Увреждания на плода и новороденото от синдром на плацентарна трансфузия МКБ P02.3

В рубриката увреждания на плода и новороденото от синдром на плацентарна трансфузия са включени състояния, засягащи бебето, причинени от аномалии на плацентата и пъпната връв, водещи до фето-фетална или друга трансплацентарна трансфузия.

Фето-фетална трансфузия е състояние, засягащо еднояйчни близнаци и монохориати, при които има връзка между два близнака, позволяваща трансфузия на кръв от единия близнак за сметка на другия.

Причнини за възникване на фето-фетална трансфузия са най-често съдови аномалии на плацентата като дълбока артерио-венозна или артерио-артериална анастомоза между плацентарните котиледони.

Патофизиологията показва хиперперфузия на реципиента и намалена перфузия на донора. Възниква разлика в двата близнака - единият близнак е с нормално развитие или превишава показателите за растеж и развитие, а другият - изостава в показателите за растеж.

Усложненията, които могат да настъпят, са най-често преждевременно раждане, руптура на околоплодните мембрани, след раждането анемия у донора и полицитемия у реципиента.

Клиниката на увреждания на плода и новороденото от синдром на плацентарна трансфузия се характеризира с отклонения от страна и на двата близнака.

Донорът е хиповолемичен и олиго-ануричен, може да има намалено количество на околоплодната течност в околоплодната сак - олигохидрамнион. Тежката степен на олигохидрамнион може да доведе до намалени движения на плода и фиксирана позиция в околоплодния сак. Има риск от хидропс феталис поради тежка степен на анемия и хипопротеинемия. При оглед на донора при раждането се установява лоша периферна перфузия, бледост на кожата и видимите лигавици. Може да са налице данни за хидропс - голям корем, оточност, а при лабораторно изследване се установява намалено количество на хемоглобин - под 80 g/l и намаление в общото количество на белтъка, калция, желязото, хипогликемия, тромбоцитопения, данни за нарушена бъбречна функция - повишено ниво на креатинин, значително изоставане в показателите за растеж и развитие, които се задържат месеци след раждането.

• Прочетете повече за уврежданията при донора при фето-фетална трансфузия тук.

Реципиентът от своя страна е хиперволемичен и полиуричен, най-често е налице полихидрамнион - повишено ниво на околоплодна течност, при оглед е плеторичен, зачервен, има риск от развитие на хипервискозен синдром. Рецепиентът от своя страна е голям за гестационната си възраст. При лабораторно изследване се установява повишено ниво на хемоглобин над 270 g/l, може да са налице данни за хипербилирубионемия преди 48 час след раждането поради повишено разрушаване на прекалено голямото количество еритроцити.

Децата често се раждат преждевременно със силно изразени симптоми на недоносеност, които доминират при донора. Рискът от смърт интранатално или в ранния неонатален период е по-висок при донора особено при ранно формирала се в хода на бременността връзка между тях.

Диагнозата се поставя рано още при прегледите за проследяване на бременността - налице е монохориатна плацента, значително несъответствие в размерите на двата близнака, трудно визуализиране на пикочния мехур и бъбреците на донора, данни за полихидрамнион или олигохидрамнион. След раждането задължително следва да се направи първоначална оценка на състоянието на двата близнака по скалата Апгар, последвана от клинико-лабораторни изследвания за установяване степента на засягане на двата близнака. При ехография на коремни органи може да се установят и у двата близнака данни за хидропс. При донора намалени размери на органите, а при реципиента - органомегалия. Трансфонтанелната ехография е важна стъпка за установяване състоянието особено на донора и при преждевременно раждане поради риск от подлежащи интравентрикуларни кръвоизливи и левкомалация.

Диференциална диагноза се прави с фето-майчина трансфузия, други причини за интранатална ретардация, вродени анемии, жълтеници на новороденото и други.

Лечението на увреждания от синдром на плацентарна трансфузия се състои при тежка анемия в хемотрансфузия на донора, а при реципиента - кръвопускане, преливане на плазма или човешки албумин при хидропс, грижи при недоносеност.