Дицентра формоза, Западно кървящо сърце

Дицентра формоза, Западно кървящо сърце (Dicentra formosa, Lamprocapnos formosa) представлява, деликатен, нискоцъфтящ, красив храст, който се класифицира към семейство Макови (Papaveraceae). "Формоза" означава "красива", което е подходящо определение за нейните бледо розови, сърцевидни цветя.

Устройство на дицентра формоза

Изображение: Meneerke bloem, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Растението се развива под формата на храст с височина до 45 см и ширина до 60 см. Прораства от крехко, сочно коренище. Стъблата му също са сочни и крехки. Листата са папратовидни, сложни, прорастващи от основата на дицентра формоза. Разделени са на няколко лоба, а листният им ръб е силно прорязан.

Цветовете й са бледо розови, розови, червени или бели и имат сърцевидна форма. Събрани са в съцветия от 5 до 15, разположени в горната част на безлистни, месести стъбла, които се извисяват над листната маса. Четирите венчелистчета са прикрепени към основата на цвета, като биват външни и вътрешни. Двата външни листа образуват торбичка в основата и извиват навън върховете си. Двете вътрешни венчелистчета са перпендикулярни към външните и са свързани във връхните си части. Цветовете притежават по два малки, заострени листоподобни израстъка зад венчелистчетата. Могат да имат и други багри - от сини до лилави, бяло, жълто. Цъфтят от средата на пролетта до есента, с връх на цъфтежа през пролетта. Често спират цъфтенето за през лятото, след което отново се възобновява през есента.

Плодът на дицентра формоза представлява заострена на върха, суха шушулка. Има дължина от 14 до 22 милиметра. Плодовете са разположени плътно един до друг. Съдържат семената на растението, а то се самозасажда лесно.

Разпространение на дицентра формоза

Произхожда от тихоокеанския бряг на Северна Америка. Расте във влажни гори от Калифорния до Британска Колумбия, от морското равнище до субалпийската зона. Вирее в Айдахо и Северозападна Монтана. За своето развитие предпочита горски местообитания като гъсталаци, бреговете на потоци, проломи и други влажни места.

Изображение: KENPEI, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Тихоокеанското кървящо сърце за пръв път е забелязано от европейците, когато шотландският хирург и естествоизпитател Арчибалд Мензис го среща на експедиция във Ванкувър. Той събира семената му през 1792 г. и ги дава на Кралските ботанически градини в Кеу (Kew) през 1795 г. Оттам, семената постъпва за култивация в Европа. Очевидно растението не е било култивирано в САЩ до 1835 г., когато Уилям Кенрик започва да го продава в Бостън. Първоначално се е отглеждало около 1932 г. с търговска цел, когато Борш започва да го предлага в Орегон. Но дори и тогава не бива отразено с внимание за отглеждане.

Това растение е особено деликатно и лесно се влияе от трафика, така че наблюдението или събирането му трябва да се извършва с голямо внимание. Веднъж потъпкано, няма вероятност да се върне обратно в оригиналната си изправена форма, а листата и цветята често скоро след увреждането умират.

Видът има симбиотична връзка с мравките в гората. Семената, които произвежда са черни и лъскави, с малки бели придатъци. Белите части привличат животните. Мравките ги събират и пренасят до мравуняците, където изяждат придатъка и оставят черните семена на купчина. При подходящите условия те покълват. По този начин растението се разпространява.

Използваема част на дицентра формоза

Употребяемите части на билката са главно нейните корени. Обикновено се събират през лятото и есента, до времето, когато листата започват да вехнат. Листната маса се бере при узряване на плодовете на растението.

Химичен състав на дицентра формоза

Коренищата на билката съдържат голямо количество изохинолонови алкалоиди - дикентрин, протопин, булбокапнин, коридин и изокоридин, някои от които проявяват наркотични свойства. Изохинолиновите алкалоиди, присъстващи в растението, са същите алкалоиди, които се откриват в опиатите. Коридалин, фумарова киселина, горчиво вещество, акрилна смола, нишесте, летливо масло са вещества, които също са изолирани от растението.

Лечебни свойства и приложение на дицентра формоза

Изображение: Salicyna, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Както толкова много растения в Северозападната част на Тихия океан, този вид също има лечебна стойност. Под формата на коренова тинктура или горещи компреси може да помогне за облекчаване на болка и да се приложи външно при натъртвания и навяхвания. Вътрешно, тинктурата също може да се приема, като помага за успокоение на нервната система, особено след силно неприятно преживяване, като инцидент или друга травма. Прилага се и при безпокойство. Индианците дъвчат суровия корен на билката при зъбобол.

Чай приготвен от наситнени листа на западното кървящо сърце се използва за изплакване на косата, като стимулира растежа й. Цялото растение може да се прилага локално, под формата на лапа като аналгетик. Болкоуспокояващото действие на свежите растения може да се ускори, като се нанесе върху тях гореща, влажна кърпа посипана с тинктура.

Като тоник, кървящото сърце повишава апетита, стимулира чернодробната функция и помага за анаболните функции. Тониците подсилват здравния статус на организма и предотвратяват заболявания, особено хронични такива. Билката е използвана като тоник при сифилис, нарушена бъбречна функция и лека склонност към образуване на отоци.

Няколко капки от тинктурата върху памучен тампон приложен върху болния зъб, може да облекчи състоянието докато стигнете до услугите на зъболекар.

Тонизиращите свойства на западното кървящо сърце, могат да бъдат подкрепени от съчетанието й с други подобни билки. Повлиява добре сривове във функцията на жлезистите тъкани, причина за които са различни заболявания включително раково такова.

Едни от състоянията и заболяванията, при които се прилага дицентра формоза

• кръвна дискразия (увреждане на еритроцитите);
• слабост на храносмилателния апарат;
• недостатъчна жлезиста секреция;
• нарушена секреция на лигавиците на стомаха и чревния канал.

Изображение: KENPEI, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Тя е от полза при невъзможно възстановяване на тези функции след продължително заболяване, при което действа тонизиращо и възстановително.

Повлиява съществено аменорея, левкорея и дисменорея, отпущане на маточната лигавица и пролапс, скрофула, състояние след тежка треска. Използва се във всички случаи на сифилис и скрофула. При сифилитични възли на костите, при сифилистични и сърбящи улцерации, влиянието й е пряко, непосредствено и постоянно. Ако са налични язви с общо разкъсване на меките тъкани, силна инфузия от билката, приложена външно, дава добри резултати.

При хронични кожни заболявания с подчертана кахексия, тази билка е с бърз лечебен ефект. Помага за бързото възстановяване и стягане на кожата при екзема.

Има подчертано влияние и върху бъбречната функция, като само на нея не може да се разчита при лечението на пикочните структури. Прилага се като спомагателен елемент.

Начин на употреба

• тинктура - за направата й се използват пресни или сухи коренища. За вътрешна употреба, вземете 10 до 20 капки прясна коренова тинктура, 15-30 капки суха коренова тинктура или 30 до 50 капки суха листна тинктура, до три пъти дневно. За външна употреба, приложете според нуждите.

Внимание!

Растението не трябва да се използва по време на бременност и кърмене, както и при чернодробни заболявания.

Може да даде фалшиви положителни резултати при провеждане на тестове за опиати.

Предозирането на билката може да предизвиква стомашно раздразнение, прекомерна секреция на слуз, загуба на апетит, лошо храносмилане, нервно възбуждане, колики.

Заглавно изображение: Danny S. at German Wikipedia, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons