Алпийски лапад

Алпийският лапад (Rumex alpinus) представлява многогодишно, тревисто растение, принадлежащо към семейство Лападови, Лапатови (Polygonaceae).

Устройство на алпийски палад

Изображение: wikimedia.org

Коренището му е пълзящо, многоглавесто, късо, дебело, със слабо разклонени жълтеникави корени. Стъблата са високи, изправени, разклонени, с надлъжни жълтеникави или червеникави бразди. Листата представляват широка яйцевидна петра, в основата са с дълги жлебовидни дръжки, със сърцевидна форма, на върха закръглена, а в края леко накъдрена. Цветовете са зеленикави, събрани под формата на силно разклонено метличесто съцветие. Околоцветникът е шестделен, с 6 тичинки. Плодът представлява светлокафяво лъскаво орехче. Цъфти през месеците от юни до август.

Разпространение на алпийски лапад

Алпийският лапад вирее във влажни места, край планински потоци, поляни, реки, торища, около хижи, кошари върху богати на азот почви. Може да се срещне във всички наши планини между 1200 и 2400 м. надморска височина.

Използваема част на алпийски лапад

Използват се корените на растението.

Химичен състав на алпийски лапад

Изображение: Henry Brisse (upload by user:Abalg), CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

В корените на билката се съдържат - въглехидрати, захароза, танини, антрахинони - (хризофанол, емодин, фистсион), гликозид ревма-емодин, глюкозид реохризина).

В стъблата на билката се съдържат - фенол въглената киселина (кафена), танини, флавоноиди, антрахинони (хризофанол, емодин, фистсион), аскорбинова киселина.

Важни вещества в плодовете на алпийският лапад са - хризофанол, алое-емодин, емодин, фистсион.

Лечебни свойства и приложение на алпийски лапад

В Западна Европа в народната медицина, този вид лапад се използва за подобрение на състоянието при доброкачествени и злокачествени тумори.

• в по-големи дози - при запек;
• в малки дози - при разстройство;
• в малки дози - жлъчегонно и общо тонизиращо действие, безапетитие;
• в малки дози - жълтеница и други стомашно-чревни и чернодробни заболявания;
• външно - при обриви, циреи, краста и други болести по кожата.

Начин на употреба

Приготвя се отвара от 1 супена лъжица билка, която се вари 2 мин в 500 мл вода. Пие се по 100 мл преди хранене. Външно се прилага двойно по-концентрирана отвара или сок от прясно растение.

Внимание!

Изображение: wikimedia.org

Да не се използва продължително! Да не се използва при бъбречно-каменна болест!

Растенията могат да съдържат доста високи нива на оксалова киселина, което придава на листата на много представители на този род кисело-лимонов вкус. Листната маса може да се приема в малки количества, тъй като оксаловата киселина може да блокира други хранителни вещества в храната, особено калций, като по този начин причинява недостиг на минерали. Съдържанието на оксалова киселина ще бъде намалено, ако растението се сготви. Хора със склонност към ревматизъм, артрит, подагра, камъни в бъбреците или свръхкиселинност трябва да бъдат особено внимателни, ако включват това растение в диетата си, тъй като то може да влоши състоянието им.

Заглавно изображение: I, Selso, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons