Начало Медицинска енциклопедия Ботаника Група Еудикоти (Eudicots) Клон Астериди (Asterids) Разред Asterales Сем. Asteraceae (Compositae, Сложноцветни) Артишок

Артишок

Сем. Asteraceae (Compositae, Сложноцветни)

Артишок - изображение

Артишок (Cynara scolymus) представлява многогодишно тревисто растение, принадлежащо към семейство Сложноцветни (Asteraceae, Compositae). Негови синоними на латиница са Globe artichoke, alcachofra, alcachofera, artichaut, tyosen-azami.

В частност артишок се нарича неразцъфналата цветна пъпка на бодливото растение Cynara scolymus.

Използването на растението като храна е започнало още от древните средиземноморски народи, като по това време се е зародила и неговата култивация и целенасочена употреба.

 

Устройство на артишок:

Растението достига на височина до 1,4-2 метра, като стъблото расте с извивки, а не право нагоре. Листата са пересто нарязани (дълбоко триделни), бодливи, оцветени в сребристо синьо-зелено, като долната им повърхност е сивовлакнеста. Те са с дължина от 50 до 82 см.

 

 

Цветовете се развиват в голяма, единична, цветна кошничка, наричана още глава. Тя е основната ядлива част на растението и има големина от около 8-15 см. в диаметър. Пъпката се състои от множество триъгълни плътни люспи, които са керемидообразно наредени. Взависимост от вида артишок цветната глава е оцветена в зелено или лилаво, както и в различни нюанси и съотношения на двата цвята. 

При разцъфтяване отделните цветчета са с лилаво оцветяване. Външните са с триъгълен придатък на върха. Цветовете са хермафродитни (имат едновременно мъжки и женски органи) и се опрашват от пчели. Артишокът цъфти през юли - август до септември месец.

 

 

Плодовете представляват семена с дължина около 7 мм., притежаващи дълга хвърчилка. Те узряват в периода от септемри до октомври месец.

 

 

ИЗПОЛЗВАЕМА ЧАСТ:

Използват се листата, стъблата и цветните кошнички преди цъфтеж.

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ:

Расте в Югозападна Европа. У нас се отглежда, като декоративно растение и то рядко. Изключително популярен е и в Америка.

ХИМИЧЕН СЪСТАВ:

Артишокът съдържа аскорбинова киселина, бета-селинен, бета-каротин, кафеена киселина, калций, хлорогенни киселини, цинарагенин, цинарапикрин, цинарин, цианидолови глюкозиди, цинаратриол, цинаролид, деканал, евгенол, ферулова киселина, фолацин, полифеноли и кафеоилхинови киселини, сескитерпенови лактони, кариофилен, инулин, флавоноиди, псевдотараксастерол, сколимозид, ситостерол, стеаринова киселина, сигмастерол, ратаксастерол, глицеринова киселина, гликолова киселина, ниацин, хетерозид-B, лауринова киселина, линолова киселина, линоленова киселина, лутеолинови гликозиди, миристинова киселина, неохлорогенична киселина, палмитинова киселина, фенилацеталдехид, силимарин, изоамербоин, олеинова киселина, рибофлавин, танин, тиамин, цинк, баластни вещества, натрий, калий, фосфор, желязо, магнезий, витамин А, В1, В2 и витамин С, белтъчини, въглехидрати, мазнини. Растението съдържа биоактивни агенти апигенин и лутеолин.

То е известно с приятния си горчив вкус, който се дължи най-вече на растителния химикал, наречен цинарин. Цинаринът се смята за един от основните биологично активни химикали в него. Той се среща в най-висока концентрация в листата на растението, ето защо листните екстракти са най-често използваните в билкови лекарства.

Изследвания и открита активност на една от най-значимите химични съставки на артишока - цинарин:

Детоксикация на черния дроб и защитните свойства на артишока първи стигнат до вниманието на изследователите през 1966 г. (в едно изследване, което поддържа неговия ефект върху чернодробната регенерация при плъхове). Проучване направено през 1987 година се фокусира върху ефектите на цинарина и кафеената киселина върху чернодробни клетки на плъхове, подложени на въздействието на вредни химически вещества.

