Други уточнени болести на челюстите МКБ K10.8

› Въведение

› Херувизъм

› Въведение

› Епидемиология

› Етиология

› Клинична картина

› Диагноза

› Лечение

› Екзостоза на челюстта

› Въведение

› Епидемиология

› Етиология

› Клинична картина

› Диагноза

› Лечение

Въведение

Вродени или придобити заболявания могат да предизвикат различни нарушения на челюстите. Към рубриката „Други уточнени болести на челюстите“ ще бъдат разгледани следните нозологични единици:

• Херувизъм
• Екзостоза на челюстта

Херувизъм

Въведение

Херувизмът, наричан също фамилна фиброзна дисплазия на челюстта, представлява рядко генетично заболяване, характеризиращо се с разрастване на абнормна костна тъкан в областта на челюстите и промяна във формата на лицето. Процесът започва своето развитие още от ранна детска възраст и спира по време на пубертета. Заболяването е описано за пръв път през 1933г.

Епидемиология

Честотата на херувизъм е неизвестна. В световната литература са регистрирани около 350 случая, като се съобщава, че мъжете са по-често засегнатия пол, в сравнение с жените.

Етиология

Херувизмът е генетично, автозомно-доминантно заболяване. Причината, поради която възниква състоянието, се свързва с налична мутация на гена SH3BP2. Установено е, че херувизмът се комбинира с други генетични аномалии като синдром на Рамон, синдром на Нунан и др. Мутации се откриват в до 80% от случаите, в останалите случаи причината за състоянието е неизвестна.

Клинична картина

Случаите на херувизъм може да варират от леки, при които индивидът не разбира през целия си живот за заболяването, до умерени и тежки, при които загубата на кост в челюстите се замества с фиброзна тъкан и образуване на кисти. Лицето на засегнатия индивид става непропорционално и увеличено. Това от своя страна води до ранна загуба на зъбите и проблеми с ерупцията на зъбите. . При множественото засягане се наблюдава едновременно деформиране на лицевите кости. Херувизмът се характеризира със симетрично раздуване или увеличаване на размера на долната челюст в областта на двата ъгъла. Поради това лицето добива квадратна, окръглено-подута форма, подобна на лицето на херувим.

Диагноза

Единственият начин да се постави диагнозата е чрез насочен секвенционен анализ на гена SH3BP2. Рентгенографията и компютърната томография се провеждат обикновено преди генетичния анализ и показват разрастване на абнормна тъкан в областта на мандибулата и/или максилата.

Лечение

Тъй като херувизмът търпи изменения във времето, лечението трябва да бъде изцяло насочено към конкретния индивид. Херувизмът е едно от малкото генетични заболявания, търпящи регресивен ход. Обикновено умерените случаи се наблюдават, докато не прогресират в по-тежка форма или не претърпят обратно развитие. Тежките случаи подлежат на хирургично лечение, като то е предпочитано във възрастта между 5 и 15 години. Като цяло херувизмът няма лоша прогноза, а като превантивна мярка се препоръчва извършването на генетично консултиране при планувана бременност.

Екзостоза

Въведениe

Екзостозата представлява доброкачествена маса, представяща се под формата на остеофит(т.е.има костно-хрущялен характер). В ранните стадии новообразуванието не причинява симптоми. Ако във времето търпи развитие в посока увеличаване на масата могат да се наблюдават редица оплаквания като затруднен прием на храна, увеличен риск от нараняване на устната лигавица, нарушения в говора и фонацията.

Епидемиология

Честотата на екзостозите е неизвестна. Въпреки това те са по-срещани при мъже, отколкото при жени в съотношение 5:1. Наличието на екзостози се свързва с наличието на мандибуларен торус и торус на небцето. И двете състояния са подробно описани в рубриката „Медицинска енциклопедия“ и може да намерите пълна информация за тях на:

» Нарушения в развитието на челюстите

Етиология

Етиологията на екзостозата е многофакторна, като към нея се причисляват:

• Генетична предиспозиция
• Наличие на вродени аномалии на челюстта
• Наличие на ендокринни заболявания
• Наличие на инфекциозни заболявания
• Като усложнение след екстракция на зъби
• Протрахирана във времето парадонтоза
• Бруксизъм

Клинична картина

Екзостозата не дава клинична изява, освен ако не претърпи много бърз растеж. Увеличавайки обема си, остеофитът притиска зъбите и костните структури, което води до изместване на зъбите. Симптомите, които могат да се наблюдават при екзостоза, са:

• Усещане за чуждо тяло в устата
• Болка при натиск на новообразуванието
• Нарушения в храненето и говора
• Изтъняване и локална хиперемия на лигавицата в засегнатата зона
• Дискомфорт
• Болка

Диагноза

Диагнозата „Екзостоза“ се поставя въз основата на физикалната находка, установена при прегледа, както и чрез образните методи на изследване.

Макроскопски, букалните екзостози имат вид на единични, широкообхватни маси, разполагащи се в премоларната или моларната област, обикновено двустранно. Екзостозите имат гладка повърхност, но в някои случаи може да бъде остра и да води до изтъняване на надлежащата лигавица.

При рентгенография се отбелязва наличието на добре дефинирана, кръгла маса, локализирана в моларната или премоларната област. Зъбна панорамна томография, както и конусовидната лъчева томография служат за потвърждаване на диагнозата.

Обикновено не се налага биопсиране на екзостозите, освен в случаите, в които трябва да се изключи възможността за ранен остеосарком или хондросарком.

Лечение

Екзостозите обикновено не изискват лечение. Ако не присъстват симптоми като болка, чувствителност, парестезии в засегнатата област, бърз растеж на екзостозата, разязвяване на засегнатата повърхност, то може екзостозите да подлежат само на наблюдение от стоматолог. Препоръчва се поддържането на добра устна хигиена, редовно миене на зъбите и устната кухина посредством паста и вода за уста. При наличие на някои от гореизброените симптоми се пристъпва към хирургично отстраняване на масата.

Изображения: Matthew Ferguson 57, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons; Li CY, Yu SF, CC BY 2.0, via Wikimedia Commons;