Счупване на костите на черепа при родова травма МКБ P13.0

При раждането едни от най-тежките травми, които могат да се получат са черепните. Счупването на костите на черепа при родова травма представлява нарушаване на целостта на някоя от черепните кости (фрактура).

Счупването на костите на черепа се наблюдава обикновено при налагане на форцепс, особено при неумело боравене с инструмента. Друга причина е изтърването на бебето.

Линеарните фрактури обикновено се съпровождат с промени в меките тъкани и кефалхематом. Тежките натрошавания на костите на черепа по правило се придружават от значителни вътречерепни кръвоизливи и мозъчни увреждания и разгърната неврологична симптоматика.

Импресионните фрактури (вгъване) на черепните кости се случва значително рядко. Получава се, когато тазът на майката е плосък (рахитичен) и теменната кост на бебето преминава до изпъкналия промонториум. Друга причина е натискът от едната страна от лъжица на форцепс. Това увреждане се забелязва още от майката като хлътване от едната страна на главата на бебето.

За поставяне на диагнозата е необходимо да се направи рентгенография или компютърна томография на главата. Трябва да се проверят рефлексите на бебето, за да се провери дали няма неврологично засягане.

Едно от възможните усложнения при счупване на костите на черепа при родова травма е образуването на лептоменингелна киста. Получава се при линеарни фрактури със значително раздалечаване на ръбовете и разкъсване на твърдата мозъчна обвивка (дура матер). В областта на счупването се вижда кистична формация. Тъй като лептоменингелната киста може да доведе до епилептични припадъци, повишено вътречерепно налягане и умствено изоставане е необходимо да се коригира чрез неврохирургична операция.

Неусложнените счупвания на костите на черепа не се нуждаят от лечение. Те зарастват спонтанно за няколко седмици. Появата на клинична картина за вътречерепен кръвоизлив, лептоменингелна киста или неврологичен дефицит е индикация бебето да бъде насочено за операция.