През 1970 г., европейски учени първи документирали способността на цинарин да понижава холестерола при хора. С течение на годините, други изследователи са продължили да изследват и документират артишока и ефекта на цинарина в тази област. Едно от най-новите изследвания в същото направление е проведено и публикувано през 2000 г., при което се използва екстракт от листа на артишок. В продължение на шест седмици  143 пациента с висок холестерол получават екстракта, като в края на изпитването, резултатите показват намаление на общия холестерол с 10% -15%, липопротеините с ниска плътност (LDL), и съотношението на LDL холестерола към липопротеините с висока плътност (HDL). Учените съобщават, че понижаващият холестерола ефект на артишока може да се дължи на съединения в него различни от цинарин, включително няколко новооткрити такива.

ДЕЙСТВИЕ И ПРИЛОЖЕНИЕ:

Лечебните свойства на растението са били известни още на древните народи. Около 20-те години на миналия век, то започва да се употребява в съвремието по-осезаемо и целенасочено. Отбелязани са защитните му свойства срещу оксидативен стрес, предизвикани от възпалителни медиатори, дължащи се на антиоксидантните му качества.

Проучванията показват, че артишокът подпомага храносмилането, чернодробната и функцията на жлъчния мехур. Така намалява нивата на холестерола, което понижава риска от развитие на атеросклероза и коронарна болест на сърцето. Водни екстракти от листата артишок е показано, че също понижават нивата на холестерол в кръвта. Растението притежава бифидогенен ефект, подобен на полезните бактерии в червата. Екстракт от листата му се оказа полезн за пациенти с функционална диспепсия и може да облекчи симптомите на синдрома на раздразнените черва и болест на Крон.

Свойства на артишока:

  • диуретично
  • антиоксидантно
  • детоксикиращо
  • хипотензивно
  • жлъчегонно
  • стимулиращо
  • хепатопротективно
  • антихолестеролемично
  • антиревматично
  • хипогликемично
  • апетитовъзбуждащо

Артишокът се превръща във важна лечебна билка през последните години след откриването на цинарина. Това горчиво на вкус съединение, което се намира в листата му, подобрява функцията на черния дроб, жлъчния и пикочния мехур, стимулира секрецията на храносмилателни сокове, особено жлъчка и намалява нивата на холестерол в кръвта. Листата се включват в лечението на хронична чернодробна недостатъчност и заболявания на жлъчката, жълтеница, хепатит, артериосклероза и в ранните етапи на късния диабет. Те се събират преди цъфтежа на растението и могат да се използват пресни или сушени.

Стимулира метаболизма на холестерола. Диуретичното му действие помага за ускоряване процесите на извличане от организма на излишните течности и соли. Използва се като профилактично средство срещу подагра, целулит и диабет. Екстрактът от артишок е мощен хепатопротектор. Активните съставки в него защитават клетките на черния дроб от действието на токсините и благоприятстват извличането от организма на шлаки и други вредни вещества. Препоръчва се като средство, което предпазва от атеросклероза и е с изразено добро действие при профилактика на хора с наднормено тегло, както и при случаи на загуба на апетит. В някои краища на света артишокът се прилага и при хронична албуминурия.

С медицинска цел, артишокът може да се използва и под формата на тинктура, която се получава от листен екстракт в 66% алкохол. Начин на употреба на тинктурата:

  • Възрастни: 20 капки, от 2 до 3 пъти дневно в малко вода.
  • Поддържаща доза: 20 капки, от 1 до 2 пъти дневно в малко вода.
  • Деца: Този продукт не се препоръчва за деца.

Да не се превишава препоръчителната дневна доза на тинктурата. Не приемайте тинктурата, ако кърмите. При бременност се посъветвайте с лекар. Лекарски съвет за употребата на извлека трябва да се потърси и при състояния на остри и тежки чернодробни оплаквания като хепатит и запушване на билиарния тракт.

Други форми на употреба на билката са екстракти от сушени или пресни листа или смлени на прах листни маси.

Артишокът в кулинарията:

Артишокът се консумира като зеленчук. Ядливата част на растението са предимно неговите цветни пъпки, преди разтваряне, които се състоят от плътна листна маса и сърцевина, годни за консумация. Като цяло, в повечето случаи, се консумират цялата глава на артишока с подлежащото й стъбло.

Период, в които може да се употребяват като такива е през месеците март - май, а по-късно през октомври. Вкусът му е смесица от целина и праз. Пресният артишок трябва да има твърди, тъмно зелени глави (цветни кошнички), а листата му да бъдат прилепнали към стъблото. Понеже е нетраен продукт, трябва да се консумира по-скоро или може да се съхрани в хладилник до 4 дни, неизмит, в найлонова торбичка. Потъмнелият пресен зеленчук трябва добре да се почисти и накисне във вода с оцет или лимонов сок. Приготвя се варен, задушен, печен. Ястията с артишок са полезни за хора с повишена киселинност на жлъчния сок, тъй като съдържат значително количество соли на калия и натрия, отличаващи се с алкално действие.

