Възпалителни болести на челюстите МКБ K10.2

Възпалителните заболявания са едни от най-често срещаните в областта на устната кухина. Към рубриката „Възпалителни болести на челюстите“ са включени следните нозологични единици:

• Остеит
• Остеорадионекроза на челюстта
• Остеомиелит(неонатален) на челюстта
• Периостит на челюстите
• Секвестър на челюстната кост

Тъй като всички заболявания в рубриката са възпалителни, тяхната етиология, патогенеза, клинична картина, диагноза и лечение са идентични и ще бъдат разгледани заедно, а отделните разлики ще бъдат посочени.

Като основен етиологичен фактор в развитието на възпалителни болести на челюстите се считат инфекциите със стрептококи и стафилококи(грам-положителни бактерии). В останалите случаи инфекцията може да бъде предизвикана също и от менингококи, спирохети, дифтериен бацил и други микроорганизми.

Възпалителните болести могат да бъдат с хематогенен или лимфогенен произход, да са получени вторично при наличие на първично огнище(грип, скарлатина, тиф, морбили, дифтерия и т.н.) или да бъдат резултат на директна инвазия на устната лигавица с микроорганизми.

Всички видове възпалителни заболявания протичат с пет основни характеристики:

• Болка
• Подуване
• Затопляне
• Зачервяване
• Нарушена функция

Възпалителните заболявания имат няколко варианта на протичане – остро, подостро и хронично.

С терминът „остеит“ се бележи възпалението на костта на челюстта(мандибула или максила). С понятието „секвестър на челюстната кост“ се отразява наличието на некротични участъци по хода на костта, като усложнение от първична инфекция(остеит, остеомиелит, периостит).

Остеомиелит(неонатален) се разглежда като последица от септицемия, възникваща поради хематогенно разпространение. Директен инокулационен остеомиелит в мандибулата се наблюдава поради инвазия на бактериите в костите, вследствие на травма или неконтролирана одонтогенна инфекция. Неонаталният остеомиелит се среща по-често при недоносени, отколкото при доносени бебета. Недоносените кърмачета са по-податливи на инфекция, вкл. и такава, ангажираща челюстите поради незрелия имунитет, често извършвани манипулации, най-вече венепункция, инвазивно мониториране и т.н.

Най-честите бактериални патогени, причиняващи остеомиелите при децата, са Staphylococcus Aureus във всички възрастови групи, Група В стрептококи(Streptococcus agalacticae) и грам-отрицателни микроорганизми(на E.coli и Klebsiella pneуmoniае) са също важни бактерии в неонаталния период. Придобита в обществото щамове на метицилин-резистентни Staphylococcus aureus в последните години са от голямо значение и причиняват сериозни инфекции при новороденото.

Клинично леката форма на неонатален остеомиелит може да протече само с наличието на оток, докато тежката форма може да дебютира със септицемия и последващо развитие на сепсис, като присъстват всички горепосочени характеристики на възпалението.

Остеорадионекроза на челюстта е състояние, предизвикано от директно радиационно увреждане, обикновено в хода на лъчетерапия. Облъчените челюсти, периостта и меките тъкани на челюстта са подложени на хиперемия и възпаление. Тези условия водят до тромбоза, клетъчна некроза, прогресивна хиповаскуларизация и фиброза. Клинично се характеризира с болка, оток, спазъм на мускулатурата на челюстите, патологична фрактура, неправилна захапка, фистули.

Периостит на челюстите е рядко срещано състояние, характеризиращо се с възпаление на периоста(надкостница, влакнеста мембрана от съединителна тъкан, покриваща външната повърхност на костите).

Диагнозата на възпалителните болести на челюстите се поставя най-вече чрез физикален преглед и наличните симптоми, отразяващи наличното възпаление, както и чрез пълна кръвна картина и изследване на С-реактивен протеин(маркер за възпаление).

Лечението при възпалителни болести на челюстите е етиологично и симптоматично. При съмнение за инфекция с бактериална генеза се назначават широкоспектърни антибиотици, като е препоръчително първо да бъде извършено микробиологично изследване за установяване вида на причинителя и тогава да се започне прием на антибиотик. При тежко протичащи инфекции, септицемия и сепсис се започва директно с високи дози широкоспектърни антибиотици.

Ако има налична гнойна колекция се цели нейната евакуация, тъй като тя забавя оздравителния процес. Симптоматично могат да се прилагат нестероидни противовъзпалителни средства за повлияване на болката, унгвенти, мазила и кремове, намаляващи отока, както и прием на витамини.

Изображение: freepik.com