Болест, предизвикана от HIV, с прояви на множествени инфекции МКБ B20.7

При болест, предизвикана от HIV, с прояви на множествени инфекции, се наблюдава развитие на повече от една опортюнистична инфекция с бактериален, гъбичен, вирусен или протозоен характер въз основа на потиснатата имунна защита, предизвикана от вируса на човешкия имунодефицит.

ХИВ инфекцията се причинява от РНК вируси (лентивируси, принадлежащи към по-голямото семейство на ретровирусите), които се характеризират и отличават със специфичен строеж, наличие на протеини и ензима РНК-зависима ДНК полимераза.

Източници на болестта са единствено хората, безсимптомните носители на вирусите или развилите клиничната картина на състоянието.

Заразяването с тези ретровируси се осъществява по следните механизми, а именно полов (честа смяна на сексуалните партньори и при незащитен полов контакт), кръвен (контакт с контаминирани медицински инструменти, кръв и кръвни продукти) и вертикален (заразяване на плода от инфектираната бременна жена).

Проникването на вирусните агенти в организма включва засягане на определени клетки, с разположени по повърхността специфични рецептори, каквито са някои от кожните, чернодробните и нервните клетки, лимфоцитите, моноцитите, макрофагите и други.

Уврежданията на тези структури води до полиморфни клинични прояви и прогресивен спад на имунната система.

ХИВ инфекцията преминава клинично през няколко основни фази, като при критичен спад на нивото на имунните клетки е налице благоприятна среда за развитие на различни по тежест и етиология опортюнистични инфекции.

Много често се касае за повече от една инфекция, като причинителите са различни представители на вирусите, гъбичките, бактериите и протозоите.

С намаляването на броя на Т лимфоцитите рискът от развитието на множествени опортюнистични инфекции нараства значително.

Възможно е развитие на някои от следните инфекции:

• бактериални инфекции: микобактериална инфекция, заболяване, причинено от стафилококи, стрептококи, ентерококи, сифилис и други
• вирусни инфекции: вирози, причинени от херпесните вируси, хепатитните вируси, цитомегал вируса и други
• микотични инфекции: гъбични заболявания, като например кандидоза, хистопалзмоза, криптококоза, кокцидиоидомикоза
• протозойни заболявания: пневмоцистоза, токсоплазмоза и други

При генерализиране на опортюнистичните инфекции са възможни тежки усложнения, значително влошаващи състоянието на болния и прогнозата.

С висок риск от неблагоприятно развитие на болестта и леталитет са криптококовият менингит, токсоплазмозата, засягаща централната нервна система, дисеминирането на инфекцията, предизвикана от Pneumocystis carinii и други.

Заболяванията често имат полиморфна клинична картина и водят до полиорганни увреждания.

Възникването на множествени инфекции при пациенти с ХИВ инфекция може да се счита за индикатор за преминаване в терминалната (крайна) фаза на СПИН (синдром на придобита имунна недостатъчност).

Полезна информация може да намерите на:

• раздел Заболявания: Болест, предизвикана от вируса на човешкия имунодефицит [HIV]
• раздел Здравни проблеми: СПИН

Диагнозата се поставя на базата на обстойния анализ на многобройните проведени изследвания. С малка информативна стойност са анамнезата (разпит на болния) и физикалните находки, поради неспецифичните клинични прояви, засягащи редица структури.

С високо диагностично значение са данните от лабораторните, серологичните, микробиологичните и паразитологичните изследвания.

За доказване на ХИВ инфекцията се извършва ХИВ - изследване и СПИН - изследвания, а опортюнистичните инфекции се доказват със съответните методики за изолиране на етиологичните агенти.

Наличието на прояви, говорещи за органни увреждания или увреждане на централната нервна система, е показание за извършване на образни изследвания (в зависимост от конкретния случай се прилагат компютърна томография, рентгенография, ядрено-магнитен резонанс).

Лечението при пациенти с болест, предизвикана от HIV, с прояви на множествени инфекции, включва приложение на антивирусни лекарства за овладяване и забавяне на прогресията на ретровирусната инфекция и препарати, насочени срещу етиологичните агенти, причиняващи подлежащите инфекции.

Използват се антибиотици (при данни за бактериален агент), противогъбични лекарства (при микози), антипротозойни средства, противовирусни агенти и други.

При необходимост и по медицински показания се включват и кортикостероиди по схема.

Симптоматично се прилагат различни медикаменти (аналгетици, антипиретици и други).

Наличието на множествени инфекции е като цяло лош прогностичен фактор, индикатор за развитие на СПИН и се характеризира с висок леталитет и ниска пет годишна
преживяемост.