Химично изгаряне на други части на окото и придатъците му МКБ T26.8

Химично очно изгаряне възниква при контакт на окото с алкални или киселинни вещества, които могат да бъдат в газообразно, течно или твърдо състояние.

Тежестта на химично изгаряне на други части на окото и придатъците му зависи от вида на причинителя, свойствата и концентрацията на травматичния агент, продължителността на излагане и изминалото време преди започване на лечение.

Химично увреждане на окото може да включва засягане на склерата, конюнктивата, роговицата, клепача, както и по-дълбоки структури във вътрешността на окото.

Информация за химично увреждане на конюнктивалния сак, роговицата, клепача и очната ябълка може да прочетете тук:

• Химично изгаряне на клепача и околоочната област мкб T26.5
• Химично изгаряне на корнеята и конюнктивалния сак мкб T26.6
• Химично изгаряне, водещо до разкъсване и разрушаване на очната ябълка мкб T26.7

Склерата служи като защитно покритие и стабилна опора на вътреочните тъкани. Матриксът на склерата е компактен и е съставен от колагенови влакна и интерфибриларни протеогликани. В здраво око стромата на склерата е аваскуларна, получавайки хранителни вещества от хороидални кръвоносни съдове и съдовия сплит на еписклерната повърхност.

Стопяване на склерата при химично изгаряне на други части на окото и придатъците му е сериозен клиничен проблем, тъй като застрашава целостта на окото. Клинично разтапянето на склерата почти винаги е резултат от исхемия с възпрепятстване на притока на кръв в еписклерните кръвоносни съдове, което е следствие от щети, породени от химичното вещество.

Очната тъкан реагира с киселина, като образува временна протеинова бариера. Този слой действа като буфер, като ограничава допълнително проникване на химичното вещество.

Такава защита не се формира при очна експозиция на основи, които са много по-разрушителни, защото са в състояние да проникнат в окото по-бързо, увреждайки очните тъкани и бързо произвеждайки възпаление.

Очните изгаряния са спешно състояние, което изисква незабавно промиване на окото с обилно количество стерилен физиологичен разтвор (за предпочитане) или студена чешмяна вода (ако няма на разположение стерилен физиологичен разтвор). Аналгетици, локални анестетици и капки за очи за ограничаване на движението на очните мускули (циклоплегици) са почти винаги необходими за комфорта на пациента и да се позволи по-задълбочен преглед.

Наблюдаваните клинични прояви варират по тежест в зависимост от вида, концентрацията и особеностите на травматичното средство, продължителността на експозицията и забавянето при достигане до медицинска помощ. Физикалният преглед може да покаже оток, зачервяване, болка или избледняване на склерата поради увреждане на кръвоносните съдове. Клепачите могат да покажат признаци на първа, втора или трета степен изгаряния.

След първоначалната помощ лечението на химично изгаряне на други части на окото и придатъците му може да включва локални и системни антибиотици за предотвратяване на инфекция, лекарства за намаляване на вътреочното налягане, локални стероиди за редуциране на възпалението. Лечението може да се наложи и хирургично възстановяване на клепачите (блефаропластика) или на роговицата (присаждане, кератопластика).