Стрес инконтиненция (неволево изпускане) МКБ N39.3

Стрес инконтиненцията представлява неволево изтичане на урина през нормалния уретрален отвор, настъпващо при повишаване на вътрекоремното налягане и липса на детрузорна активност.

Основната причина за стрес инконтиненция е нарушената статика между уретрата и шийката на пикочния мехур, при което при напън мехурната основа се херниира през леваторния отвор на тазовото дъно. Предразполагащи фактори за развитието на стрес инконтиненция са:

• конгенитални причини (вродена слабост на съединителната тъкан, дефект в инервацията на сфинктерния механизъм, дефектни елеватори);
• родилен травматизъм (разкъсване на сфинктерите на тазовото дъно);
• постоперативно (нарушаване на инервацията на сфинктерите, фиброзиране на шийката на пикочния мехур);
• естрогенен дефицит (менопауза) и други.

Според тежестта на клиниката си стрес инконтиненцията се подразделя на три степени:

• първа (лека): изтичане на урина при кашляне и кихане;
• втора (умерена): изтичане на урина в право положение;
• трета (тежка): изтичане на урина в право и легнало положение.

Диагнозата стрес инконтиненция се поставя според анамнестичните оплаквания и обективното състояние.

Важен е тестът на Bonney. Той се извършва като с два разтворени пръста във влагалището се повдига напред и нагоре предната влагалищна стена, докато се притисне максимално към симфизата. Пациентката се подканва да напъне или кашля. Ако не изтича урина, значи пациентката е подходяща за операция. Прави се също профил на уретралното налягане и цистоуретрография.

Лечението е според етиологията.

Могат да се приложат естрогени, електростимулация на тазовото дъно, поставяне на влагалищни песари, които да издигат уретрата към симфизата и други. Препоръчват се упражнения за стягане на тазовото дъно. При определени пациентки се прави оперативно издигане на мехурната шийка с корекция на гениталния десцензус.