Подезичен залист, Миши трън, Безбодлева месарска метла

Подезичен залист (Ruscus hypoglossum) е многогодишно вечнозелено тревисто растение. Принадлежи към семейство Аспарагусови (Asparagaceae). Храстът получава своето име, месарска метла, тъй като някога е бил използван за производство на метли. По-късно употребата му навлиза широко в производството на лекарства за лечение на заболявания свързани с кръвообращението. Други имена, под които се среща растението са миши трън (mouse thorn), безбодлева месарска метла (spineless butchers broom), horse tongue lily. Лавровият венец на Цезар е направен от този вид рускус.

Устройство на подезичен залист

Изображение: Andrew Karpov, Public domain, via Wikimedia Commons

Има хоризонтално коренище и слабо развито стебло, достигащо височина 60 см. Листата са разположени срещуположно върху стъблата. Имат заострено-елипсовидна форма, кожеста текстура и дъговидни листни вени. Върху горната повърхност на листата се забелязват други по-дребни листенца, а в тях има малки цветове. В основата на големите кожести листа се откриват шиловидни люспички. Установено е, че всъщност големите месести листа са видоизменени стебла, а малките шипчета в основата на тези листа са недоразвити листчета.

Цветовете на подезичен залист са еднополови, а растението е двудомно. Първоначално цветовете се развиват в цветните пъпки като двуполови. След пълното си развитие те стават еднополови. В този случай на едно растение се развиват само мъжки, а на друго само женски цветове. Това растение цъфти през периода април-май месец. Цветовете се състоят от 6 листчета разположени в два кръга, 3 тичинки срастнали с прашниците и дръжките си.

В края на месец юли под прицветните листчета започват да се образуват плодовете на подезичния залист. Плодовете са с кълбовидна форма, месеста, оцветена в червено част, в която има 3-4 семена. След узряването си плодът се набръчква, в последствие изсъхва и разпуква, като по този начин се освобождават семената на растението.

Разпространение на подезичен залист

Това растение се среща в сенчестите широколистни гори и храсталаци на предпланинските и ниските планински райони в България. Подезичният залист е разпространен и в Централна и Югоизточна Европа. 

Използваема част на подезичен залист

В медицината се използва кореновата система на растението и неговите клонки с листата. 

Химичен състав на подезичен залист

• В корените се съдържат: бензофурани, стероидни сапонини.
• В надземната част на растението се съдържат: левцин, изолевцин, аспаргинова киселина, глутаминова киселина, рамноза, глюкоза, арабиноза, метионин, аланин, калций, магнезий.

Лечебни свойства и приложение на подезичен залист

Изображение: Benjamin Zwittnig, CC BY 2.5 SI, via Wikimedia Commons

Подезичният залист се употребява повече от 2000 години. Още тогава корените му са се използвали като лаксативно, диуретично и флеботерапевтично (подобряващо състоянието на вените) средство. В съвременната фармакология екстрактът от корените на растението служи за производството на лекарства, които също повлияват нарушенията в кръвообращението. Химикалите в подезичния залист могат да причинят съсирване  на кръвта или свиване на кръвоносните съдове. Освен за медицинска употреба, в някой култури корените на храста се консумират под формата на ястия. Според изследване, проведено от Американския университет във Вашингтон, месарската метла е ефективена поради способността си да активира рецептори, които спомагат за освобождаването на  хормона норадреналин. Той притежава вазоконстринктивно (свиващо съдовете) действие, като по този начин се подобрява венозния тонус.

Лечебни свойства на подезичен залист

• подобрява циркулацията на кръвта;
• подобрява лимфната циркулация;
• лаксативно;
• диуретично;
• намалява оттока;
• тонизиращо;
• спазмолитично;
• противовъзпалително;
• подпомага зарастването на счупени кости.

Заболявания и състояния, при които се прилага подезичен залист

• хронична венозна недостатъчност;
• разширени вени;
• метаболитни нарушения;
• диабетна ретинопатия;
• ниско кръвно налягане;
• констипация (запек);
• камъни в бъбреците;
• хемороиди;
• задържане на течности в организма;
• артроза;
• артрит.

Изображение: Benjamin Zwittnig, CC BY 2.5 SI, via Wikimedia Commons

Начин на употреба

Бодлив залист може да се прилага по различен начин, в зависимост от болестното състояние.

• отвара от корените на месарска метла - две чаени лъжички сушен корен от билката се добавят към 500 мл. Вода се поставят в покрит съд за около 40 минути, на бавен огън. Получената отвара се охлажда и се консумира по две супени лъжици шест пъти дневно.
• под формата на супозитории, екстрактът от растението се използва за лечение на хемороиди.
• под формата на капсули, комбинирани с витамин C, билката се приема при венозна недостатъчност.

Растението се използва и за производството на хранителни добавки.

Внимание!

Подезичният залист не бива да се използва от бременни жени и хора страдащи от високо кръвно налягане! Противопоказна е употребата на билката в комбинация с медикаменти за високо кръвно налягане (алфа-адренергични антагонисти). Нежелани странични ефекти от консумацията на подезичния залист са - високо кръвно налягане, сърцебиене, гадене и главоболие. Консултацията с лекар или фармацевт при употребата на билката с лечебна цел е задължителна!

Заглавна страница: Arristophaness, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons