Билки за отделителната система

Билколечението при бъбречни заболявания, обикновено дава добри резултати, когато се провежда в комбинация с медикаментозно лечение. Не се препоръчва като самостоятелен метод на лечение, освен ако пациента е с непоносимост към някои медикаменти. В такъв случай с голяма предпазливост се преминава само към терапия с билки.

В случаи на начална бъбречна недостатъчност или малки камъни в бъбреците може да се прилагат билки с диуретично действие. Тяхното действие се дължи на соли, етеричните масла и смоли и други вещества. Етеричномаслена билка с диуретично действие са плодове от хвойна – продължителното им използване, обаче води до дразнене на бъбреците и албуминурия. Извлеци от това растение не бива да се приемат повече от 6 седмици. Противопоказна е употребата му при хронични нефрити, нефрози, бременност (предизвиква контракции).

Изображение: CC0 Public Domain

Други лечебни растения, които в народната медицина се използват с тази цел са:

• корени от девесил;
• корени от магданоз – трябва да знаете, че плодът на растението е токсичен и в по-големи дози може да предизвика аборт;
• листа на бяла бреза;
• плодове от бъз;
• корени от целина;
• анасон;
• зайча сянка;
• миши трън;
• касис;
• кромид лук.

Много силен диуретичен ефект притежава кромидя лук и бобовите шушулки. С тяхна помощ количеството на отделената урина за денонощие може да се увеличи от половин до един литър.

Важно! Ако бобовите шушулки се използват като пикочогонно средство при хора с диабет, трябва редовно да се следи нивото на кръвната захар (тъй като я понижават).

С диуретично действие са още сапониновите дроги като:

• корени от гръмотрън;
• стръкове хвощ;
• коренища троскот;
• царевична коса;
• корени от бял оман;
• стръкове червено подъбиче.

Има лечебни растения, които могат да увеличат диурезата като подобрят работата на сърцето и засилят кръвообращението в бъбреците. Чрез употребата на някои от тях се спомага изхвърлянето на песъчинки и камъчета от пикочните пътища. Като едновременно с диуретичния си ефект, притежават още противовъзпалителен и болкоуспокояващ.

Възпалителни заболявания на бъбреците

За лечението на възпалителните процеси, обхващащи бъбреците са подходящи стръкове от златна пръчица. Те подобряват отделителната функция на бъбреците и намаляват отделянето на албумин. При проблем с уринирането – намалено количество на отделената урина или невъзможност за отделяне на урина – се препоръчва запарка от билката (3 супени лъжици златна пръчица се прибавя към 300 мл. кипяща вода). Приемането на тази отвара по 4-5 пъти дневно рязко засилва диурезата. Билколечението трябва да се провежда под контрола на специалист!

Изображение: Kurt St?ber [1] / CC BY-SA

За дезинфекция на пикочните пътища се използват листа от мечо грозде. Билката се приема под формата на отвара или студен извлек. Отварата се приготвя като към 700 мл. кипяща вода се добавя 1 супена лъжица листа от мечо грозде. Варят се 30 мин. на тих огън и се оставят да киснат за още час. Прецежда се и се пие по 4 пъти дневно, в количество около 100 мл. преди ядене и вечер преди лягане. Студеният извлек се приготвя от 200 мл. вода 1 супена лъжица от билката. Кисне се в продължение на 8-10 часа. Пие се по 4-5 пъти в количество 1-2 супени лъжици. За да бъде подсилен противовъзпалителният ефект на мечото грозде, може към една чаена чаша от напитката да се добави и 1 равна чаена лъжичка сода за хляб (натриев бикарбонат).

Изображение: Sten Porse / CC BY-SA

Когато се приготвят рецепти за лечението на възпалителни заболявания на бъбреците е необходимо да се включват и растения с дезинфекциращо и противовъзпалително действие. Такива са: листа от черна боровинка, плодове от бъз, семена от коноп, семена от ечемик, корени от гръмотрън, стръкове полски хвощ, цветове от невен, стръкове от изсипливче, царевична коса, цветове от лайка, плодове от хвойна, шишарки от хмел.
Към приготвените отвари може да се прибави 1-2 гр. амониев хлорид за засилване на противовъзпалителния процес.

