Соматични нерви

Соматичните нерви водят началото си от главния и гръбначния мозък и осъществяват двупосочна връзка между централната нервна система и отделните части на тялото. Нервите, изхождащи от главния мозък, носят названието черепномозъчни нерви или главови (nn. craniales), а тези, които започват от гръбначния мозък - гръбначномозъчни. В зависимост от посоката на провеждане на импулсите по соматичните нерви, те се делят на:

• сетивни;
• моторни (двигателни);
• смесени.

Сетивните нерви се изграждат от един псевдоуниполарен неврон, чието клетъчно тяло се разполага в периферните сетивни ганглии (ganglia spinalia) на гръбначномозъчните нерви и сетивните ганглии на краниалните нерви. От телата на псевдоуниполарните неврони започва един къс клетъчен израстък, който след кратък ход се разделя на периферен и централен израстък. Периферните израстъци образуват сетивния нерв и достигат периферията, където окончават с рецептори. Централните израстъци на ганглийните клетки се отправят към централната нервна система и завършват в задното рогче на сивото гръбначномозъчно вещество и сетивните ядра (nuclei terminales) на мозъчния ствол. Изключение правят първия и втория черепномозъчни нерви - n. olfactorius и n. opticus.

Моторните нерви са съставени от един неврон, чието клетъчно тяло (сома) се разполага в централната нервна система. За черепномозъчните нерви то се намира в началните им ядра - nuclei originis, а за гръбначномозъчните - в предното рогче на сивото вещество на гръбначния мозък. Моторните нерви включват в състава си и проприоцептивни влакна.

Характерно за соматичните нерви е, че тяхната инервация бива:

• зонална
• сегментарна.

При зоналната инервация всеки от трите вида нерви (сетивен, двигателен и смесен) притежава своя зона на инервация. Един моторен нерв отговаря за инервацията на даден мускул или мускулна група, а един сетивен нерв - на определен участък от кожата. При смесените нерви зоните на инервация са мускулна и кожна. Доброто познаване на тези зони има голямо клинично значение - по отпадането на двигателна или сетивна функция в определена зона може да се открие и увредения нерв.

Кожните инервационни зони, които се намират в близост една с друга, се препокриват в известна степен. Поради тази особеност, инервационната зона на един сетивен нерв се разделя на три различни по характер зони:

• автономна зона - инервира се само от един сетивен нерв (без участие на съседни нерви) и при увреждането му в нея настъпва пълна анестезия (липса на усет за допир, натиск, температура, болка);
• смесена зона - инервацията се реализира предимно от дадения сетивен нерв, но в нея участват и други съседни нерви, а при увредата му в зоната настъпва частична загуба на сетивност (хипестезия);
• максимална зона - до нея достигат най-периферните разклонения на сетивния нерв, а нейната инервация се реализира предимно от съседните сетивни нерви. Прекъсването на нерва не води до отпадане на сетивността в тази зона.

За сегментарната инервация е характерно, че определени кожни участъци и определени мускули или части от мускули са инервирани от нерви, изхождащи от определени гръбначномозъчни сегменти. Наличието на сегментарната инервация се обяснява с ембрионална връзка на всеки нервен сегмент с определен дерматом и миотом. Определен мускул получава инервация от толкова гръбначномозъчни сегменти, от колкото миотоми е образуван, а нервът, който инервира дадения мускул включва влакна от няколко сегмента. По време на вътреутробното развитие отделите дерматоми се сливат и формират непрекъсната кожна обвивка, при която всеки дерматом е разположен в кожен сегмент, който отговаря на определен сегмент на гръбначния мозък.

Кожните сегменти на торса представляват опасващи го ивици, а тези в областта на крайниците - поленца с различна форма. Познаването на кожните сегменти е от основно значение за неврологичната практика, тъй като отпадането на сетивната функция в определен сегмент означава увредена функция на съответния гръбначномозъчен сегмент или на изхождащите от него дорзални коренчета. Важно е да се отбележи и факта, че всеки кожен сегмент получава сетивна инервация от съответния му гръбначномозъчен сегмент и от двата му съседни сегмента. Поради тази особеност сетивната функция на даден кожен сегмент отпада при засягане на поне три последователни гръбначномозъчни сегмента или техните дорзални коренчета.

В областта на крайниците зоналната инервация почти никога не съвпада със сегментарната. Съвпадение между двата вида инервация се наблюдава в областта на трупа, където инервационните зони на отделните междуребрени нерви съответстват кожните сегменти, инервирани от сетивни нерви на съответните гръбначномозъчни сегменти.

Шийните сегменти (C₁-C₈) на гръбначния мозък осъществява инервацията на кожата в задната част на главата, в областта на шията и латералната повърхност на горния крайник. Медиалната половина на горния крайник получава инервация от първите два гръдни сегмента (Th₁, Th₂). От трети до дванадесетия гръдни сегменти (Th₃-Th₁₂) осъществяват инервацията на последователно подредени в низходяща посока ивици от кожна повърхност, локализирани в областта на гърдите и корема. Първите два поясни сегмента (L₁, L₂) инервират най-долната част на корема, а последните три поясни (L₃, L₄, L₅) - предно-медиланата част на бедрото, подбедрицата и вътрешната половина на ходилото. Кръстцовите сегменти (S₁-S₅) реализират инервацията на останалата част от долния крайник. Шийните, поясните и кръстцовите гръбначно мозъчни нерви не запазва своят самостоятелност, тъй като чрез вентралните си клонове участват в образуването на сплетения - шийно, поясно и кръстцово. От тези сплетения започват крайни разклонения, представляващи нерви, които носят влакна от различни гръбначномозъчни сегменти.