Албиция, Албиция лебек

Албиция, Албиция лебек (Albizia lebbeck) е широколистнo, трайнo, средно по размер дърво, което се класифицира към семейство Бобови (Fabaceae, Leguminosae). В Западна Индия и в някои части на Южна Америка това дърво е известно като "Shak Shak Tree" поради звука, който семената произвеждат при разклащане в шушулката. Имена на растението на латиница са: siris, siris tree, powder-puff tree, lebbek, indian siris, broome rain tree, albizzia, woman's tongue tree, lebbeck. То излъчва благоуханната миризма, наподобяващa до известна степен тази на боб.

Употребата на албиция лебек е широко препоръчана за неутрализиране на токсините в организма. Тя също така е била използвана при лечението на дихателни смущения като бронхиална астма, кашлица, простуда. Въз основа на различни експериментални и клинични наблюдения се препоръчва употребата на кората й под формата на билков чай от пациенти, страдащи от астма. Подобна употреба помага да се контролира честотата и интензивността на астматичните атаки. В Аюрведа използването й при алергични кожни заболявания, алергична кашлица и сезонни настинки, е от изключително значение и дава добро облекчение на състоянията.

Устройство на албиция лебек

Изображение: Forest & Kim Starr, CC BY 3.0, via Wikimedia Commons

Това е дърво, което расте на височина от 18 до 30 метра, с размер на ствола от 50 см до 1 м в диаметър. Когато се отглежда като декоративен вид достига височина от 3 до 15 метра. Кората е с дебелина 20-25 мм, с повърхност оцветена в жълтеникаво-кафяво, груба, дълбоко нарязана, с розово-жълто подкорие. Листата му са срещуположно разположени по клоните и са с дължина 7,5-15 см. Всеки лист се състои от 6 до 18 двойки по-малки листенца с изразени, средни листни вени. Те са яркозелени, продълговати, с дължина от 1,5 до 6,5 см и широчина от 0,5 до 3,5 см. Образува гъста корона, която произвежда много добра сянка, и може да достигне диаметър до 30 метра.

Цветовете на албиция лебек са зеленикаво-бели, състоящи се от много тичинки с дължина 4-5 см и са изключително ароматни. Цветното стъбло има дължина от 6 до 8 см. Съцветната глава съдържа от 15 до 40 цвята.

Плодът е дълъг 15-30 см и широк 2,5-5 см. Представлява сламено оцветени шушулки, които съдържат 5-15 плоски заоблени, свободно движещи се семена. Те произвеждат непрестанен дрънкащ звук под въздействието на вятъра, като напомнят за женския говор, оттук идва и името на билката "женски език" (woman's tongue tree). Шушулките имат тъп връх и основа. Семената са плоски, оребрени, елипсовидни, около 8-10 мм дълги, 6-10 мм широки и 5-8 мм дебели. Оцветени са в тъмно-кафяво.

Разпространение на албиция лебек

Родена е в Индомалайзия, Нова Гвинея и Северна Австралия. Широко култивирана и натурализирана е в други тропически и субтропически райони на света. Видът вирее в сухи, влажни, полусухи райони, където се редуват подчертан сух сезон и обилен дъждовен такъв. Расте на надморското равнище до 1800 м. Често се развива на площите покрай пътищата през цяла Индия - от равнините до 900 метра надморска височина в Хималаите.

Използваема част на албиция лебек

Използват се кората, семената, листата, цветовете и младите филизи на билката.

Химичен състав на албиция лебек

Кората на растението съдържа танини и псевдотанини, фриеделин-б-ситостерол, катехин д, левкоцианидин, фриедлан, ситостерол.

Изображение: John Robert McPherson, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

От листата му са изолирани ехиноцистна киселина, вицен, р-ситостерол, алкалоиди, флавоноиди, танини, сапонини. Зрелите листа на Albizzia lebbeck съдържат кето киселини, включително фосфоенолпируват, глиоксалат, оксалацетат и а-оксоглутерат; виценин, реюнорин, рутин, мирицитрин и робинин.

В семената на албицията са открити ехиноцистични киселини. В цветовете на билката са установени тритерпондиоссанон, абеканин D и 4 сапонинови гликозида - леббанини D, F, G и З.

