Други болести на челюстите МКБ K10

През време на афункционалния период в утробата на майката челюстните кости растат и се оформят благодарение на наследствените механизми. След раждането унаследените механизми продължават своето действие, но заедно с тях голямо значение за израстването и узряването на челюстите придобиват двигателната функция, пробивът на зъбите и функционалното дразнене на костите чрез зъбите през време на дъвкателния акт.

В рубриката „Други болести на челюстите“ се разглеждат следните нозологични единици:

› Нарушения в развитието на челюстите

› Гигантоклетъчен гранулом, централен

› Възпалителни болести на челюстите

› Алвеолит на челюстите

› Други уточнени болести на челюстите

› Болест на челюстта, неуточнена

Нарушения в развитието на челюстите

Кистата на Stafne представлява рядък мандибуларен дефект в развитието. Кистите се локализират между ъгъла на мандибулата и първия молар на горната челюст и се развиват най-често в млада възраст. Кистите на Stafne не дават клинична изява и не предизвикват оплаквания у болните.

Друго състояние, спадащо към нарушенията на челюстта, е торусът на небцето. Това е костна издатина, намираща се на срединната линия на мекото небце. Според своята макроскопска характеристика торусът бива плосък, нодуларен, лобуларен. Обективната находка, която се намира при прегледа, е наличие на костна маса, която обикновено предизвиква бедна симптоматика у болните.

Повече за това какво представляват кистите на Stafne и торусът на небцето може да намерите информация на:

» К10.0 Нарушения в развитието на челюстите

Гигантоклетъчен гранулом, централен

Световната здравна организация определя централния гигантоклетъчен гранулом като „локализирана доброкачествена, понякога агресивна остеолитична пролиферация, състояща се от фиброзна тъкан с хеморагия и хемосидеринови отлагания и наличие на остеокластоподобни гигантски клетки с реактивно образуване на кости“. Състоянието е особено характерно за болните със синдром на Noonan, поради налична мутация в гените. Етиологията на заболяването е неизяснена, но генетичната теория остава основна.

Може да намерите подробна информация относно клиничната картина, диагнозата и лечението на гигантоклетъчния гранулом на:

» К10.1 Гигантоклетъчен гранулом, централен

Възпалителни болести на челюстите

С терминът „остеит“ се бележи възпалението на костта на челюстта, а с понятието „секвестър на челюстната кост“ се отразява наличието на некротични участъци по хода на костта, като усложнение от първична инфекция(остеит, остеомиелит, периостит).

Неонаталният остеомиелит представлява усложнение на септицемията при новородени, и по-точно недоносени бебета. Недоносените деца са по-податливи от доносените към развитието на инфекции, включително и на челюстта. Клинично неонаталният остеомиелит съществува в лека форма, при която може да имаме наличие само на едем, и в тежка форма, при която може да се достигне дори до сепсис.

Подробна информация за възпалителната патология в областта на челюстите може да откриете на:

» К10.2 Възпалителни болести на челюстите

Алвеолит на челюстите

Екстракцията на зъб с последващо развитие на остро възпаление, се нарича алвеолит. При алвеолит има налична инфекция, локализираща се в областта на алвеолата, която се явява вътрешната част на костта, където зъбът се побира. Алвеолитът е най-честото усложнение след извършване на тази манипулация и първопричина за болката в мястото на екстракция. При липса на образуван съсирек на мястото на изваждане на зъба също се образува алвеолит.

Алвеолитът клинично се дели на сух и мокър, като за сухия алвеолит е характерна силната и пулсираща болка, появила се до няколко часа след изваждането на зъба, без наличие на секрет, докато при мокрия алвеолит има наличие на гнойно-хеморагичен ексудат с неприятна миризма.

За отделните форми на алвеолит, диагнозата и лечението му може да намерите подробна информация на:

» К10.3 Алвеолит на челюстите

Други уточнени болести на челюстите

Към рубриката „Други уточнени болести на челюстите“ се разглеждат състоянията херувизъм и екзостоза на челюстта. Фиброзната дисплазия на челюстта(херувизъм) е рядко генетично, автозомно-доминантно обусловено заболяване, което се манифестира с промяна в лицевия скелет и наличието на абнормна костна маса в областта на челюстите. Клиничната картина е разнообразна, тъй като херувизмът може да не се изяви през целия живот на индивида или да има налични тежки фиброзни и кистозни изменения.

Екзостозата на челюстта е доброкачествено образувание, с костно-хрущялна характеристика. Размерите му могат значително да варират, това е причината, поради която може да има пълна липса на оплаквания до значителната им манифестация.

Ще видите пълна информация за горепосочените заболявания на:

» К10.8 Други уточнени болести на челюстите

Болест на челюстта, неуточнена

Диагнозата „Болест на челюстта, неуточнена“ се поставя при първичен преглед, когато има съмнение за някое от горепосочените заболявания, но предстои набор от изследвания, за доуточняване на диагнозата. Лечебно-диагностичният план се определя в зависимост от клиничната картина на заболяването.

Повече за неуточнена болест на челюстта можете да прочетете при:

» К10.9 Болест на челюстта, неуточнена

Изображение: freepik.com;