Атрофия на мозъчна тъкан

Атрофията на мозъчната тъкан представлява увреждане на мозъка, състоящо се в загуба на нервни клетки и прекъсване на връзките между тях. Състоянието довежда до неврологични и когнитивни проблеми. Атрофията може да бъде фокална - засягаща определени области от мозъка и генерализирана - засягаща цялата мозъчна тъкан.

Чести симптоми при мозъчна атрофия са мускулна слабост, увреждане на зрението, увреждане на речта, деменция, гърчове.

Атрофията на мозъчната тъкан е симптом при инсулт, болест на Хънтингтън (Huntington disease), множествена склероза, церебрална парализа, синдром на Киърнс-Сейър (Kearns-Sayre syndrome), левкодистрофия, резултат от стареенето, епилепсия, СПИН, болест на Крейб (Krabbe disease), болест на Алцхаймер (Alzheimer disease), деменция, хормонални промени, мозъчни тумори, болест на Пик (Pick disease), хемифациална атрофия с агенезия на каудалното ядро, шизофрения, болест на Паркинсон (Parkinson's disease), синдром микрофталмия-мозъчна атрофия, менингоенцефалит, рубеолен паненцефалит и др.

Потенциални причини за развитието на мозъчна атрофия са: синдром на Ангелман (Angelman syndrome), биотинидазен дефицит, хромозомни аномалии, кокаинов синдром, вродено разстройство на глюкозилирането тип 1К, синдром на Костело (Kostelo syndrome), синдром на Де Санктис - Кахионе (syndrome De Sanctis - Kahione), епилептична енцефалопатия тип Ленокс-Гастаут и др.

Рубеолният паненцефалит представлява много рядко усложнение от рубеолна инфекция, при която неврологичните симптоми се развиват при вродена рубеолна инфекция и много рядко при развитие на рубеола при децата. Смята се, че състоянието е резултат от продължителна рубеолна вирусна инфекция.

Клинични признаци при рубеолен паненцефалит: прогресивна спастичност, влошаване на психиката, припадъци, атаксия, атрофия на мозъчната тъкан, загуба на умствени способности, загуба на физически умения, поведенчески промени, увреждане на паметта, спастична слабост, миоклония, двигателни разстройства, ретинопатия, високо ниво на рубеолни антитела в серума, високо ниво на рубеолни антитела в гръбначномозъчната течност, повишено ниво на протеини в цереброспиналната течност, повишено ниво на имуноглибулини в цереброспиналната течност, кома, смърт.