Бук обикновен

Бук обикновен (Fagus silvatica) представлява едно от растенията, чиито цветове са използвани от д-р Бах за направата на цветен еликсир. Букът е широколистно, листопадно дърво, което принадлежи към семейство Букови (Fagaceae), обхващащо 7-9 рода и над 600 вида. Не е защитен от Закона за биологичното разнообразие. Обикновеният бук живее до 400 - 500 години. То е медоносно и декоративно растение.

Устройство на бук

Като свободно растящо дърво, букът достига височина до 30 метра. При растеж в резервати може да достигне до 40 метра и с диаметър на стъблото до 2 метра. Короната на дървото е разперена и гъста. През нея трудно проникват слънчеви лъчи, поради това растителността в буковите гори е оскъдна. Кореновата му система е плитко разположена в почвата, поради което видът е неустойчив на силен вятър и големи снеговалежи придружени от заледяване.

Изображение: Jean-Pol GRANDMONT, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Кората му е сива на цвят, гладка, рядко с пукнатини. Младите, на възраст до една година клонки на дървото, имат светлокафяв цвят. В същото време те са покрити и с власинки, които в последствие опадат.

Образува големи, вретеновидни пъпки, със заострен връх, с дължина до 2 см. и канелено кафяво оцветяване.

Листата имат дължина на дръжките до 10 мм. Листната петура е с дължина до 12 см и ширина до 8 см. Листните вени са разположени по двойки до 12 на брой в страни от централната листна вена. Младите листа имат власинки по своя листен ръб и по листните вени. Листният ръб е вълнообразен и назъбен. Имат яйцевидна форма и са оцветени по горната повърхност в тъмно зелено и са лъскави, а по долната в светло зелено.

Букът е еднодомно растение. Развитието на цветовете му започва с разлистването на дървото. Цветчетата са събрани в сферични съцветия. Мъжките цветове са с дължина до 5 мм, женските до 4 мм, а тичинките са на брой от 4 до 15, дълги до 8 мм. Всички са покрити с власинки. Букът цъфти през май месец. Опрашването на цветовете става с помощта на вятъра.

Плодовете представляват тристенни жълъдчета, които са поместени в кутийка с подобни на шила израстъци по външната повърхност, наречена купул. Плодната кутийка е до 3,5 см дълга. Самите плодчета вътре в нея са от 1 до 1,6 см дълги, тристенни, с остри ръбове, с тънки и тесни крилца.

Разпространение на бук

Вирее в по-голяма част от Европа. Расте по всички български планини, на надморска височина до 1900 метра.

Използваема част на бук

Употребяват се цялото дърво с медицинска цел и в бита.

Химичен състав на бук

Изображение: Crusier, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Буковите жълъди са богати на мазнини, белтъчини, захар, витамин Е, органични киселини, безазотни екстрактни вещества, багрила и дъбилни вещества, минерални соли и др. В жълъдчетата се съдържа и алкалоида фагин. При консумацията им в прекалени количества, фагинът довежда до отравяне на организма. От 50 килограма плод се получават 1,5 килограма тлъсто масло, чрез метода на пресоване. Маслото съдържа линоленова, олеинова, линолова мастни киселини, глицеридов остатък, наситени мастни киселини, неосапуними вещества.

В сокът от букова дървесина са открити гамааминомаслена киселина, аланин, аспарагинова киселина, аргинин, глутаминова киселина, глицин и др. Пъпките на бука съдържат цистеин.

Листата на това дърво съдържат значителни количества фитостерин, восък и гликозидно вещество. От кората му са изолирани дъбилни вещества, пектин, восъци, фитостерин и някои органични киселини.

Катранът (Pix Fagi), получен от сухата дестилация на буковата дървесина съдържа:

• феноли;
• крезоли;
• креозот;
• гвайакол;
• въглехидрати;
• мастни киселини.

Лечебни свойства и приложение на бук

Свойства на бука

• антиацидно;
• антипиретично;
• антисептично;
• противокашлично;
• като цветен еликсир на Бах;
• отхрачващо;
• протектиращо кожата;
• болкоуспокояващо при болезненост на зъбите.

Как действа букът?

