Други форми на тежко протичаща или усложнена малария, предизвикана от Plasmodium falciparum МКБ B50.8

Маларията е остро протозойно заболяване, протичащо с пристъпи от треска и фебрилитет, хепатоспленомегалия и анемия.

Етиологични причинители на състоянието са едноклетъчните паразити от род Plasmodium.

Източник на заболяването са хората, болни или паразитоносители, в чиято кръв циркулират половите форми на паразитите.

Механизмът на заразяване е предимно трансмисивен, като основните преносители са женските представители на комарите от род Anopheles.

Възможно е заразяване и по трансплацентарен механизъм, при хемотрансфузия, посредством медицински инструменти или при трансплантация на тъкани и органи.

Характерна е всеобща възприемчивост и природна ендемичност, като състоянието е с особено висока честота в множество райони на Азия, Африка и Америка.

Попаднали в кръвта на човека, паразитите предизвикват разрушаване на еритроцитите и освобождаване на редица продукти с токсично и пирогенно въздействие. Наблюдава се изразена алергична реакция, хемодинамични и вегетативни нарушения.

В зависимост от клиничното протичане се различават субклинични, леки, умерени и тежки форми.

Характерно за други форми на тежко протичаща или усложнена малария, предизвикана от Plasmodium falciparum, е развитието на полиорганни увреждания.

Инкубационният период е в рамките на една до две седмици. Продромалният период продължава три до пет дни и наподобява грип. Протича неспецифично с развитие на главоболие, общо неразположение, липса на апетит, субфебрилна температура.

Особено характерни за маларията са маларийните пристъпи, които протичат с развитие на:

• чувство на студ
• висок фебрилитет с миалгия, артралгия, силна жажда, болки в кръста, главоболие
• бързо спадане на температурата и обилно изпотяване

Пристъпите се повтарят през около 48 часа, а в междупристъпния период болните се чувстват добре и нямат оплаквания.

Наблюдават се различни по тежест неврологични увреждания, анемия, увеличение на слезката и черния дроб, нарушение на бъбречната функция, развитие на белодробен оток.

В зависимост от степента на засягане на централната нервна система се описват различни нарушения, предимно променен психичен статус и когнитивни увреждания, гърчове, енцефалит, коматозно състояние.

Хепатомегалия се установява още в първите дни от началото на болестта, след една до две седмици се увеличава значително и слезката.

Анемичният синдром е силно изразен, кожата и лигавиците са бледи. Хемолизата на червените кръвни клетки води до коагулационни нарушения и образуване на микротромби.

Диагнозата се поставя въз основа на епидемиологичните данни за посещение на ендемичен район, характерната клинична симптоматика и лабораторните изследвания.

Необходимо е доказване на паразитите в периферната кръв, като материал се взима от безименния пръст или от ушната висулка. Прилагат се микроскопски, имунологични и молекулярно-биологични методи за изследване. С особено висока информативна стойност е микроскопската характеристика на периферната кръвна натривка.

За масов скрининг обикновено се използва имунологичният метод ELISA, поради своята висока чувствителност и специфичност.

Диференциалната диагноза включва разграничаване на други форми на тежко протичаща или усложнена малария, предизвикана от Plasmodium falciparum, от следните състояния:

• висцерална лайшманиоза
• коремен тиф и паратиф
• денга
• папатациева треска
• сепсис
• хепатит
• жълта треска

Лечението включва приложение на хлороквин, хинин, пириметамин, мефлокин и антибиотици, предимно от тетрациклиновата група. Препоръчва се комбинирана терапия по определени схеми и дозов режим.

Болните се диспансеризират след лечение за период от една година, като при фебрилитет през този период пациентите задължително се изследват за малария.

Профилактиката бива лична и обществена. Индивидуалната химиопрофилактика включва прием на хлороквин през ден по време на престоя в ендемичен район и до четири седмици след напускане на района. Обществената профилактика включва контрол над популацията на комарите, ранно откриване, диагностициране на лечение на болните.