Начало Медицинска енциклопедия Ботаника ОТДЕЛ MAGNOLIOPHYTA (SPERMATOPHYTA, СЕМЕННИ РАСТЕНИЯ) Група Покритосеменни (Magnoliophytina, Angiosperms) Клас Liliopsida (Едносемеделни растения) Разред Asparagales Бодлив залист, Месарска метла, Миши чемшир

Бодлив залист, Месарска метла, Миши чемшир

Разред Asparagales

Бодлив залист, Месарска метла, Миши чемшир - изображение

Бодлив залист (Ruscus aculeata, Butchers broom) представлява вечнозелено храстовидно растение, достигащо от 30 до 60 см височина. В единични случаи са открити растения, които достигат височина до 3 метра. Принадлежи към семейство Аспарагусови (Asparagaceae). Растението може да се срещне и с имената миши трън, миши чемшир, самодивски чемшир, сладка метла, месарска метла, залист, бодилка, див чемшир. Негови наименования на латиница са Butchers broom, Kneeholy, Knee Holly, Kneeholm, Jews Myrtle, Pettigree, Hares apple.

Името ” месарска метла”  идва от това, че малки букети от растението са били използвани, за почистване на дъски от частичите, останали след рязане на месо. Била е използвана, за предпазване на месото от наяждане от мишки.

Растението не е защитено у нас от Закона за биологичното разнообразие. Но ограничените му запаси, провокират ежегодни заповеди на министъра на околната среда и водите, които забраняват събирането на растението, освен за лични нужди. До 1 килограм е разрешеното количество корени и коренища от залист, които могат да се събират за лични нужди.

Устройство на бодлив залист

 

Kоренът на растението e силно разклонен. Коренището е пълзящо. Коренът е дебел, разположен дълбоко в земята. Когато изсъхне придобива кафеникаво-сив цвят. Няма мирис, а вкусът му в началото е сладникав, след това леко парлив.

 

Стъблата също сa много разклонения, изправени, набраздени, оцветени в зелено, лишени от кора, завършващи с много къси клонки. Крайните клонки са с елипсовидно-ланцетна форма, дълги 2,5 см., широки 1-1,5 см., заострени на върха. Разположени са последователно, твърди, кожести, тъмнозелени на цвят и приседнали. На тях се установяват много твърди, недоразвити листенца, приличащи на люспи, представляващи просто разширение на клончето.

Истинските листата на растението са елипсовидни, заострени на върха, последователно разположени на стъблата, оцветени в тъмно зелено.

Цветовете на бодливия залист са еднополови, двудомни, на цвят зелено-бели с лилаво оцветяване в центъра, цъфтящи през пролетта. Разположени са по единично, в пазвите на околоцветник, който се намира по протежението на листните дръжки и вени. Цветовете изглеждат сякаш се развиват отгоре върху листата. В много редки случай, цветчета могат да се установят и по долната повърхност на листата.

 

Плодът е червен, наречен ягодка, съдържащ семена. Разпространението на растението се постига чрез разнасяне на семената му от птиците и вегетативно чрез коренищата.

 

 

Плодовете зреят през есента и се запазват на храста през цялата зима, без да падат. Ето защо клоните на растението, понякога се използват с декоративна цел.

 

 

Разпространение на бодлив залист

Родното място на месарската метла е Средиземноморска Европа и Африка.

Бодливият залист се установява във всички флористични райони, в рамките на надморска жисочина от 0 до 1000 метра. Сенкоиздръжливо растение е, затова може да се открие в гори и храсталаци. Други негови интересни места на растеж са крайбрежни скали, градини на домове и живи плетове.
В България вирее на места до 900 метра надморска височина, смята се за рядко, а събирането му се контролира. Бодливият залист е реликт, който предпочита ксеротермните (сухолюбиви) дъбови гори в Странджа планина и по крайбрежието.
Държави и континентални области, в които е разпространен са: Англия, Пиринейски полуостров, Франция, южната част на Средна Европа (Унгария, Румъния, Щвейцария, Австрия), Украйна, Крим, Кавказ, Иран, Мала Азия, Северна Африка.

Изпозваема част на бодливия залист

Части от растението, които се употребява с лечебна цел са коренът и коренището му. Цялата билка също може да се използва в сурово или сушено състояние. В зависимост от целта на декорацията се прилага в градини или се ползват клонки от нeя.

Химичен състав на бодлив залсит

Билката съдържа стероидни сапонини, които са производни на рускогенините (неорускогенин и рускогенин), сапонини, стероидни сапогенини, тритерпени, флавоноиди, кумарини, спартеин, тирамин, гликолова киселина, стероли, антрахинони, етерично и тлъсто масло, минерални соли.

