Гигантоклетъчен гранулом, централен МКБ K10.1

› Въведение

› Епидемиология

› Етиология

› Клинична картина

› Диагноза

› Лечение

Въведение

Централният гигантоклетъчен гранулом(central giant cell granuloma) представлява доброкачествена лезия с остеокластичен произход, който се среща в краниофациалната област, и по-точно в областта на челюстите. Мандибулата(долна челюст) по хода на срединната линия се засяга по-често от максилата(горна челюст).

Световната здравна организация определя гигантоклетъчен гранулом, централен като „локализирана доброкачествена, понякога агресивна остеолитична пролиферация, състояща се от фиброзна тъкан с хеморагия и хемосидеринови отлагания и наличие на остеокластоподобни гигантски клетки с реактивно образуване на кости“.

Епидемиология

Заболяването се наблюдава в широк възрастов диапазон, характерно можеду втора и трета декада от живота, като жените се засягат около два пъти по-често, отколкото мъжете. Множествени централни гигантоклетъчни грануломи се забелязват при болни със синдрома на Noonan, поради налични мутации в гените на PTPN11 или RAS пътя.

Етиология

Причините, поради които възниква централният гигантоклетъчен гранулом, са неизвестни. Предполага се, че локалното дразнене на устната лигавица поради зъбна плака, зъбен камък, парадонтоза, зъбна екстракция и други, допринасят за развитието на лезията. Гигантоклетъчният гранулом

Клинична картина

Клиничната картина зависи от това каква форма на гранулом се наблюдава, т.е. дали е агресивен или неагресивен. Съществуват два вида централен гигантоклетъчен гранулом - агресивен и неагресивен:

• Неагресивният гигантоклетъчен гранулом е с бавен темп на растеж и по този начин по-малко вероятно да доведе до разрушаване на корените на зъбите и перфориране на кортикалната част на челюстта
• Агресивният гигантоклетъчен гранулом е с бърз растеж и е по-вероятно да доведе до разрушаване на зъбните корени и перфорация на челюстта

Други симптоми на заболяването са:

• Безболезнено подуване
• Подуване на меките тъкани
• Парестезии по устните

Диагноза

Диагнозата се основава на физикалния преглед с установената находка, както и предшестваща анамнеза, предоставена ни от пациента. При доказването и могат да се използват и образните методи на изследване – така рентгенографски централният гигантоклетъчен гранулом има закръглен вид с наличие на кистоподобна радиолуцентна област, с характерен изглед на „пчелна пита“ или „сапунени мехурчета“.

Хистопатологично, лезията показва наличието на лобулирана маса, съставена от остеокласти(гигантски клетки) и съдова съединителна тъкан. Гигантските клетки могат да бъдат разположени дифузно в лезията или фокално агрегирани в нея, най-вече по хода на хемосидеринови отлагания ако присъстват такива.

Диференциална диагноза може да се направи с:

• Одонтогенен кератоцист
• Амелобластом
• Одонтогенен миксом
• Хемангиом
• Централна одонтогенна фиброма
• Херувизъм
• Аневризмална костна киста

Лечение

Препоръчваните възможности за лечение варират в зависимост от клиничните характеристики и представяне на лезията. Като първи избор на лечение при централен гигантоклетъчен гранулом остава кюретажът, а рискът от рецидиви варира между 15-20%. При направен повторен кюретаж появата на рецидиви е рядкост.

В допълнение към хирургичното лечение може да се използват кортикостероиди, калцитонин, бифосфонати и интерферон алфа 2-а, като всички с изключение на кортикостероидите, които превръщат лезиите във фибринозна тъкан, имат потискащо растежа действие.

Прогнозата при гигантоклетъчен гранулом, централен, е добра и след успешно проведено лечение метастази не се развиват.

Изображение: Nephron, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons