Бодлив челядник

Бодлив челядник (Echinops spinosissimus) представлява многогодишно тревисто растение от семейство Asteraceae (Сложноцветни). Той е широко разпространен в южната част на Тунис и е известно под местното наименование „Teskra“. Цветовете на това растение се използват често в традиционната медицина за лечение на различни заболявания, като мигрена, диария, болки в гърдите, инфекции, чревни паразити и хемороиди.

Устройство на бодлив челядник

Echinops spinosissimus е разклонен, изправен полухраст, достигащо височина до 80-100 см. Стъблото се разклонява и носи повече от едно съцветие (главичка). То е сиво на цвят, набраздено и леко покрито с жлезисти власинки. В по-старите части на стъблото епидермисът се превръща в коркови клетки. Листата са приседнали и зелени, като горната им повърхност е покрита с паяжиновидни власинки, а долната - с гъст бял мъх. Листата са пересто нарязани, с дялове, завършващи с бодли. Краищата им са завити назад, а основата обхваща стъблото. Бодливият челядник образува почти сферични съцветия, съставени от множество бели или бледолавандулови тръбести цветчета; езичести цветчета липсват. Съцветието е с диаметър 4-6 см, а обвивните листчета са с дължина 1,5-3,5 см. Венчето е белезникаво-синьо. Цъфти от юни до август месец. Растението е хермафродит (притежава както мъжки, така и женски репродуктивни органи) и се опрашва от насекоми. Поленовите зърна са единични (монади), радиално симетрични, със среден размер и удължено-сфероидна форма. 

Разпространение на бодлив челядник

Растението се открива в Югоизточна Европа, Северна Африка и Югозападна Азия - на изток чак до Иран. Вирее в полувлажни зони на тропическа и Северна Африка, Средиземноморския басейн и умерените региони, достигащи до Централна Азия. Установено е в ниви и скалисти местности; степи и каменисти склонове; крайбрежни варовикови дюни, пясъчни корита на пресъхнали реки, както и чакълести или скалисти терени, където намира своя екологичен оптимум.

Echinops spinosissimus се развива добре в пустинни условия, като понася средногодишни валежи от едва 20-100 мм. Развива се успешно на слънчеви места, в добре дренирани почви с ниско или средно плодородие. Повечето видове от този род предпочитат горещи и сухи почви. Веднъж вкоренени, растенията са устойчиви на суша. Не може да расте на сянка.

Използваема част на бодлив челядник

Растението се събира от дивата природа, главно за медицински цели, но също така за храна и като материал за разпалване на огън (прахан). Коренът се продава като лечебно средство на местните пазари, а надземната част на растението се предлага на малки връзки. Понякога билката се отглежда и като декоративна.

Корените, а в по-малка степен стъблата, листата и цветните главички, се използват за лечебни цели.
Корените се събират през есента, а цветните главички - през лятото

От растението се добива смола, която се използва за дъвчене.

Химичен състав на бодлив челядник

Билката съдържа сескитерпенови лактони и ацетиленови съединения от тиофенов тип; етерично масло, характеризиращо се със значително съдържание на монотерпеноиди (49,5%), сред които основен компонент е линалоолът (13,1%), както и на карбонилни съединения (20,5%); полифеноли; сескитерпеноиди (ехинопини А и B); флавоноиди (мирицетин, апигенин, кемпферол, хесперидин, хесперитин и рутин); фенолни съединения, танини; два тиофенови, три нови сесквитерпеноида; два хинолинови алкалоида, стероли; апигенин; C30-пентацикличен тритерпадиен - A-неоолеана-3(5),12-диен; девет тритерпеноида; ериодиктиол, изорамнетин, три фенолни киселини - хлорогенова, канелена и кафеена киселина; кверцетин-3-галактозид; танини; протокатехуева киселина, галова киселина, ферулова киселина, ванилова киселина, кверцетин; хексадеканова (палмитинова), стеаринова, олеинова и линолова киселина; 6 наситени и 2 ненаситени мастни киселини; лутеолин-6-арабиноза-8-глюкоза, апигенин-6-арабиноза-8-галактоза и апигенин-6-глюкоза-8-рамноза; p-хидроксибензоена киселина, сирингова киселина, кафеена киселина, ванилова киселина, синапова киселина, ферулова киселина, p-кумарова киселина, розмаринова киселина, рутин, канелена киселина, апигенин-7-гликозид, кверцетин и кемпферол.

