Остър ревматичен ендокардит МКБ I01.1

Възпалително заболяване на сърдечно - съдовата система, което се характеризира с настъпването на патологични изменения на сърдечния ендокард (лигавицата на сърдечните кухини), се нарича остър ревматичен ендокардит.

Причина за развитието на острия ревматичен ендокардит е ревматичната болест (ревматизъм). Ревматизмът е възпалително заболяване на ставите и съединителната тъкан, което се дължи на остра инфекция с бета - хемолитичен стрептокок от група А. Инфекцията се развива най-често в детска възраст между 5 - 15 години и има пристъпен характер. Характеризира се с болка, трудна подвижност и лесно настъпваща умора. Като усложнение от ревматичната болест се развиват заболявания, засягащи сърцето, кожата, бъбреците, костите и други органи.

Клиничната картина при острият ревматичен ендокардит се характеризира с оплаквания и симптоми от страна на митралната и аортната сърдечни клапи.

Клиничните данни при засягане на митралната клапа са:

• признаци на венозен застой в белия дроб - задух при физически усилия и застойна кашлица;

• признаци на намален сърдечен минутен обем - отпадналост, обща слабост, лесна уморяемост при физически усилия;

• признаци на предсърдно мъждене - сърцебиене, опресия в гръдната област.

Клиничните данни при засягане на аортната клапа са:

• ортопнея;

• пристъпен нощен задух - кардиална астма;

• сърцебиене;

• видими пулсации на сънните артерии;

• виене на свят и притъмняване пред очите;

• синкоп.

Диагнозата остър ревматичен ендокардит се поставя въз основа на клиничните оплаквания и данни от анамнезата за минали остри стрептококови инфекции на горните дихателни пътища. Извършва се физикален преглед, при който вследствие на аускултация (преслушване) на сърцето се установява следната патологична шумова находка:

• отслабен първи тон;

• патологично раздвоен втори тон;

• систоличен тон на сърдечния връх.

Извършват се и следните инструментални изследвания:

• рентгенография на сърце и бял дроб;

• електрокардиография;

• ехокардиография.

Лечението на острия ревматичен ендокардит е както при другите ревмокардити. Лекуването се провежда с антибиотици от групата на пеницилините. Профилактиката на ревматичните пристъпи се провежда до навършване на 30-годишна възраст или до 5 години след последния ревматичен пристъп. Прилага се бензацилин за три (или четири) седмици, задължително след проба за поносимост. Освен това се прилагат и салицилати и кортикостероиди.

Средната продължителност на ревматичен пристъп е 3 месеца. Близката прогноза на ревматичния пристъп е добра, но далечната е неблагоприятна и се определя от тенденцията към рецидиви и тежестта на оформените ревматични клапни пороци.