Сърцевината на пресен зеленчук може да се добавя в салати. От целия зеленчук може да се приготвя суфле или да бъде задушен с гъби и поръсен с пармезан или може посто да се поднесе за консумация подправен със сол. Съществуват изключително много рецепти с артишок от цял свят.

Във Виетнам от цветната пъпка се приготвя чай, който има леко горчив и дървесен привкус. Растението влиза в състава на италиански ликьор, като придава основният му вкус.

Артишокът помага на човека да намали телесното си тегло, като причина за това е стимулиращото му действие върху функцията на черния дроб, последица от което е засилване на метаболизма. Консумацията му не се препоръчва при хора с гастрит с понижена киселинност и ниско кръвно налягане.

От листната маса на растението се добива тъмно сива боя.

Приложение на артишок в различни части на света:

  • Бразилия - акне, анемия, артрит, атеросклероза, астма, жлъчна недостатъчност, пречистване на кръвта, бронхит, диабет, диария, диспепсия, нарушения в храносмилането, пърхот, треска, метеоризъм, камъни в жлъчката, подагра, нарушена сърдечна функция, кръвоизливи, хемороиди, висок холестерол, хипертония, хипергликемия, възпаления, бъбречна недостатъчност, чернодробни заболявания, нефрит, затлъстяване, простатит, ревматизъм, себорея, язви, уретрит, заболявания на пикочните пътища, както и като стягащо и вазоконстрикторно средство, треска, язви и подагра.
  • Доминиканска Република - жлъчна недостатъчност, проблеми с храносмилането, заболявания на жлъчния мехур.
  • Европа - жлъчна недостатъчност, рак, като детоксикиращо средство, диспепсия, болести на жлъчния мехур, висок холестерол, хипергликемия, жълтеница, чернодробни нарушения, гадене.
  • Хаити - отоци, хипертония, бъбречни заболявания, проблеми с черния дроб, недостатъчност  на пикочния тракт.
  • Мексико - цистит, камъни в жлъчката, хипертония, чернодробни нарушения.
  • На други места - диабет, отоци, ревматизъм, недостатъчност на уринарния тракт.

НАЧИН НА УПОТРЕБА:  

  • половин чаша запарка от листа се приема три пъти на ден
  • тинктура в съотношение 4:1 се пие в количество 3 мл два пъти дневно

При прием под формата на капсули или таблетки, се взема под внимание оказанията в листовката на билковия продукт или предписаната дозировка от лекар. 

Внимание!

Артишокът във всички негови форми не трябва да се употребява при наличие на алергични реакции и повишена чувствителност към някои негови химични компоненти или като цяло проявени към представители на семейство Сложноцветни.

Противопоказана е употребата му при запушване на билиарния тракт, холангит, камъни в жлъчката, както и при други подобни жлъчни и чернодробни разстройства.

Употребата при деца под 12-годишна възраст не се препоръчва, поради липсата на достатъчно изследвания в областта.

Няма достатъчно научни доказателства за безопасността и начина на прием на билкови лекарства с екстракт от артишок по време на бременност и кърмене. Затова се препоръчва да не се използват. Няма данни и за влиянието, което те оказват върху плодовитостта.

Странични ефекти от пряката и медицинска употреба на артишок: лека диария с коремни спазми, болки в епигастриума, оплаквания като гадене и киселини в стомаха. Отчетени са такива симптоми, но не е известна честотата им на проявление. Могат да възникнат и алергични реакции, чиято честота също не е уточнена.

Съобщава се за развитието на контактен дерматит от пресните листа на артишока.
Ако по време на употребата му настъпят други нежелани реакции, които не са упоменати, трябва да се потърси лекарска помощ.

Всеки прием на артишока като медикамент, трябва да бъде консултиран с лекар.

Още по темата:

3.6, 19 гласа

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ С РАСТЕНИЕТО

КОМЕНТАРИ КЪМ РАСТЕНИЕТО

РАСТЕНИЕТО Е СВЪРЗАН КЪМ

КатегорияЗдравни проблемиБотаникаЗдравни съветиЛюбопитноНовиниЛеченияХрани и ястияРецептиАлтернативна медицинаЛайфстайлТестовеХранене при...СнимкиИсторияОрганизацииМедицински изследванияИнтервютаКлинични пътекиДиетиАнкетиСпортПроизводителиСпециалистиЗаведения