• намалява сърбежите при кожни заболявания като екземи, псориазис и краста;
• някога се е използвал за втривания при ревматизъм и подагра;
• една от съставките - креозот, има благоприятно въздействие при бронхиални възпаления;
• в по-стари времена, листата от бук се препоръчвали за лекуване на жълтеница, треска и спазми;
• прилага се още при възпаления на белия дроб, очни и болести на кожата, храносмилателни проблеми, мускулни и от страна на костната система неразположения, бъбречни заболявания.

Кората на бука притежава следните свойства: антиацидно, антипиретично, антисептично, противокашлично, отхрачващо, одонталгично.

Хомеопатично лекарство, приготвено от растението, се използва за лечение на епилепсия, главоболие, бяс и световъртеж, бъбречна недостатъчност и други бъбречни проблеми, страх от водата.

Изображение: Dominicus Johannes Bergsma, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Букът като цветен еликсир на д-р Бах

Букът се използва за направата на едно от цветните средства за защита на д-р Бах. Цветният еликсир се препоръчва за прием от хора, на които им е трудно да не критикуват начина, по който другите действат, говорят или правят нещата. Положителното действие на това лекарство е да насърчава разбирателството и снизходителността, толерантността, приемането и разбирането на различията между хората. Препоръчва се на хора, които имат непоносимост към другите, лишени са от състрадание, и които са раздразнителни. Според д-р Бах, тинктурата от бук променя отношението на тези хора към околните, помага им да видят доброто в света и да изпитват състрадание към другите. Цветният еликсир трябва да се приема по предписание или да се спазват указанията на етикета на продукта.

Българската народна медицина препоръчва листата от бук за лекуване на жълтеница, треска и спазми. Смачкани се нанасят върху подутини и отоци по кожата, както и се употребяват за лечение на изгаряния или измръзвания. За последните две състояния е полезна и отвара от листна маса. Листа се дъвчат при болни венци.

Ядки се консумират при болки в бъбреците, резултат от уролитиаза.

Употреба на катранът получен от дървесината на бука

Изображение: Rosser1954, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Полученият катран от дървото има тонизиращо организма, антисептично, отхрачващо действие. Използва се вътрешно с цел стимулиране на отхрачването, а външно при лечението на различни кожни заболявания (екзема, псориазис, краста). Катранът съдържа креозот, който се употребява за облекчение на зъбобол, но винаги под лекарски контрол. Прилага се с лечебна цел при хроничен бронхит, кожни заболявания, стомашни неразположения, бъбречни проблеми, болести на уринарния тракт, язви и възпаления на червата в резултат на дизентерия. Включва се и в лечението на диабета. Оказва тонизиращ ефект върху целия организъм и подобрява апетита.

Вътрешното му приложение, главно при хроничен бронхит и инфекции на горните дихателни пътища, е свързано с неприятна миризма и парещ вкус, но с цел отхрачващо действие. Външно най-често се употребява при различни видове дерматити.

Начин на употреба

• букови жълъди при кашлица - 200 грама от тях се изпичат като кафе, смилат се и се разбъркват с половин килограм мед. Приготвената смес се консумира в количество по 1 супена лъжичка, 3-4 пъти на ден преди хранене;
• запарка от кора на бук при възпаление на уринарния тракт, треска и ревматизъм - една шепа наситнена кора се добвя към 250-300 милилитра вряла вода. Оставя се да кисне, прецежда се и се пие в количество 2-3 чаши на ден;
• отвара от кори на бук - 50 грама от тях се варят няколко минути. Получената течност след прецеждане се пие в количество 2-3 чаши на ден;
• отвара при треска - 2 супени лъжици наситнена кора от дървото се добавят към 250-300 милилитра вода и се варят няколко минути. Отварата се оставя да изстине, прецежда се и от нея се приема по една лъжица на всеки час през целия ден;
• при инфекции на уринарния тракт и ревматизъм - консумирайте сурови пъпки от бук;
• при рани - наложете мястото с много наситнени листа от бук;
• отвара - 10 до 20 грама кората се добавя към литър вода. Оставя се да ври 5 минути и след като се пие на топли малки глътки. Това може да се повтаря 3 пъти на ден;
• кора на прах - може да се приема до 6 грама на ден;
• сироп от бук -  приема се по 3 супени лъжици на ден.

В аптечните мрежи се предлага и спиртен разтвор на екстракт от бук, който трябва да се приема по лекарско предписание.

При ревматизъм помагат още бани с отвара от букови клонки или кора. С пепел от бук може да освежите и тонизирате кожата си, както и да премахнете брадавици по нея. Отвара от кората на дървото се приема в количество по 2-3 чаши на ден и помага при диария и стомашни разстройства.