Приложение на бодлив залис

Подготовка коренището на растението за употреба (получаване на дрога от бодлив залист):
През месеците септември-ноември и февруари-март, коренището се изважда, като внимателно се изрязват надземните части и се изчиства от пръстта. Последва измиването му на течаща вода, като се следи престоят му под нея да е кратък, за да се избегне извличането на биологично активни вещества от корена. Корените се оставят да се отцедят, като след това се нарязват на парчета с дължина 2-3 см. По-дебелите от тях се срязват по дължина. Увредените и некачествени коренища се отстраняват. Така подготвените корени се разстилат на тънък пласт и се оставят да изсъхнат в проветриви или открити помещения. Билката е суха, когато късовете при огъване се чупят или се режат трудно. Коренищата могат да се сушат и в сушилни, като температурата на сушене не трябва да е по-висока от 45° C.

 

Растението е лечебно и декоративно. Запазване плодовете му на клончетата през цялата зима, определя включването му в декоративни идеи.

 

 

 

 

 

Като лечебно има противовъзпалително, потогонно, венотонично, диуретично, разхлабително, антихемороидално и противоязвено действие.

Имайки предвид лечебните му свойствата, се прилага при:

  • за подобряване на кръвообращението
  • облекчаване на запек
  • задържане на вода
  • уплътняване на кръвоносните съдове и капилярите
  • лечение на разширени вени
  • лечение на хемороиди
  • ортостатична хипотония
  • като противовъзпалително средство в радиологията
  • болки и отоци
  • повърхностни тромбофлебити
  • други симптоми свързани с венозна и лимфна недостатъчност
  • жълтеница
  • уролитиаза
  • подагра
  • тъмни околочни кръгове
  • навяхвания, контузии
  • предменструален синдром
  • диабетна ретинопатия
  • зачервяване при розацея
  • сърбеж
  • мускулни спазми

Било е препоръчвано от Диоскорид и други древни лекари като разхлабително и диуретик при воднянка, нефрит и пикочни камъни.

От дрогата на бодливия залист се приготвят фитопрепарати под формата на капсули и гел, предназначени за съответния прием. Коренът му се предлага изсушен и смлян на прах за вътрешно или локално приложение. От целият храст се приготвят лапи също за локално приложение.

Приготвяне на отвара от див чемшир, предназначена за вътрешен прием:

  • 10 грама от билката се вари в 250 мл. вода, 10 минути. Приема се в количество по 1 чаша по време на хранене
  • към един литър вряща вода се добавят 28 грама клони или 28 грама наситнен пресен корен. Полученият чай се консумира препоръчително при съответното състояние.

Подсладена с мед отвара, се приема вътрешно с цел изчистване на секрети в белите дробове и горните дихателни пътища, както и за облекчаване на затруднено дишане. В количество колкото една драхма, коренът от мишия чемшир се прилага при туберкулоза на лимфните възли.

Сурови клонки от бодливия залист са използвани за загряване на тялото при измръзвне, чрез умерено налагане на същото с тях. Стъблата на дивия чемшир са годни за консумация, когато са млади, като понякога се използва като заместител на аспержите. Вкусът им е пикантен, понякога горчив. Печени семена от това растение са използват, като заместител на кафето и също имат горчив вкус.

Понякога се комбинира екстрактът от див чемшир с екстракти от други билки като сладка детелина, жълта комунига или с аскорбинова киселина, триметилхисперидин халконова киселина. Тези съчетания объркват провежданите изследвания относно действието на бодливия залист, а и е установено достатъчно силният му и ефикасен самостоятелен прием. В други случаи е установен положителен синергичен ефект от комбинациите.

Дозировка на бодлив залист
Алкохолният екстракт от цялото растение се приема в доза 0.5-1.5 мл три пъти дневно.
Дозировката на стандартизирани капсули с рускогенини (определена от комбинацията на неорускогенин и рускогенин) е 7-11 мг, въпреки че някои експерти препоръчват по-висока доза 16.5-33 мг общо рускогенини, три пъти дневно.

Екстрактът от див чемшир, в препоръчителна дневна доза, според немска монография, е безопасно и ефективно лечение за пациенти, страдащи от хронична венозна недостатъчност.

Внимание!

Употребата на бодлив залист по време на бременност, трябва да се определя от практикуващ билколечение квалифициран лекар.
Не се препоръчва при хора с високо кръвно налягане.

Старничните ефекти при употребата на бодлив залист са много малко, а появата им рядка. Рядко може да се наблюдава контактен дерматит, отоци, гадене, коремна болка. Има теоретични основания за избягване използването на месарската метла в комбинация с алфа-адренергичните
антагонистични антихипертензивни / спазмолитични лекарства като празозин и теразозин, и с инхибитори на моноаминооксидазата.

Още по темата:

4.2, 5 гласа

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ С РАСТЕНИЕТО

КОМЕНТАРИ КЪМ РАСТЕНИЕТО

РАСТЕНИЕТО Е СВЪРЗАН КЪМ

КатегорияАлтернативна медицинаЗдравни съветиМедицински изследванияЛеченияБотаникаЛюбопитноЛайфстайлОрганизацииНовиниСпортДиетиИсторияСнимкиТестовеЗаведенияЗдравни проблемиХранене при...Социални грижиФизиологияСпециалистиКлинични пътекиРецептиСъставки