Мозъчна аневризма без руптура МКБ I67.1

Мозъчна аневризма без руптура представляват сакциформени или много по-рядко фузиформени разширения на мозъчните съдове. Те се локализират в областта на бифуркациите на мозъчните артерии, в зоните на техните цистернални сегменти (Вилизевия кръг). Изключение представляват травматичните и бактериалните и микотични аневризми. Те се разполагат извън зоните на бифуркациите на мозъчните артерии в по-дисталните им сегменти.

Честотата на мозъчна аневризма без руптура е от 0,5 до 6% според различни аутопсични анализи, но в повечето от тях са с твърде малки размери. Честотата им нараства правопропорционално с възрастта, като максималните клинични прояви се регистрират в 5-то и 6-то десетилетие. Най-често аневризмите се локализират в предните отдели на Вилизиевия кръг (около 85%) и не показват съществена разлика по отношение на латерализацията си. Според размерите си мозъчните аневризми се подразделят на три групи - малки до 10 мм; големи - от 10 до 24 и гигантски - 25 и повече милиметри.

Мозъчните аневризми са придобити лезии, резултат от дегенеративен процес в туника медиа с участие на хемодинамични фактори (аномалии и варианти на Вилизиевия кръг - аплазии, хипоплазии, асиметрии, екстракраниални аплазии и ятрогенни оклузии, съчетание с артерио-венозни малформации). Има данни за ролята на генетични фактори за тяхното образуване:

- срещат се по-често при болни с наследствени заболявания, свързани със съединителнотъканни разстройства;

- епидемиологичните изследвания показват, че от 7 до 20% от болните с руптурирали аневризми имат роднини по първа или втора линия с доказани мозъчни аневризми.

Сакциформените аневризми представляват торбовидни разширения, на които се разграничават обикновено шийка, тяло и фундус. Стената им е изградена от интима и адвентиция, като между тях се разполагат само остатъци от фрагментирана туника медиа, представени от оскъдно количество еластични влакна и фиброхиалинна тъкан. Фузиформените аневризми представляват вретеновидни дилатации на големите мозъчни артерии, най-често в резултат на атеросклеротични промени на съдовата стена.

Клиничната проява на мозъчните аневризми са хеморагиите, предизвикани от техните руптури. Освен това може да се наблюдава пространствостесняващ ефект, който се предизвиква най-често от гигантски или по-рядко от големи аневризми. Клинично те се представят като оптико-хиазмален синдром, лезии на краниални нерви (най-често лезия на 3 ЧМН, по-рядко на 4 и 6, а още по-рядко на каудалната група ЧМН или невралгия на 5 нерв), двигателен дефицит от компресия на мозъчните крачета, хипоталамо-питуитарна инсуфициенция, координационни разстройства. Поради неусетното начало и бавното и прогресивно развитие, тези болни се третират първоначално като радиални ризопатии с неаневризмална етиологиия. Зрителните разстройства и очедвигателните нарушения понякога показват тласъчно протичане. Понякога аневризмите, протичащи като пространствоограничаващ процес, впоследствие руптурират, предизвиквайки субарахноидален кръвоизлив. Други симптоми на мозъчните аневризми е мозъчната исхемия и епилептичните припадъци. Най-често мозъчната исхемия е резултат на дистален тромбоемболизъм във връзка с миграция на тромботичен материал при гигантски аневризми.

Лечението на мозъчна аневризма без руптура е оперативно. Целта на оперативното лечение е да се изключи руптуриралата аневризма от кръвообращението и ако е налице паренхимен (или субдурален) хематом, той да бъде евакуиран. Селекцията на болните за оперативно лечение трябва да се ръководи от принципа, че оперативното лечение има за цел да изключи риска от нов кръвоизлив, да отстрани лезия с пространствостесняващ характер и да създаде по-благоприятни условия за лечение на вазоспазъма. При болни с множествени аневризми е препоръчително да се изключат всичките, ако достъпът позволява, с оглед да се създадат възможности за мозъчна протекция чрез умерена артериална хипертония, ако стане необходимо.