Изследвания показват, че въглехидратите са основни компоненти, докато сапонинът в шушулките и семената е основен противовъзпалителен агент. Калият е установен в най-голямо количество, а медта в най-ниско в тях. Профилът на аминокиселините показва, че аргининът и лизинът присъстват в прекомерни количества в семената, докато глутаминова киселина и аспарагинова киселина присъстват в най-високи концентрации в шушулките. Линоловата киселина е открита като основна мастна киселина в маслото от растението, а токоферолът в него се определя като основен компонент.

Лечебни свойства и приложение на албиция лебек

Кората на дървото се включва в лечението на различни заболявания в Аюрведа. Приема се вътрешно за лечение на диария, дизентерия, а се използва външно за третиране на циреи. Листата и семената се използват медицински за лечение на офталмологични заболявания. Семената на прах се употребяват локално при скрофула (оток на лимфните жлези, най-често на шията, поради туберкулозен процес). Цветята се прилагат локално отново при циреи и за облекчаване на кожни зачервявания и болка. Сапонинът, изолиран от шушулките и корените на дървото, има спермицидна активност.

Свойства на албиция лебек

• противовъзпалително;
• антиастматично;
• антихистаминно;
• антианафилактично;
• противомикробно;
• антипротозоино;
• хипогликемично;
• хепатопротективно;
• антидиабетно;
• противораково;
• ноотропна активност - стимулира обучителните способности и паметливостта на индивида, неговите познавателни способности, мотивация, внимание, концентрация, нарушени след преболедувано мозъчно заболяване.
• анксиолитична активност;
• антиконвулсивна активност;
• антифертилна активност.

Изображение: Paryavarana Margadarsi Vaisakhi, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Притежава стягащо и изразено противовъзпалително действие. Albizia lebbeck е и психоактивна. Метанолов екстракт от кората на албиция лебек е наситен със сапонини и за него е установено, че притежава антисперматогенен ефект. Етаноловия екстракт от листа и кората на билката показва значителна хепатопротективна активност.

В исторически план албиция лебек е средство, използвано от някои култури за лечение на кашлица, грип, гингивит, белодробни проблеми, гръдни проблеми, като общ тоник за организма, лечение на коремни тумори. Тази информация е получена от етноботанически записи, които показват начина, по който едно растение се използва от местното население. Не може да бъде проверена, научната или медицинска оценка на ефективността на тези твърдения в миналото.

Още състояния и заболявания, при които се използва албиция лебек

• рани;
• екземи;
• затлъстявания;
• анемия;
• витилиго;
• болки в гърба;
• спондилоза;
• кожни заболявания;
• патологии свързани с образуване и отделяне на урината - често уриниране, болезнено уриниране, инфекция на пикочните пътища;
• синузит;
• абсцеси;
• белодробна еозинофилия - лекувани заболели с цветове на албиция лебек в продължение на 6 седмици. Дозата е 200 милиграма два пъти дневно приети с вода. Резултатът показва, че 82% от случаите са показали отличен отговор, 12% показват добър резултат, докато 6% показват слаб отговор;
• ухапвания и ужилвания от отровни животни;
• инфекции на влагалището;
• подуване;
• инфекция, причинена от външни наранявания;
• за пречистване на кръвта;
• очни проблеми;
• болки в ушите;
• кашлица;
• диария, дизентерия;
• хемороиди;
• асцит, инфекция в черния дроб, болка в таза;
• мания, психично заболяване, епилепсия;
• физическа слабост, болка в тялото.

Предписва се за локално лечение на ухапвания и ужилвания от отровни животни. Листата му се считат за лечебни при очни заболявания, включително нощна слепота, при сифилис и язва, настинки, кашлица и респираторни нарушения. Укрепват венците и зъбите.

Изображение: Dinesh Valke from Thane, India, CC BY-SA 2.0, via Wikimedia Commons

Кората е горчива, с охлаждащо и антихелминтно действие. С нея се лекуват болести на кръвта, левкодерма, сърбеж, кожни заболявания, прекомерно изпотяване, възпаление, астма и алергия, бронхит и зъбобол. Помага за укрепване на зъбите. Тя се използва още при проказа, глухота, циреи, краста, сифилис, парализа и слабост.

Корените му облекчават спазми и стимулират сърдечно-съдовата система, освен че действат противораково и спермицидно.

Цветята са афродизиак, омекотяващ и ароматизиращ агент. Те се използват за лечение на сперматорея. Показани са при астма и лечение на ухапване от змия.

Семената й се консумират след варене. Те са полезни като афродизиак и за тонизиране на мозъка. Използват се при гонорея и туберкулозни жлези. Масло от тях се прилага локално при левкодерма. Включват се в лечението и на диария и отоци.

Независимо от разнообразните им приложения, съществуват ограничени данни за състава на семената и шушулките на албиция лебек, както и за антиоксидантният капацитет на стъблото, шушулките и корена й. Всички част от растението се препоръчват за лечението на ухапвания от змии.

Начин на употреба

Доза за прием - под формата на прах: 3-6 грама на ден; отвара - 50-100 милилитра на ден; пресен сок - 10-20 милилитра на ден.

• при ухапвания от змии - от цветовете се извлича сок, към който се прибавя черен пипер и захар - за прием през устата.

При какъвто и да е случай, използвайте албиция лебек под лекарски контрол.

Интересно за албиция лебек

В древната култура на Тамил от цветята на билката се прави венец, който се използва за приветствие на победоносно завръщащите се войници. От там идва благословията "Vetri Vaagai Suudi vaa", означава "да спечелите и да се украсявате с ваагай цветя". Дървото се нарича Vaagai в Тамил.

Използва се за флорална декорация, в управлението на насажденията в околната среда, като фураж и за получаване на дървесина. Албиция лебек се отглежда за сянка в Северна и Южна Америка. Играе роля на засенчващо дърво в кафени и чаени насаждения.

Изображение: Debjit Mukherjee, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

В Индия и Пакистан дървото се използва за производство на дървен материал. Дървесината й има плътност от 0,55-0,66 г/см3 или по-висока. Има златисто-кафяв цвят, когато е прясно нарязана, превръщайки се в последствие в богата тъмнокафява с черни ивици. Ясно се демаркира от по-бледа беловина. Структурата е средна до груба; частиците в зърнистостта й дълбоко свързани; блясъкът й е среден; няма отличителен мирис или вкус. Дървесината е умерено тежка и твърда; силна и сравнително трайна. Обработва се и се полира лесно. Дървен материал с отлични декоративни качества, тя бива сравнявана с черен орех. Подходяща е за строителни дейности, дърворезба, направата на общи конструкции, мебели, фурнир, изработка на селскостопански инструменти и др. Тя служи и като твърдо гориво. Прави отличен въглен.

Използва се за фураж при животните. Като фуражно дърво, листата, клонките, цветята и незрелите шушулки се ползват от различни класове животни (камили, едър рогат добитък, дребни преживни и зайци).

Има богати на азот листа, които могат да се използват като мулч и зелен тор. Има и широка, сравнително плитка коренова система, като по този начин може да бъде добро свързващо вещество в почвата и може да се използва за предотвратяване на ерозията на същата. Изключително подходящо растение е за създаване на гори. Поради по-рехавата му корона, светлината лесно прониква през нея и достига подлежащата растителност. Така на нея се осигуряват добри условия за развитие. Светлинното предаване през короната на свободно растящите дървета е 40-50%. Свободните дървета изглежда увеличават производството и качеството на пасищата под короната, поради увеличения азотен статус на почвата. В откритата горска среда многократно е наблюдавано, че има модификация на земната покривка с подобряване на производството и качеството на тревата под короната на дървото.

Албицията се употребява още за рехабилитация на стари какаови ферми или за подобряване на угарни площи, предназначени за култивиране на какао, благодарение на способностите й за фиксиране на азота. Засажда се предварително на места където после ще бъдат отглеждани кафени, кардамонови, какаови насаждения и други. Дървото е толерантно към вятър, морска експозиция, и може да бъде засадено в умерено открити крайбрежни райони и като бързоразвиващ се спомагателен елемент за по-малко издръжливи растения.

Оценено растение е за получаване на мед, поради произвеждането на нектар и прашец. Изглежда, че плодовете могат да дадат 10 барела етанол на хектар на година. От ствола му се получава червеникава смола, която се използва като адулант на гума арабика. Червеното багрило, получено от нея обаче, причинява дразнене на кожата. Кората съдържа 7 - 11% танин и се използва локално в Индия за дъбене на риболовни мрежи. Тя се употребява и като отрова за риба. Когато се изсуши, може да се използва като сапун.

Заглавно изображение: J.M.Garg, CC BY 3.0, via Wikimedia Commons