В рецептите се включват и лечебни растения с:

• диуретично действие - корен от пирей, корени от гръмотрън, кори от леска, коренища и стръкове от зайча сянка, листа от ягода, листа от бяла бреза, стръкове изсипливче;
• омекчаващо действие имат - корените от бял оман, листа от подбел, семена от лен, семена от коноп, исландски лишей;
• болкоуспокояващ ефект – стръкове от змийско мляко, листа от маточина, листа от мента;
• кръвоспиращо действие (при наличие на кръв в урината) – стръкове от водно пипериче, корени кисел трън, стръкове от бял равнец;
• спазмолитичен ефект – стръкове от червено подъбиче, стръкове от змийско мляко.

По препоръка на специалист по билколечение или лекар към приготвените отвари може да се добавят 20-25 капки тинктура от беладона, за да се подсили спазмолитичния ефект.

Ако имате възпалително заболяване на бъбречното легенче и/или пикочния мехур, билколечението е допълнителен метод за терапия. Заболяването трябва да се лекува основно с антибиотици и химиотерапевтици. Билките в тези случаи се използват заради своите дезинфекционни свойства върху пикочните пътища.

Камъни и песъчинки в бъбреците и пикочните пътища

Билките могат да са полезни и при лечение на камъни и песъчинки в бъбреците, пикочопроводите и пикочния мехур. При тези случаи се използват лечебни растения повлияващи водно-солевата обмяна, билки с диуретично и бактериостатично действие.

Изображение: framar.bg ©

По време на остра криза, която се свързва с изхвърлянето на камък, се поставя топла грейка и се приема запарка от: цветове от лайка, листа от маточина и мента, извлек от ленено семе (горещ). Сутрин преди закуска е добре да се приема по 1-1,5 л. от посочените извлеци или корен от глухарче. Със същата цел се приемат и комбинирани извлеци от билки с диуретично действие.

При лечението на бъбречнокаменната болест се използват много успешно още корени от брош - разтварят оксалатните камъни и има спазмолитичен ефект. Приемат се по 1 гр. (стрити на прах), 3-4 пъти на ден (като урината се оцветява в червено). Терапията е добре да продължи около 2-3 месеца. Добър ефект оказват и приложените стръкове от полски хвощ и пача трева.

В зависимост от pH на урината при изследване към извлеците могат да се прибавят и средства за подкиселяване (амониев хлорид) или алкализиране (натриев бикарбонат, натриев или литиев цитрат).

Заболявания на простатната жлеза

Едно от най-честите заболявания на простатната жлеза е нейното възпаление. Означава се като простатит и се дължи на проникването на патогенни микроорганизми – стафилококи, стрептококи, гонококи. Състоянието може да бъде остро и хронично.

Микроорганизмите попадат в простатната жлеза при възпалителни процеси в уретрата и по-рядко по кръвен или лимфен път. Лечението е симптоматично и етиологично.

Билките, които участват в терапията на простатит са с противовъзпалително, бактерицидно, болкоуспокояващо, дезинфекциращо и спазмолитично действие. Ако след едноседмичен курс на лечение не се забелязва подобрение е необходимо билколечението да се комбинира с антибиотици.

При хипертрофия на простатата в зависимост от стадия на развитие лечението е различно. През първия и началото на втория стадии е уместно да се прилагат билки, докато през втория и третия стадии лечението е оперативно.

Лечебните растения, които се използват в рецептите за лечение на простатит включват: листа и корени от леска, корени от гръмотрън, коренища от пирей, семена от тиква, царевична коса, стръкове от златна пръчица, корени от ветрогон, семена от ечемик, семена от коноп и други. За да се постигне и добър спазмолитичен ефект могат да се прибавят 20-25 гр. капки тинктура от беладона.

С помощта на билколечението се премахва усещането за болезненост и се нормализира уринирането. В зависимост от стадия на заболяването фитотерапията може да се комбинира с различни медикаменти.

Заглавно изображение: framar.bg ©