Родова травма на скелета МКБ P13

В рубриката родова травма на скелета са включени състояния състоящи се в травми на костите на плода и новороденото причинени от обстоятелства възникнали в родовия период.

Етиологията на тези състояния показва, че най-често се касае за травми в резултат на усложен ход на раждането - преждевременно раждане, пелви-фетална диспропорция, атипични и неправилни предлежание.

Най-чести са родовите травми на ключицата и раменната кост, по–рядко се наблюдават фрактури на черепните кости и други скелетни кости.

Състоянията могат условно да се разделят на три групи:

• патологични състояния, настъпващи вътрематочно
• по време на родилния акт

Рискови фактори за възникване на тези състояния са:

От страна на майката:

• възраст под 18 и над 40 години, затлъстяване, първо раждане
• заболявания на родилката предшестващи бременността - сърдечно-съдова недостатъчност, тиеротоксикоза, захарен диабет
• заболявания на родилката през бременността - инфекции, употреба на медикаменти, употреба на алкохол, наркотици
• заболявания на родилката свързани с бременността - прееклампсия, еклампсия, преносеност, недоносеност, преаципитирано или протрахирано раждане, тесен таз

От страна на плода:

• големи размери на плода
• аномалии на плода
• пелвиофетална диспропорция
• неправилно или атипично предлежание
• недоносеност, преносеност, многоплодна бременност

Други:

• грубо ползване на акушерски инструменти - форцепс, вакуум-екстракция
• вагинално раждане седалищно
• абнормална или ексцесивна тракция по време на раждането, верзия на плода

Най-честите родовотравматични скелетни увреди са:

• Счупване на костите на черепа при родова травма мкб P13.0
• Други увреждания на черепа при родова травма мкб P13.1
• Счупване на бедрената кост при родова травма мкб P13.2
• Счупване на други дълги кости при родова травма мкб P13.3
• Счупване на ключицата при родова травма мкб P13.4
• Увреждания на други части на скелета при родова травма мкб P13.8
• Увреждане на скелета при родова травма, неуточнено мкб P13.9

Клиниката на родова травма на скелета се характеризира с нарушение структурата на костта, нарушаване двигателната функцията на поради въвличане в процеса на нерви, съпътстващи оток, вътреставен хематом. Засегнати са активните и пасивни движения на крайника, а при фрактурите на черепа може да има и въвличане в процеса на мозъка.

Диагнозата на родовите травми се поставя на базата на данни за усложнен родилен процес, оглед на детето, палпация и провеждне на някои инструментални изследвания като рентгенография, компютърна томография.

Лечението се състои в консервативна терапията с имобилизиране на засегнатия крайник, терапия на болката.

Усложненията могат да включват остеомиелит, продължително кръвотечение, траен моторен дефицит.

Профилактиката се състои в редовно следене състоянието на плода от опитен акушер-гинеколог по време на женските консултации, ранна диагноза на състояния като пелвиофетална диспропорция, рационален избор на най-подходящата родоразрешителна методика.

Прогнозата е различна, зависи от общото състояние на детето, вида на травмата.

Състояния с благоприятна дългосрочна прогноза са:

• повърхностните кожни наранявания като петехии, екхимози, абразии, недълбоки лацерации, подкожна некроза на мастната тъкан
• наранявания на черепа като родов оток (caput succedaneum), кефалохематом (cephalhematoma), линеарни фрактури
• лицеви наранявания като субконюнктивални кръвоизливи, ретинални кръвоизливи
• скелетно-мускулни увреждания като фрактури на ключицата, фрактури на дългите кости, контузия на стерноклеидомастоидния мускул
• вътрекоремни наранявания като малък хематом на слезката, кръвоизлив в бъбрека
• периферни нервни увреди като парализа на лицевия нерв, едностранна парализа на гласните струни, парализа на радиалния нерв