Изследване за хепатит

от 22 яну 2013г., обновено на 28 юли 2023г.

Хепатитът е едно от най-коварните заболявания, тъй като поради липсата на ясни симптоми много хора не подозират, че са заразени. Хроничните хепатити В и С крият сериозни рискове от тежки усложнения - ако не бъдат лекувани, могат да доведат до цироза и рак на черния дроб. Ранната диагностика и започване на адекватно лечение могат да предотвратят тези тежки усложнения.

Вирусният хепатит е инфекциозно заболяване, характеризиращо се с увреждане на черния дроб, може да протече с или без поява на жълтеница.

Пет са хепатотропните вируси, причиняващи хепатит - обозначават се с първите букви от латинската азбука, както следва: хепатитен А вирус (HAV), хепатитен В вирус (HBV), хепатитен С вирус (HCV), хепатитен D вирус (HDV) и хепатитен Е вирус (HEV). Те са представители на различни вирусни семейства. Освен тях съществуват и други вируси, като цитомегаловирус (CMV) и Епщайн-Бар (EBV), които макар и значително по-рядко, също могат да предизвикат вирусен хепатит.

Съществуват разнообразни диагностични методи за откриване на хепатотропните вируси. Най-масово се прилага имуноензимният метод за откриване както на директни (антигени), така и на индиректни (антитела) вирусни маркери в кръвта. Молекулярно-биологичните методи за диагностика - PCR, преди всичко за амплификация на вирусния геном, също намират приложение.

Тестовете за хепатит се използват както в диагностиката (откриване и проследяване на случаите, ефекта от лечението), така и за целите на епидемиологичното проучване - установяване на източника и пътищата на предаване при епидемични взривове в болнични условия и в обществото.

Тестовете за вирусни хепатити се базират на едни и същи имуноензимни и молекулярно-биологични методи. Изследванията за различните видове хепатити може да разгледате тук:

В кои случаи се препоръчва провеждането на изследването?

Изследване за хепатит се прави за да се докаже наличието на инфекция и да се определи типа хепатитен вирус, което има значение и за избора на лечение. Вирусният хепатит може да се прояви с някои от следните симптоми:

Болка и тежест в областта на дясното подребрие
Болки в ставите, мускулите или корема
Гадене, повръщане
Жълтеница (не е задължителна)
Висока температура, отпадналост
Промяна в цвета на урината и изпражненията
Липса на апетит, загуба на тегло

Тестовете за хепатит се правят в следните случаи:

За да се установи дали причината за нарушената функция на черния дроб се дължи на хепатитна инфекция
Като скрининг при хора, попадащи в рискови групи - здравни работници, наркозависими
Проверка за наличие на имунитет след проведена имунизация
Изследване на потенциални донори на кръв, органи
Проследяване ефекта от антивирусното лечение
Изследване за носителство след контакт с болни от хепатит

Необходима ли е предварителна подготовка?

Не е необходима предварителна подготовка при изследване за вирусен хепатит.

Метод на провеждане на изследването:

За целите на изследването се взема кръвна проба, най-често от вена на ръката. За да се улесни тази манипулация, около мишницата се увива еластична превръзка, при което вените изпъкват и стават по-достъпни за пунктиране. След като се вземе пробата, иглата се изважда и мястото се притиска, за да се спре кървенето.

Може да се направи серологично и вирусологично изследване за хепатит. Чрез серологичните тестове се откриват специфични за всеки тип вирус вещества (антигени) или вещества, които организмът произвежда в отговор на инфекцията (антитела).

При съмнения за наличие на остра хепатитна инфекция трябва да се направи изследване на следните хепатитни маркери - IgM anti-HAV, HBsAg, IgM anti-HBc и anti-HCV.

Какво ще усещате по време на изследването?

При вземане на кръвна проба може да усетите убождането при навлизането на иглата. Може да чувствате стягане от еластичната превръзка, увита около мишницата.

Има ли рискове от провеждането на изследването?

Рисковете при вземане на кръвна проба за изследване за хепатит са минимални. Възможна е появата на флебит (възпаление на вената), получаването на малък кръвоизлив (хематом) около мястото на убождането и по-продължителното кървене при хора със забавено кръвосъсирване (при прием на медикаменти като аспирин, варфарин и други).

Резултати от проведеното изследване:

Серологичното изследване за хепатит търси маркери, които се откриват при инфекция с определен тип хепатитен вирус.

Нормални стойности:

Не се откриват маркери на хепатитните вируси.

Отклонения от нормата:

При наличие на инфекция се откриват вирусни антигени или антитела срещу определен вид хепатитен вирус.

Острата и хроничната инфекция могат да бъдат разграничени въз основа на антивирусните антитела, като преобладаването на антитела от клас IgG насочва към хронична, а превалирането на IgM антитела към остра инфекция.

Основният специфичен серологичен маркер на хепатит А вирусна инфекция са антителата срещу вируса от клас IgM - anti-HAV IgM. Те се появяват заедно с първите клинични симптоми, в края на инкубационния период (средно 30 дни след заразяването), достигат бързо пикова стойност, която се задържа за около 2-3 месеца. Обикновено anti-HAV IgM изчезват след шестия месец, като на тяхно място се появяват антитела срещу HAV от класа IgG anti-HAV IgG.

Основен диагностичен маркер на острата хепатит В вирусна инфекция е повърхностният антиген на вируса - HBsAg, който се появява в кръвта още по време на инкубационния период и заедно с вирусната ДHK, откривана в серума, са първите директни маркери. Следващият маркер е „е” антигенът на HBV - HBeAg, който се открива при активно вирусно размножаване. Наличието на маркерите HBsAg и HBV ДНК за повече от 6 месеца е показател за хронифициране на HBV инфекция. Друг характерен маркер на острата HBV инфекция са антителата срещу ядрения антиген на вируса - anti-HBc IgM. Появата им съпровожда първите клинични симптоми, като до 6 месеца от началото на инфекцията те намаляват до неоткриваемо равнище. Малко след тях, в острата фаза на заболяването се откриват и антитела срещу същия антиген, но от клас IgG - anti-HBc IgG, които след 6-ия месец напълно заместват ранните антитела. Освен в острата фаза на инфекцията, те се откриват при хронична инфекция, както и след оздравяването.

Липсата на специфичен маркер за ранната фаза на хепатит С вирусната инфекцията съществено затруднява нейното точно определяне. Първият маркер на HCV е появата на неговата РНК в кръвта, появява се около две седмици от началото на заразяването. Откриването на антитела срещу HCV (anti-HCV) е основен метод, но отнема до 35-50 дни.

Инфекцията с хепатит D вирус се появява само при наличие на HBV, като супер или ко-инфекция. Именно затова освен откриването на anti-HDV антитела в серума на инфектираното лице се търси и маркери за HBV инфекция (anti-HBc IgM, Ig G).

Хепатит Е вирусната инфекция е рядко срещана в България, в основата на нейната лабораторна диагностика стои откриването на индиректни специфични маркери - anti-HEV IgM и anti-HЕV IgG. Определянето на HEV RNA не се извършва рутинно в клиничната практика.