Галовата киселина се свързва с редица положителни ефекти, включително антинеопластични (противотуморни), противовъзпалителни и антиоксидантни свойства. Установено е, че тя притежава терапевтичен ефект при сърдечносъдови, метаболитни, когнитивни и стомашно-чревни заболявания. p-кумаровата киселина е фенолна киселина, която проявява редица биологични активности, включително противовъзпалителни, антиоксидантни, аналгетични и антимикробни свойства. Протокатехуиновата киселина, като основен метаболит на антоцианините, притежава антиоксидантни, противовъзпалителни, антихипергликемични, антипролиферативни и антиапоптотични свойства. За хлорогенната киселина е установено, че притежава антиоксидантни, антибактериални, антитуморни и противовъзпалителни свойства, като същевременно осигурява защита на черния дроб, бъбреците и нервната система, както и регулира метаболизма на захарите и липидите. Освен това, кафеената киселина - вид фенолна киселина - и нейните производни проявяват противовъзпалителни, антиоксидантни и антиканцерогенни ефекти. Ванилиновата киселина притежава антиоксидантна, противовъзпалителна и невропротективна активност. Канелената киселина, като естествена ароматна карбоксилна киселина, демонстрира множество биологични активности, включително антиоксидантни, антимикробни, противоракови, невропротективни, противовъзпалителни и антидиабетни свойства. Що се отнася до розмариновата киселина, тя притежава забележителни биологични свойства, включително противоракови, антивирусни, антиоксидантни, антибактериални, антиейдж (против стареене), кардиопротективни, антидиабетни, хепатопротективни, антидепресивни, нефропротективни, противовъзпалителни и антиалергични свойства. Кверцетинът е флавоноидно съединение, което притежава множество биологични активности, включително противовъзпалителни, антиоксидантни, способност за неутрализиране на свободни радикали, антибактериални, гастропротективни, антивирусни и имуномодулиращи свойства.

Хексадекановата киселина проявява редица биологични активности, като хипохолестеролемични, антиоксидантни, пестицидни и нематоцидни свойства. Биологичната активност на стеариновата киселина включва антибактериални и противогъбични свойства. Олеиновата киселина е мастна киселина, която се среща естествено в различни животински и растителни мазнини и масла; установено е, че тя притежава антибактериална активност. Линоловата киселина потиска растежа на различни грам-положителни бактерии.

Лечебни свойства и приложение на бодлив челядник

Растението притежава противовъзпалително, пречистващо (депуративно), диуретично, кръвоспиращо (хемостатично), хипогликемично и съдосвиващо действие. Доказано е, че оказва ефективно въздействие върху мускулните влакна. Проявява значителна антиоксидантна активност, антибактериален ефект, антидиабетната активност.

Echinops spinosus се използва в народната медицина като диуретик, както и при проблеми с кръвообращението, диабет, стомашни болки, лошо храносмилане и спазми. Прилага се още при хипертония, чернодробни заболявания, проблеми с простатата, дисменорея, метрорагия, липса на апетит, хемороиди, разширени вени. В Мароко се използва главно за улесняване на раждането – отвара от корените (във вода или зехтин) се дава, за да подпомогне отделянето на плацентата; същата отвара се прилага и преди раждането за стимулиране на контракциите.

Екстрактите от бодлив челядник понижават нивата на кръвната захар.

Билката може да запази жизнеспособността на тъканите и да подобри заздравяването на раните. Не е наблюдаван значим ефект върху заздравяването на рани, въпреки че хистопатологичните изследвания показват подобрени процеси на зарастване. 

Начин на употреба на бодлив челядник

В народната медицина корените и съцветията му се използват за повишаване на кръвното налягане, както и за лечение на хемороиди. Приемат се вътрешно под формата на отвара или прах.

Кулинарна употреба на бодлив челядник

Крехките части на цветовете се консумират подобно на артишок. Надземната част на растението е ядлива и се продава на малки връзки по традиционните пазари. От растението се добива смола, която се използва за дъвчене.

Внимание!

Изследванията за остра токсичност показват, че екстрактите от бодлив челядник не са токсични.

Заглавно изображение: KPFC, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons