допълнение към традиционните стероидни кремове и пероралните антихистаминови лекарства;
• тъмни петна по лицето;
• рак на кожата - плоскоклетъчен карцином, немеланомен рак на кожата, меланом;
• стареене;
• атопичен дерматит;
• витилиго и псориазис;
• полиморфна светлинна ерупция;
• подостър кожен лупус еритематозус;
• кератоза;
• с цел фотозащита.

Форми на употреба на калагуала

Изображение: Filo gèn', CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Polypodium leucotomos се предлага както в перорални добавки, така и в кремове за локално приложение, които съдържат различни количества екстракт от растението.

Ефекти от употребата на екстракт от калагуала

Екстрактът от Polypodium leucotomos е допълнение към защитата от вредните ефекти от излагането на UV радиация. Трябва да се разглежда като друг слой на защита и да се използва заедно с добър слънцезащитен крем и защитно облекло.

Екстрактът от Polypodium leucotomos е особено подходящ за хора, които са фоточувствителни, особено тези с полиморфна светлинна ерупция. Проведени са клинични изпитвания при хора с тип кожа от II до IV и резултатите показват, че екстрактът осигурява значителна защита на кожата срещу UV радиация.

Екстрактът от Polypodium leucotomos може също да се използва за защита срещу индуцирана от фотохимиотерапия (PUVA) кожна фототоксичност. Обширното лечение с PUVA води до преждевременно стареене на кожата (повишена сухота, лунички и бръчки) и може да увеличи шанса от рак на кожата. Лицата със светла кожа или тези с предишни увреждания от слънцето или радиацията са най-застрашени. В клинични изпитвания екстрактът се оказва първият перорален агент, ефективен за намаляване на вредните странични ефекти от PUVA лечението.

Екстрактът от Polypodium leucotomos се използва като натуропатично лекарство през последните три десетилетия за облекчаване на витилиго, псориазис, дерматит и множествена склероза.

Екстрактът от Polypodium leucotomos се предлага на пазара като хранителна добавка, съдържаща комбинация от антиоксиданти. Те се абсорбират бързо и осигуряват ранна защита, която продължава до 2 часа след прилагане, срещу първоначалните признаци на слънчево изгаряне (еритема). Фотопротективният му ефект се простира отвъд простото намаляване на еритема. Антиоксидантните свойства на перорално прилагания екстракт от Polypodium leucotomos работят за защита на кожата на по-дълбоко клетъчно ниво, което не се постига с локално прилагани антиоксиданти.

Механизъм на действие на оралния екстракт от калагуала

• подобрява целостта на клетъчните мембраните, стимулира експресията на еластин и инхибира експресията на матриксната металопротеиназа-1 в експонираните на UVR фибробласти и кератиноцити (видове кожни клетки);
• действа като чистач за изтриване на свободните радикали и ROS;
• инхибира изчерпването на Лангерхансовите клетки;
• намалява броя на клетките от слънчево изгаряне;
• запазва структурата на кожната тъкан чрез инхибиране на инфилтрацията на мастоцитите в кожата, отговорни за освобождаването на химикалите, които причиняват възпаление, зачервяване и сърбеж;
• веществата в този екстракт защитават антиоксидантните ензими и модулират експресията на гени, свързани с рака и възпалението, като по този начин инхибират активирането на пътищата на сигнална трансдукция, участващи съответно в канцерогенезата и възпалението.

Изображение: Marija Gaji?, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Дозировката на калагуала при перорален прием е една капсула от 240 мг всяка сутрин с препоръка да се приема 30 минути преди излагане на слънце и втора капсула няколко часа по-късно.

В продължение на 6 месеца може да се приема в дневни дози от 360 до 480 мг.

Нанесен върху кожата, екстрактът от билката е безопасен при краткосрочна употреба.

Внимание!

Билката не трябва да се използва по време на бременност и кърмене.

Правилно дозираният и контролиран прием при деца е наложителен!

Билката взаимодейства с лекарства, които се елиминират от черния дроб - променя времето за разграждане на същите, като това повлиява тяхното лечебно действие и странични ефекти в организма.

Може да взаимодейства с лекарства, които засягат функцията на сърцето или кръвното налягане.

Въпреки че пероралната и локална употреба на Polypodium leucotomos се счита за безопасна за повечето хора, незначителни нежелани реакции могат да се проявят и те биват:

• лека епизодична умора;
• подуване на корема;
• главоболие.

Заглавно изображение: Marija Gaji?, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons