Друга моноцитна левкемия МКБ C93.7

Състоянието друга моноцитна левкемия се характеризира с увеличение на броя на клетките от моноцитната редица в периферната кръв и костния мозък. Заболяването е с ниска честота, може да се прояви във всяка възраст, като е характерно превалиране на мъжкия пол.

Етиологията му не е напълно изяснена, но като рискови за проява на този тип левкемия се считат следните фактори:

• генетична предиспозиция
• някои вродени заболявания
• вредности от околната среда
• професионална експозиция на високи дози токсични агенти
• радиация
• някои злокачествени хемопатии
• автоимунни и хронични възпалителни заболявания
• продължително лечение с химиотерапевтици

Клиничната картина при отделните случаи показва широка вариабилност. Възможно е продължително протичане, без изява на симптоматика, само с наличие на лабораторни отклонения. При някои пациенти се наблюдава бързо и остро развитие на симптоматиката, което може да доведе до фатални последици.

При повечето от заболелите се наблюдават бледа кожа и лигавици, слабост и лесна уморяемост, задух, фебрилитет, чести инфекции, петехии и екхимози, кървене от венците и носа, главоболие, намален апетит, редукция на телесната маса, органомегалия и други. Признаците се дължат на развилите се в различна степен анемия и тромбоцитопения.

Диагнозата се поставя след извършване на редица клинико-лабораторни и инструментални изследвания. Физикалният преглед и анамнезата на пациента рядко са особено информативни и насочващи към конкретно заболяване.

От лабораторните изследвания важно значение имат извършването на пълна кръвна картина с диференциално броене, натривка от периферна кръв, химичен анализ, определяне на коагулационния статус и състоянието на бъбречната и чернодробната функция.

За потвърждаване на диагнозата е необходимо извършване на аспирационна биопсия от костен мозък и морфологично и цитогенетично типизиране на получения материал.

При съмнения за засягане на вътрешните органи е удачно извършване на компютърна томография.

Лечението на пациентите с друга моноцитна левкемия се състои в провеждането на комбинирана химиотерапия, поддържащо лечение със симптоматични средства и заместителна терапия с растежни фактори. При някои пациенти добри резултати се постигат след трансплантация на костен мозък.