Други употреби на бука

Маслото от семената на бука се използва като гориво за осветление, като лубрикант, за полиране на дърво и т.н. След извличането му, остатъкът от семената е отровен и негоден за консимация. Има два начина за получаване на маслото - студено пресоване и горещо пресоване. При първия метод, полученият продукт се влага в консервната и хранително-вкусовата промишленост. При втория, тлъстото масло се използва в производството на сапуни. Маслото влиза в състава и на много видове мехлеми.

Изображение: Dominicus Johannes Bergsma, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Интересно е приложението на листните пъпки. Събрани и изсушени се използват като клечки за зъби. Листата пък, отново сухи, са пълнеж за матраци.

Дървеният материал, получен от този вид бук е твърд, тежък, здрав и много издръжлив, но не е подходящ за външна употреба, поради това че често е атакуван от малък бръмбар. Дървесината не се използва и в строителството, защото въпреки всичките си качества не е достатъчно здрава, за да издържа голяма тежест. Тя е удобна за огъване, без да се чупи, което дава възможност от нея да се изработват столове, шперплат, паркет, мебели, дъски, греди, минни подпори, хартия, мебели, подови настилки, стругарски и прибори за готвене, дръжки на инструменти и спортно оборудване. Полира се добре. Тя е и добро сухо гориво, като от нея се получават дървени въглища известни като "Carbo Ligni Pulveratus". Дървесината често се използва като източник на креозот, катран, метилов алкохол и оцетна киселина. Изгаря добре и се използва традиционно за пушене на херинга.

Дървесината на бука не се изпозлва в строителството, защото не е достатъчно здрава, за да издържа голяма тежест. Въгленът получен от изгарянето на буковата дървесина се използва за направата на медицинския активен въглен, предлаган в аптечната мрежа. Медицинският продукт се използва при газове в червата, хранителни отравяния и като спешна мярка при други интоксикации на организма. От него се приготвя и отлична паста за зъби.

Ядките на бука са храна за дивите животни. Макар и рядко се консумират и от хората.

Използване на бука в кулинарията

Годни за консумация са листата, ядките и полученото масло от тях. Листата могат да се добавят сурови към салати, като за тази цел се изпозлват най-младите. Семената могат да се приготвят и варени като храна, освен сурови. Имат приятен вкус. Сушени и смлени на прах се добавят към брашна за хляб, торти и сладкиши. Те не трябва да се консумират в големи количества, защото съдържат вредни вещества. От печени семена се приготвя кафе. Извлеченото от тях масло се употребява за готвене или като съставна единица на дресинги за салати. Канадските заселници събират ядките през есента, а след това ги изсушават и ги използват вместо орехи или лешници. Ирокезите добавят плодовете на бука към царевична супа. Индианците в Мейн използват пъпките на дървото като храна.

Интересно за бука

• буковите дървета са чест дом на различни видове гъби, гъсеници, лишеи и мъхове. В техните корони нерядко гнездят и птици. В гъстата, балдахинова покривка под тях на земята, се рзвиват редки видове растения, които привличат много пеперуди;
• букът се свързва със женствеността и често се смята за кралицата на британските дървета, където дъбът е цар;
• в келтската митология, Фагус (Fagus) бил бог на букови дървета. Смятало се е, че имат лечебни свойства - букови листа се използват за облекчаване на отоци и циреи, като от листата се приготвят лапи и се нанасят на поразеното място. Раздвоени букови клонки традиционно се използвали от келтите за пророкуване;
• ядките на бука са важна храна за дивите животни и прасетата;
• местните американци са смучели сок от дървото при липса на вода;
• дъждовната вода, която се е събирала в хралупите на дървото се е смятала за лековита и се е изпозлвала за измиване на хора и животни с кожни заболявания, включително пърхот;
• пепелта от бук се е използвала в стъкларството;
• дървесината на бука е употребявана за направата на елементи от фехтовачното оборудване.

Внимание!

При използване на катрана от буковата дървесина, в неразредено състояние, е възможна появата на раздразнения по кожата и лигавиците. Продължителната му употреба в този вид може да доведе до развитие на възпалителни процеси.

Ядките на бука не трябва да се консумират в големи количества, защото довеждат до отравяне на организма.

Заглавно изображение: Malene Thyssen, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons