Възпалителни болести на челюстите МКБ K10.2

Възпалителните заболявания са едни от най-често срещаните лезии на челюстите.

Към възпалителни болести на челюстите се включват следните заболявания:

• Остеит на челюстта;
• Остеомиелит (неонатален) на челюстта;
• Остеорадионекроза на челюстта;
• Периостит на челюстта;
• Секвестър на челюстната кост.

Главните причинители на възпалителните заболявания на челюстите са стрептококите и стафилококите. Освен тези причинители възпалението на челюстите се предизвикват в малък процент и от менингококи, дифтерийния бацил, тифусни бацили, спирохети и др.

Възпалителните заболявания могат да се получат по пътя на метастазираща инфекция, при остри инфекциозни заболявания, като скарлатина, грип, тиф, морбили, дифтерия и др.

Остеит е общ термин за възпаление на костта на челюстта. Той може да бъде: остър, хроничен, гноен.

Остеомиелит (неонатален) са възпалителни болести на челюстите и по-точно на костния мозък, който може да бъде остър, хроничен, гноен.
Неонаталният остеомиелит се различава значително от остеомиелита при по-големи деца, юноши и възрастни. Те са по-чести при недоносени деца, но, по-рядко се срещат и при доносени деца. Недоносените са по-податливи към инфекция поради незрелия имунитет, поради честото взимане на кръв, инвазивни процедури за мониториране и др.
Неонаталния остеомиелит възниква като следствие от хематогенно разпространение на микроорганизми, който е най-честия път за проникване на инфекцията. При преждевременно родени бебета, неонаталния остеомиелит често е резултат от директно инокулиране на бактерии чрез венепункция, пъпна катетеризация и др. Най-честите бактериални патогени причиняващи остеомиелите при децата са Staphylococcus Aureus във всички възрастови групи, Група В стрептококи (Streptococcus agalactiae) и грам - отрицателни микроорганизми (на E.coli и Klebsiella pnevmonie) са също важни бактерии в неонаталния период. Придобита в обществото щамове на метицилин - резистентни Staphylococcus aureus в последните години са от голямо значение и причиняват сериозни инфекции при новороденото.
Клинични признаци и симптоми на неонаталния остеомиелите:
- Леката форма може да бъде без симптоматична само с лек оток;
- Тежката форма е с проява на сепсис. Челюстта е подута и зачервена.

Друг вид възпалителни болести на челюстите е остеорадионекроза на челюстта. Това е лезия на костта от радиационно увреждане (радиационна травма). Облъчените челюсти, периостта и меките тъкани на челюстта са подложени на хиперемия и възпаление. Тези условия водят до тромбоза, клетъчна некроза, прогресивна хиповаскуларизация и фиброза. Клинично се характеризира с болка, оток, спазъм на мускулатурата на челюстите, патологична фрактура, неправилна захапка, неправилни фистули.

Периостит на челюстите е рядко възпаление на периоста на челюстите (съединителната тъкан на челюстите) обикновено от зъбна инфекция като вторично инфектиране. И периостита може да се класифицира като остър, хроничен и гноен. Тя се характеризира с твърда, безболезнена, фиксирана маса покриваш челюстта. Може да има и гнойни колекции в засегнатия периос. Лечението се състои в отстраняване на засегнатите зъби и инфектирани кости, дренаж на гнойната течност и подходящи антибиотици.

Секвестър на челюстната кост са некротични участъци от костта, която се получава като усложнение от инфекция (остеит, остеомиелит, периостит).

Лечението на възпалителните болести на челюстите трябва да бъде съответно насочено. Приложението на широкоспектърни антибиотици, калций, салицилати и витамини заедно с ранна инцизия и екстракция на зъба, който е причина за процеса, евентуално трепаниране на костта до огнището, постелен режим и сънотворни средства, с които се осъществява предпазно задържане в кората, дават отлични резултати. Това лечение може да се допълни и с разни физиотерапевтични процедури. Лечението на хроничния остеомиелит се състои главно в подпомагане на организма в неговата защитна, изолираща реакция и в отстраняване на секвестрите. През целия период от време на първо място е необходимо да се грижим за създаване възможности за изтичане на гнойта, тъй като всяка задръжка на последната води до изостряне на процеса и пречи на оздравителния процес.