Счупване на ключицата при родова травма МКБ P13.4

Счупването на ключицата е травматична фрактура на ключицата по време на раждането. Най-честата причина за това е тазово-феталната диспропорция или раменно-тазовата дистокия. Ключицата се счупва в средната и третина, като периостът на костта остава здрав (така наречената фрактура "тип зелена клонка").

Клиничната изява на счупването на ключицата при родова травма започва веднага след раждането, но при невнимателна акушерка или родители, състоянието може да остане незабелязано. Детето ограничава диапазона на активните движения в раменната става на страната на фрактурата. При проба за рефлекса на Моро (рязко спускане на главичката на бебето надолу, при което ръчичките трябва да се разперят настрани) е асиметричен. Новороденото плаче неудържимо при къпане или преобличане, което се дължи на силната болка при раздвижване на фрагментите на ключицата. По хода на клавикулата се долавят костни крепитации. Наблюдава се оток и изглаждане на супраклавикуларната ямка. Рамото изглежда скъсено.

Ако диагнозата се поставя по-късно, може да се установи кръгло удебеление на мястото на фрактурата на клавикулата. Уплътнението се дължи на образувалия се костен калус.

Поставянето на диагнозата счупване на ключицата при родова травма, става въз основа на клиничната картина. При подозиране на фисура (пукнатина) обаче е необходимо да се направи и рентгенография на раменен пояс.

Диференциална диагноза се прави с фрактура на раменната кост, пареза на брахиалния плексус, псевдопарализа на Паро (при вроден сифилис) и други.

Лечението се състои в освобождаване на ръката от притискане, като при обличане и спане на бебето то се поставя на противоположната страна. Понякога се препоръчва имобилизирането на ръчичката към тялото. Костен калус се образува за две до три седмици. Образуването на груб калус не бива да притеснява родителите, понеже той скоро ще се нормализира и няма да затруднява движенията на ръката.