Хепатит А без хепатална кома МКБ B15.9

Вирусният хепатит представлява инфекциозно заболяване, водещо до увреждане на черния дроб с развитие на възпалителен процес.

При хепатит А без хепатална кома причинител на болестта са РНК вирусите от семейство Picornaviridae (ентеровирус 72), като състоянието има типично протичане с развитие на полиморфни промени с или без развитие на иктер (жълтеница).

Хепатит А вирусите (HAV) се отличават с много висока устойчивост и издръжливост спрямо външните въздействия, като в кипяща вода могат да издържат до 30 минути. С висока устойчивост и резистентност са и спрямо голяма част от дезинфектантите.

Откриват се в слюнката, фекалните маси и урината на болния човек, като заболяването представлява антропоноза и засяга само хората. Източник на заразата могат да бъдат само болните хора, не е известно здраво вирусоносителство.

Заразяването се осъществява най-често по контактен (контактно-битов) и алиментарен път, вследствие на пряк контакт с болен или при контакт с контаминирани продукти, вода, предмети.

Рисков фактор е ниската лична хигиена, поради което с по-висока честота заболяването се среща сред детската и ранната юношеска възраст.

Възприемчивостта на населението е висока, въпреки което много по-често заболяването протича леко, дори безсимптомно, което представлява риск по отношение на разпространението на болестта. От клинично-епидемиологична гледна точка безсимптомните форми са с най-висок риск за предаване на заразата, като приблизително десет пъти по-често се срещат леки форми, отколкото форми с разгърната клинична картина.

Острият хепатит А е разпространен навсякъде по света и като останалите чревни инфекции е типично детска инфекция, като се среща по-често при условия на ниска хигиена.

Хепатит А без хепатална кома (остър вирусен хепатит) е остро самоограничаващо се заболяване, което много рядко може да доведе до хепатална кома или смърт и клиничното протичане е от асимптоматични, инапарентни форми до иктерични.

Входна врата за проникване на вирусите най-често е лигавицата на стомашно-чревния тракт, като вирусите се размножават в лимфния чревен апарат, след което навлизат в системната циркулация (фаза на виремия) и специфично атакуват чернодробните структури (главно периферните части на чернодробните делчета).

Развива се характерен възпалителен процес (хепатит) с типични патологоанатомични изменения.

Инкубационният период (времето от момента на експозиция и проникване на вирусите до първите клинични признаци) варира в широки граници, между 10 и 50 дни, но най-често е между 15 и 30 дни.

В зависимост от появата на иктер се различават две форми на болестта, а именно иктерна (с жълтеница) и аниктерна (без жълтеница).

В зависимост от тежестта на инфекцията се различават лека, средно тежка (умерена) или тежка (фулминантна) форма, а според продължителността на инфекциозния процес и персистирането му в организма се различават остра и хронична форма.

Иктерната форма на заболяването протича с три характерни фази:

• предиктерна фаза: проявява се с характерни синдроми, като астеноадинамичен (силна отпадналост), горнодиспептичен (гадене, повръщане), фебрилно-интоксикационен (умерено повишена температура, миалгия, артралгия), катарален (при малки деца), обривен (с развитие на полиморфни обривни единици при малък процент от заболелите)
• иктерна фаза: наблюдава се пожълтяване на лигавицата на мекото небце, юздичката на езика, склерите, кожата на тялото, потъмняване на урината, изсветляване на фекалните маси, увеличение на размерите на черния дроб, общо неразположение
• реконвалесцентна фаза: подобряване на общото състояние, нормализиране цвета на урината и изпражненията, нормализиране на цвета на кожата, като иктерът по склерите може да се задържи в продължение на месеци

Предиктерната фаза продължава около 2 до 5 дни и може да не се наблюдава при всички пациенти, иктерната е с продължителност средно 7 до 10 дни, като при последната е възможно засягане и на слезката (спленомегалия) и лимфните възли (лимфонодулопатия).

Най-често в клиничната практика се наблюдават леките форми на болестта, при които симптомите са слабо проявени и заболяването се самоограничава за период от около една седмица.

Аниктерната форма на хепатит А без хепатална кома се среща до десет пъти по-често в клиничната практика и рядко се диагностицира, тъй като пациентите не търсят медицинска помощ, поради слабо проявените симптоми.

Характерни за нея са част от клиничните прояви, налични при иктерната форма, като диспептичен синдром, лек фебрилитет, увеличение на размерите на черния дроб, лабораторни промени.

Урината може да е малко по-тъмна, но изявена жълтеница не се наблюдава.

Диагностицирането на болестта се основава на анализа на информацията, получена от разпита (контакт с болни лица, ниска хигиена), физикалните находки (хепатомегалия, спленомегалия, иктер), лабораторните изследвания (повишени чернодробни ензими, нехарактерни промени в кръвната картина), образни изследвания (ехография на корем за установяване на промените в черния дроб).

Вирусологичните маркери са от решаващо значение при поставянето на диагнозата. Откриването на бързопреходните анти-HAV IgM антитела е единственият използван тест за остра инфекция, докато доказването на дълготрайните анти-HAV IgG антитела е най-добрият маркер за минала инфекция и резистентност към последваща.

За поставяне на диагнозата най-широко приложение има имуноензимната реакция ELISA.

Подробна информация може да намерите в раздел Медицински изследвания:

• Тест за хепатит А

Диференциалната диагноза е широка и налага разграничаване на състоянието от протичащи с идентични клинични прояви заболявания, като хепатит с друга етиология, механична жълтеница, гастрит, хранително отравяне и други.

Терапията при хепатит А без хепатална кома включва подходящ диетичен режим, прием на хепатопротективни средства, прием на витамини, есенциални аминокиселини, активна почивка.

При доказване на инфекцията заразените се изолират за 12 дни в съответното болнично заведение.

При леките форми диетата и приемът на витаминни добавки обикновено е достатъчен, като при необходимост се прилагат симптоматични средства (лечение при висока температура, аналгетици).

При по-тежките форми се налага постелен режим и включване на инфузии с глюкоза или левулоза.

Профилактиката бива специфична (с ваксина) и неспецифична (хигиенни мерки).

Прогнозата се определя индивидуално, но обикновено е добра, като рискът от усложнения и леталитет е нисък. Изключително рядко заболяването протича с развитие на хепатална кома, чиято прогноза е неблагоприятна.

Полезна информация за протичането, етиологията, възможните усложнения и необходимите терапевтични и профилактични мерки може да намерите в раздел Здравни проблеми:

• Хепатит